Дневник на американски вундеркинд
Намерен от китайските археолози през 2813 година в развалините на Вашингтон


3 април 2005 година
Казвам се Майкъл Даун. Аз живея в САЩ. Това е страната, около която се въртят
земята и слънцето. Наскоро даже написах реферат на тази тема, и учителят ми
писа шестица.
Днес станах рано. Сутринта първо се претеглих. Ура! Отслабнал съм с още 200
грама. И сега съм само 145 кг. А само преди месец бях 146! Но татко каза, че
ако не отслабна, момичетата няма да искат да се срещат с мен. Аз всъщност
предпочитам момчетата - да се срещаш с момичета е толкова старомодно!

След това закусих. Закуската ми беше диетична - овесени ядки с обезмаслено
мляко и две препечени филийки с конфитюр. Завърших с лек десерт от 4 двойни
хамбургера.
На закуска беше весело. С баща ми се съревновавахме кой ще пръдне по-силно.
Аз победих. Сега дъртия ми дължи 5 кинта. Ако не ми ги даде до довечера - ще
го осъдя.
Училището ми е много далеч от къщи - на цели 500 метра. Добре, че имам кола.
Затова успях да стигна само за час, задръстването беше за кратко.
Уроците бяха скучни. Например, по история учителят разправяше някакви
глупости, че Америка я бил открил някой си Колумб. Как въобще такива ги
взимат за учители!? Нали елементарната логика говори, че Америка сме я
открили ние, американците. Затова и се нарича Америка.

По интересно беше по география. Колко много интересни неща стават по света!
Например, учителат разказа, че има такава страна Африка. В столицата и -
Египет - има триъгълни небостъргачи, в които живеят зли руски мумии. И защо
тези руснаци никъде не ни оставят на мира?..
Вечерта бях на купон в Лесли. Събрахме се към 40 човека. Приятелят ми Джим
сви от баща си 2 бутилки бира. Всички така се изпонапихме, че оповръщахме
басейна.

7 април.
Днес е почивен ден. Искаше ми се да поспя повече, но баща ми ме накара да
играем бейзбол на поляната пред къщи. Отначало беше скучно, но после влязох в
ритъм. Толкова е увлекателно - три часа поред да си подхвърляте топка от
разстояние 3 метра. Забележителен спорт и много интелектуален!
След обяд баща ми ме накара да гледаме по телевизията обръщението на
президента Буш. Изкарахме страхотно: ядохме пуканки и слушахме президента.
Той говори за това, колко е важно за Америка да бомбардира всички, защото
иначе всички тези примитивни народи не разбират какво щастие им носи нашата
страна. Никога не съм можел да разбера, защо тези глупаци се възмущават,
когато ги бомбардираме. Нали без това те никога няма да научат вкуса на
кока-колата и хамбургера, а, значи, няма да построят демокрацията. Боже, пази
Америка - страната, готова да ощастливи всеки. А ако някой не иска да бъде
щастлив - ние винаги можем да го накараме.
След обръщението на Буш ние цялото семейство дълго пяхме американския химн и
плакахме от осъзнаването на своето величие и от разбирането на божествената
мисия, дадена ни от Господ.
На вечеря с баща ми пак правихме състезание за най-шумна пръдня. Победи
кучето. Беше толкова силно, че уплашените съседи с викове <Руснаците идват!>
се скриха в мазето. Уговаряхме ги да излязат чак до тъмно. Добре че накрая се
сетих да им кажа, че утре в най-близкия супермаркет има разпродажба и ще
могат да си купят електрически пъпочистачки с 10 процента по-евтино от
обичайното. Веднага изскочиха... Край, аз реших - обезателно ще стана
географ. Искам също като тях да изучавам тази прекрасна наука - геометрията.
Днес учителят ни проведе забележително занятие! Разказа ни за далечната
страна, наречена Русия. Аз и по-рано много знаех за тази дива държава.
Например, на всички е добре известно, че руснаците - те са кръстоска на мечка
с човек, хранят се със спирт и брезови клонки, живеят в тайгата в дълбоки
дупки, а по празниците запалват Кремъл и танцуват казачок около него.
След разказа на учителя аз знам за Русия сигурно повече отколкото нейните
жители. Например, в тази страна има американски резерви от нефт и газ.
Когато ни дотрябват, ще отидем да си ги вземем. Освен това в Русия има
месторождения на червен и черен хайвер, а също залежи на водка и пелмени.
Руснаците варварски хабят тези богатства: изяждат ги и ги изпиват, за сметка
на бъдещите поколения.