Привет на всички !
Имам едно такова питане - някой минал ли е през тази процедура да сподели вЧепатления ?
И има ли възможност да се пребори човек на вътрешна защита с тенденциозно лошите настроения ?
Какво се прави ако искаш да заобиколиш вътрешните ?

Няма как да "заобиколиш" вътрешната защита. Това е Пътят: 1) Защита пред първично научно звено, 2) Специализиран научен съвет, 3) Комисия на ВАК.
Може би има някакви начини да защитиш пред друго научно звено, ако ръководителят ти успее да го представи като имащо по-добра компетенция по твоята тема. Не знам дали той би тръгнал на такъв опит, ти по-добре можеш да прецениш.

А иначе, не вярвам, че биха могли да ти провалят защитата, ако дисертацията ти е стабилна. Е, ще ти вгорчат живота с глупави въпроси и забележки, но пък ти бъди подготвен и си облечи костюма с "дебелата кожа". Освен това има и предварителен рецензент, който може да е външен човек. Ако неговата рецензия е положителна, едва ли ще тръгнат да оспорват дисертацията по същество.

А какви са тези "тенденционно лоши настроения"? Да не би и ти да си допринесъл за това?

Няма как, но се налага !
Минах тази процедура и понеже опитах да се защитя - допринесох за това !
Ако имаше нещо градивно, т.е. това не е така , а е така, оправи го !!! Разбирам !
Всичко беше от типа - това незнам как е , но не е така .....
И другият момент - моите хора не са минали та ти ли ......

Това в прав текст чу ли го? Защото ако си го чул, аз на тоя бих му казал, че ще го цитирам в уводната част. Че шуробаджанащината в тия среди е достигнала върхови нива е известно, ама да си мерят приказките поне.

в тия среди отдавна се опитват да си мерят пишките без да си мерят приказките.
резултата е като навсякъде в държавата - живеят си в нереалния измислен свят и мрънкат, че останалия нещо им бил крив.
все не стигали заплати, бройки, държавна помощ и т.н.

Ехх не е лесно, аз скоро имах среща с интересна девойка, защитила докторат, минала през няколко позиции до директор в един от големите ни ВПК, после се хванала за чужда фирма да бачка, сега в близкия изток и взема много прилична заплата дори за там, т.е. доста повече от колкот в ЕУ, та и в тия среди който иска може да се развие и извлече дивиденти от това което е направил, но истината е че повечето за нищо не стават и гледат да те моткат колкото могат.
В каква област ще защитаваш, то и това има значение.

Впечатленията ми са ужасни. Все още не съм сигурен че имаше смисъл от цялата работа.
Начин за заобикаляне няма, освен ако си за "доктор хонорис кауза"
А и да ти кажа че защитата пред СНС е много по страшна от вътрешната защита. Директно ти обясняват че нищо не знаеш. Аз едва си стоях на краката към края а момичето дето защитаваше след мен за малко да се разплаче. Да не говорим че после и ВАК ми създаде главоболия.
С една дума двугодишната ми бюрократична борба приключи с много разочарования. Ако предварително бях наясно не съм сигурен че щях да се захвана.... Само неизвестността от следващите 10г. (евентуално да има някакъв смисъл от "др."то) ме възпира да ти кажа "бягай на далеко" ....
Драго

има голяма разлика между знаене и можене.

е, зависи с какво ще си изкарваш хляба.
но винаги в един момент се опира до моженето.

Eх, младо, младо... Искаш да блеснеш в очите на слепите ,ли?
Много ти е неправилен подхода. Ако си решил да ставаш доктор, разбери какво трябва да направиш и стани. За 200 лева повече. Едно от последните неща е каква по същност ти е творбата. Голяма грешка от твоя страна е, че си тръгнал да се правиш на велик пред "корифеите" в науката. Трябваше да се допитваш до тях, да ти обясняват как всъщност стоят нещата, внимателно да спориш и ... някои други работи. Такава е системата и със зъби и нокти "корифеите" я защитават успешно вече 20 години, след като ни сполетя демокрацията. Самите те са минали по тоя път и можеш да бъдеш сигурен, че голяма част от тях не заслужават да са там. Не можеш да искаш от тях справедлива оценка на труда ти. Освен при нас , май само в Русия остана тая система. Доживотни професори...
Миналата година един мой , нека го нарека познат, стана професор в предпенсионна възраст. Абсолютен некадърник, че и неграмоник даже, но страхотен бюрократ. Стана професор от втория път. Срещнах случайно един друг професор, когото много уважавам и който всъщност е бил причината да не го допуснат първия път. Директно го запитах: "Защо го пуснахте? Това не нищо не прилича!" . Той заби поглед в земята, взе да мрънка, да фъфли - цената била двама аспиранта, нека изкара още две-три години... Това е . Избий си илюзиите.
Имаш три възможности - 1.да се примириш с реалността и да подходиш "правилно"; 2. да им теглиш една , да изчакаш 2-3 седмици да ти мине и да почнеш нещо ново; 3. да изчакаш да се промени системата, което все "ей сега ще стане", но и тогава ще те оценява вътрешната комисия.

Иначе вътрешата защита можеш да я заобиколиш, като си намериш друга такава - по възможност в друг град с колектив, който е на нож със сегашния ти, или най-малкото да няма контакти с него. Още по-добре - в чужбина...

Тук също има такива професори, даже всеки се стреми да стане такъв. След 5 години в даден университет се събира съвет и решава дали да му предложат такъв пост. Веднъж направили те пожизнен професор в университета няма сила на тая земя, която да може да те махне/уволни от тази позиция. Разликата с БГ е, че си професор само в твоя си университет и ако отидеш в друг пак почваш да се бориш от начало и отделно въпросната процедура по присъждането на този пост си е доста стриктна и отговорна и не всеки успява да се пребори за това нещо. Ама тук парите (бюджети, фондове, грандове и т.н.) са огромни и университетите много внимават какво правят . Веднъж станал обаче пожизнен професор - повечето хора след това го удрят през просото и много малко са тези, които са си съвестни и продължават да си копат там по задачите. Според един колега професори стават тези, дето за нищо друго не стават .

За там не знам, нямам наблюдения над професори, за тук обаче мога да кажа че има и хора които са свестни и разбират, това са все от старите професори, обаче в нашата област доста изостават, и колкото са виновни за това толкова и не са.

За съжаление вече няма връщане назад ! Опитах се да се защитя на вътрешна - аргументирано и в писмен вид. Това ми беше грешката ! Нямам право да оспорвам решения !
Лошото е че се явявам прът в колелото на един "бизнесмен" в групата и ще си ме размотават до дупка !
А вече и трябва да се плаща официално към 3к лв., което е неоправдано .
Та започвам да се питам има ли изобщо смисъл от всичко това ??? Само за едно др. отпред .......... ? Това е нещо, което няма да ми донесе никакви дивиденти, освен някакво морално удовлетворение. Някакви Идеали ми се въртяха из главата, но гледам че всичко е въпрос на игрички.......

Какви шансове имам да обжалвам и да се боря с рогата напред ?? Най-важното е да стигна до защита пред ВАК без да плащам тези 3к. лв !

Така сладко обяснявате за академичните среди...
та ако някой е фен на Тери Пратчет(като мен) няма как да направи аналогия с магьосниците от Невидимият университет...
да не спамя няма да пускам цитати.. сами

С рогата напред най-вероятно няма да стане, по добре си намери "ръководител" с авторитет, който да ти оправи имиджа, иначе скоро може и да не вземеш, тия хора най-мразят някой да им каже че не са прави, колкото и да оспорваш полза няма да има, нещо като да спориш с радио, ама малко по безнадеждно, един ден радиоттата може и да отговарят.

Няма как да сменя ръководителя.
Но пред мен стои дилемата - дали да подвия опашка и да се съглася с всичко? И на новото разглеждане да съм по-нисък от тревата.
Или сега да раздухам нещата до небето, та поне да получа някакво удовлетворение.?