Наздраве с най убавата србска музика

Бонго да не се стиска, ами да прати малко гръчка музика, и оная снежанка, отляво ( мое ляво де, щото оная отдясно е малко като дъска ).
Взел съм си няколко шишички отлежала србска манастирска сливовица с хърватски бейби кисели краставички, мммм, как се ливва у гърлото само

Краставичките се режат на колелца, после малко оливце, червен пипер и става мама миа. На сутринта се изпива чорбата от буркана. Има едни френски кисели краставички, и те са много сербез, но чорбата не става.
Извадил съм от камерата шкембе-чорбата, малко да разведря махалата с приятен аромат. Кат гътнем и прасето в задния двор, да сварим кървавиците, става мечтаната Коледа

С меча кръв няколко бутилчици... Пък после нека ми се плюнчат разни психопати по талавизията и да ми приказват, че сме нямали традиции в празнуването на Коледа. През седмицата един колега ме питаше дали сме празнували Коледа, казах му че да, а той и какво правите, ми викам на 25-ти рано сутринта задължително се закусва попара с вино, за да ни е топло, че после се коли прасето в задния двор, вино, свински уши, опашки и пържоли цял ден, с мазно кисело зеле и люти чушки. На 26-ти изтрезняваме като варим кървавицата, а на 27-ми изтрезняваме от кървавицата, затова на 28-и задължително закуската е шкембе-чорба с няколко студени бири. На авера очите щяха да му паднат

, и вика ами на 29-ти ? Викам на 29-ти доизяждаме прасето.... А една година така се случи ( мисля зимата на 1985г.) , че запраска един ми ти сняг, метър натрупа, главата на прасето така си остана сварена в котела, три дни ровихме докато я намерим. Ма ква пача беше станала, един път !