пирев,
лошото е, че във съвременния свят, по втория сценарии (запукуване на машина за $2М от известен производител) ще доведе до същия ефект.
известнич производител ще ти достави канадската машина с негова лепенка отгоре и тлъста печалба за него си.
съпорта ще опре пак до канадската фирма, но със закъснение на отговорите от по 2 седмци (през това време трябва всяко писмо да се прехвърля из всички отдели на известния производител) и в крайна сметка пак ще имате неработеща машина, за много повече пари, но с лепенка от известен производител.

преди 2-3 месеца изпаднах в подобна ситуация.
тукашна печатнцица си купила съвсем нова машина от много известен производител (хайделберг).
и машината, освен че прави глупости, понякога съвсем спира да работи.
а когато все пак работи олива всичко с консуматив (скъп).

почнали наште дебат с фирмата. безплодни дебилски диалози:
- имаме проблем: подаването на лепило или спира по-равно и се получава частично залепяне, или продължава повече и се олива всичко
- отговор: проверете дали не е изгорял бушона на мотора
- друг проблем: засмукването на стружките от фрезата е слабо. и като се полеят с лепило (предния проблем) и няма чистене
- отговор: проверете дали не е изгорял бушона на прахосмучаката
- трети проблем: понякога както работи машината и се ресетва. полуава се брак.
- отговор: проверете дали не е изгорял бушона на контролера
и т.н.

хората мерили, умували и ме викнаха да им премеря статистически едни времена.
малко гадно за мерене, добре че си имам влак за този пътник
нарисувах им едни хубави хистограми, табличи... красота стана.
те я пращат красотата на фирмата и се оказа, че машината не била тяхна, а италианска. и щели да пре-предадат измерването на конструкторите.
обажда ми се някакъв италианец и почна да ми се кара с какво съм мерил. казах му. не беше чувал за такъв уред. млъкна...
след 3 дена дойдоха. чесаха се по главите невярващо. повторихме измерването и почнаха да гледат още по-тъпо.
питам ги: аджеба, вие като я конструирахте машината, с какво си мерихте времената? май не ме разбраха какво ги питам...
накрая наистина изгоря бушона на централния мотор. и си тръгнаха.

машината я върнаха на немците и си купиха корейска.

но....
макар и италианска, препродадена от немци у нас, машината си имаше достатъчна документация.
след 15 мин. първоначално дзверене повечето неща бяха ясни къде са и как са направени.

В тоя ред на мисли, специалитетът на италианските компании е да намерят клиент, който да финансира, после намират подизпълнител и за тях остава само да превеждат кореспонденцията от английски на италиански и обратно. Като при това имат ужасно много работа, щото шефовете не говорят или не искат да говорят аглийски, а инженерите не могат и да пръднат без да се допитат до шефа...
Най-добрият начин за работа с италианци е като ги шунтираш

Повечето казвате, не съм чул софтуер да се документира. А блокови схеми, времедиаграми, таблички със състояния не правите ли ? Или праскате коментари в сорса и разчитате след това на археолозите ? Никой не говори за документиране, отключване или заключване на hex файл, това е пълна глупост, утре ще излезне нова версия на компилатора и ще избълва друг код.

На мен веднъж ми се е налагало да пиша сериозна документация за една приложна програма под Win, някъде към 90 страници се събра всичко, като се започне от това как да се инсталира, в коя папка какво се пази, времедиаграми, сокети, връзки, как да се добавят данни, как да се манипулира с тях, как се трие, какво може да предизвика евентуалните съобщения за грешка, какво представлява основния цикъл на програмата, какво праща, какво приема, какви нишки се използват, как да се прозвънят кабелите, конекторите, отделно обстойни коментари в сорс кода. 3 месеца писах програмата, след това около 6 месеца писах документацията. Отидохме при първия клиент и започнахме обучението, в процеса на обучението хората задаваха въпроси, които не бяха засегнати, хайде още 1 месец преработка на документацията. При втория клиент се добавиха съвсем малко неща, при третия нищо не се пипна, при четвъртия ... бях напуснал вече фирмата Новия програмист ми се обади един ден, седнахме на чаша бира, носеше документацията, пита ме за 2-3 неща и това беше. Другото го бил разбрал от документацията.

Та за такава документация ми беше въпроса, как я правите и въобще правите ли я ? След това в нито една друга фирма не съм писал такава обстойна документация, просто никой не изискваше такова чудо на природата, а бяха ISO, разни марки и какви ли не други прищевки.

амче да,
и то във сорса си правя т.н. ASCII chart за времедиаграми, блок схеми , таблици и т.н
много ми е удобно, и след време се сещам за чий съм съм писал това...

Оня ден говорих по темата с шефа на една фирма, дето се занимава с машини за фармацията. А там изискванията са големи, включително и за документацията, особено, когато се работи за големите в бранша. За една бъркалка (казан с един двигател) документацията е една педя височина. Съответно това се отразява и на цената на машините. По неговите думи документацията се прави по "западен тертип", каквото и да означава това. Не следят никакво ИСО.
Наблюденията ми са , че всяка фирма си има свой стереотип на документиране. В края на краищата важното е да е разбираема. Впечатляват ме хидравличните схеми. Има разлика в означенията, но почти винаги , в чертежите има и буквално рисунки на възлите и това помага и на такъв неграмотник като мене да разбере горе-долу къде тече маслото.

Относно документациите на "големите" фирми. Имам такъв въпрос - как ли се документира наличието на диод в една от връзките , прилежно омотан в средата на дебел кабелен сноп? Машината е серийна и на една от големите фирми в бранша.

Преди години имах случка с една италианска машина за правене на опаковки. Машината беше 5 годишна, излязла от гаранция. Беше се скапало едно омронско серво за асинхронен мотор. Италианците въобще не благоволяват да отговарят на писмата. Нашите представители на Омрон вдигат рамене - въпросното управление вече не се произвежда. Има нов заместител, но комуникацията е друга - сиреч трябва да се преправи програмата на PLC-то. Документация на практика няма никаква. От туй нагоре никой не си беше направил труда да види как точно работи машината - в паралел, но и зависимо работеха 7-8 механизма. Като нямаше друга алтернатива, с ъглошлайфа срезахме старото управление и сложихме българско PLC, щом като японските са ненадеждни. Механиците преправиха частчино задвижването и въпросната машина вече почти 5 години работи така. Интересното е, че цикълът се получи малко по-кратък от оригиналния, на работягите с честните сини очи това не им хареса и намериха начин да го удължат. Социалистически останки, какво да ги правиш?

Има чертожници, които буквално рисуват двата детайла, със снопа кабели, даже може и диода да ти оплетат, така че да няма разлика с изпълнението Прави се толкова онагледено, че ептен прост да си, пак ще вденеш.

Дедо Боре всъщност описа проблема със съпорта от голяма фирма. Лошото в описания случай е, че по личните ми наблюдения корейците имат най-калпавия съпорт но доброто е, че продават по-евтино

И аз опитвах някои неща докато не схванах цаката: казвам на шефа да звънне на вносителя и да му тегли майна. Вносителят се хваща за работа понеже не му е първото псуване и понеже тук маймуните на клона са много и никоя не ще да си изяде бананите. Стигало се е дотам: туземец 2а часа мери с мултицета по инструкции от JSMа и на другия ден куриерът да носи ПРАВИЛНАТА резервна част!!!
А в БГ май бананите са повечко...

Бъди сигурен , че никъде не е документирано, а диодът е сложен там, за да се скрие (вероятно и от началството) някое недоглеждане. Някои по-цинични от мене на такова изпълнение му викат "кур капан" . Забравих да кажа, че машината е немска.

Не си прав, понякога е много по изгодно да е отвън, отколкото в кутия, зависи от големината на тока, зависи от индукцията на кабелите, колко връзки имаш към този диод, зависи от много неща. Последния проект, по който работих, е с два 1000-амперови полупроводникови ключа, състоящи се от чукорнайсе MOSFET транзистора в паралел, някои защитни компоненти, като трансил диоди са сложени много грозно с резбата на вън, директно на кутията, но това не е недоглеждане, просто там се оказа най-удачното място за да има дуракоустойчивост изделието. За сметка на такива странни конструктивни особености, се получиха чудесни резултати, защитата от късо кове на 1000А, над 100 къси за ден-два, нито един дефект в ключовете, нито едно рестартиране на омразния PIC, нови акумулатори се прецакаха, но ключа си даяни , просто колегата си свърши перфектно работата със силовата част.