Здравейте,

Програмист съм и много начинаещ любител на елекрониката. Наборът от инструменти ми се свежда до поялник и "трета ръка" с лупа. Работя по един хоби проект за Raspberry Pi шапка (add-on плакта, която се слага отгоре), на които има SMD с големина 0603 и 0805. Става дума за базови елементи: резистори, кондензатори, транзистори, диоди... Имам малка серия от прототипи, на които в момента запоявам SMD на ръка. В началото беше забавно, но след 5-6 платки видях, че губя доста време и мисля за увеличение на КПД-то Затова разглеждам запояващи станции с горещ въздух и приемам съвети. Вече прочетох мненията в тази и тази тема. Идеята ми е с такава станция и стенсил да мога да правя SMT монтаж на малки серии от 20-30 платки за хоби проекти и после на спокойствие да си пиша софтуера за тях

Пловдивчанин съм и в магазина до нас продават GORDAK 850B на много добра цена. Изкушавам се да я взема, защото ми е под ръка и няма да се занимавам с куриери. От другите теми видях, че някои членове на форума я ползват. Подходяща ли е за начинаещи? Каква друга станция бихте ми препоръчали?

Благодаря, Леон

Не се заблуждавай, с топлия въздух няма да ги поиш по-бързо или лесно, такива пасивни най бързо стават на ръка с обикновен поялник, освен ако мямаш плейсър.

Не се заблуждаваш - доста по бързо и не толкова досадно става със стенсил и духалка! А освент това изглежда и доста по-добре. Платки и стенсили от PCBWAY излизат доста по-евтино, качествено и бързо от коя да е БГ платкаджийница.

Така или иначе си мисля, че станция с топъл въздух няма да ми е излишна и ще се радвам да пробвам и запояване с нея. Става дума за хоби проекти и затова гледам станции от ниския ценови клас.



Да, аз вече ползвах услугите им. Много съм доволен и от OSHPark. Със стенсили за сега нямам опит, мисля да пробвам OSH Stencils.

Някой може ли да сподели лични впечатления за GORDAK 850B или алтернатна станция в аналогичен ценови клас?

Гледам също моделите: Quick 957D от adafruit, както Ya Xun 881d и ATTEN 858D+.

Ние имаме GORDAK 952. То си е абсолютно същото само дето има и поялник с нея (а цената не беше кой знае колко по-различна).

Впечатленията - за едри детайли (модеми и големи модули) не става особено, няма мощност (само 250W).
За дребни е поносима. Температурата не се регулира особено качествено. Китаеца е направил шашма, като е "стабилизирал" показанието на дисплея, като това реално е зададеното, не измереното. Поялника няма добра връзка между човката и нагревателя, съответно му трябват "по-високи" температури за работа. Ако се притисне някак човката, нещата значително се подобряват.
Горещия въздух е подобна история - няма добра термична връзка между въздуха и термо-датчика. Следователно има склонност да прегрява в началото или да изстива повече от колкото трябва. Не съм правил замервания ама си личи по начина на работа.

Държа да отбележа че ако трябваше да си купувам за вкъщи - сигурно бих си взел, на тая цена....

Да не забравиш да отвиеш трите транспортни болта отдолу . Ние така го пуснахме и голямо псуване беше - като фуражомелка.

ЕДИТ:
За сравнение JBC станция за горещ въздух е 3000лв някъде. (горе-доле)

0603 духалката няма ли да ги отвее? То като трябва всеки компонент да го сложиш на ръка и после като пчеличка да ги опрашиш един по един със сигурност няма да е по-бързо и лесно. Иначе за нещо с повече краЦи и/или термален пад вече си трябва духалка. Аз бях загледал това, поне няма отделно кутия която да се чудиш къде да и търсиш място.

Благодаря за всички съвети и предложения.

Специални благодарностти на velio за изчерпателния отговор. Радвам се, че от самото начало съм наясно с всички недостатъци на Gordak. Тази сутрин се посъветвах с приятели, които ми казаха че модел 850 са ок за моите нужди. Даже ми дадоха да пробвам разпояване с един по-стар аналогичен модел, който въобще нямаше дисплей за температура.

Тъй като станцията ми трябва за хоби проекти и даже не съм сигурен колко редовно ще я ползвам реших да взема най-евтиния вариант. 5-10 мин преди да затворят изтичах до Викиват и вече съм собственик на Gordak 850B. Взех и малка спринцовка със свързваща паста, която обаче сега като гледам е с изтекъл срок на годност от преди няколко месеца, но колкото за тест все ще става. Остава да отвия трите транспортни болта отдолу и да пробвам станцията

Ами мое лично мнение че духалката е бавно, ако имаш стенсил тогава си трябва и печка, стенсил и духалка ... на мен ми звучи като много псуване, пастата ще я нанесеш после докато плейсваш си е играчка, а докато ги запоиш още по голяма хем да не ги отвееш, хем да не ги прегрееш, и едновременно да не ги разбуташ ... според мен SMD пасивни с поялник ще запоя доста по-бързо от колкото ти със стенсил и духалка, ако имаш печка си е друга бира. Относно красотата, ако не с ебърза и с поялник става красиво, но най-вече с поялник може да стане съвсем по IPC, не винаги със стенсил и духалка ще стане така, съдейки по фабрично наситени платки които получавам, а хем са правени на машина.

По-бързо и по-лесно е защото:
1. Да запоиш 0603 с поялник ти отнема 3 движения: калайдисваш едната площадка, слагаш елемента и го запояваш на калайдисаната площадка, запояваш и втория пад.
2. Със духалка е поне 3 пъти по- бързо защото пастата се слага наведнъж, след като се поставят елементите, запояването е също почто наведнъж защото се духа без преставка т.е. широка струя и се запояват по няколко елемента наведнъж, зависи от гъстотата.

Това е въпрос с много нееднозначни отговори и зависи от много неща, но ето нещо за размисъл от гледна точка на човек който в основната част от времето си се занимава с оптимизиране на процеси.
Параметрите определящи времето за насищането на една платка ще сведем до 3 основни :
1. Нанасяне на пастата
2. Плейсмънт на компонентите
3. Спояване

1. Нанасянето на пастата, безспорно със стенсил става по-бързо, тук няма какво да спорим.
2. Плейсмънта на компонентите, говорейки за ръчен плейсмънт визирайки единичен компонент, плейсмънта с паста е по бавен от този без защото трябва да внимаваш да не разместив вече поставените.
3. Спояването, ако печеш във фурна да, но поенето с горещ въздух макар да изглежда бързо не е толкова, има време нужно за трансфер на топлината, ако измериш времето да запоиш еидн компонент с поялника и го сравниш с времето за което запояваш няколко с духалката, то среднтоо време на компонент най-вероятно ще дойде същото, и колкото по-голям е компонента толквоа повече време отива в полза на поялника.

Сега обаче няколко допълнителни съображения. В повечето случаи компонените са различни, времето за намиране конкретното място на компонента обикновенно е много по-голямо от средното време за компонент за нанасяне на пастата или за калайдисване на площадката, едното може да е 10-20 сек може и повече, ако включим и ваденето на самият компонент, а другото е в порядъка на 1-2 секунди до 3-4-5 секунди зависи колко си сръчен. Отделно времето на стенсила само по себе си се увеличава при намаляване броят компоненти, докато калайдисването и ръчното запояване се оптимизира поради простият факт че времето з аизпълняване на операция се съкращава с нейното повторение.
Естествено има праг при който настъпва умора, дали психическа, дали двигателна или друга няма значение, обаче точно тук идва и другото предимство на запояването с поялни. Когаот си намазал с паста не можеш да плейсваш до безкрай, ще спираш за почивка. Запоявайки с поялник ти редуваш множество операции, двигателната умора настъпва доста по-бавно тъй като редуваш движения и мускулни групи. В допълнение чисто психичекста умора намалява и настъпва по-бавно.

За самото спояване при пастата ако изключим времето нужно за трансфер на топлината към елемента няма друг недостатък, естетсвено и това че трябва да се внимава да не отвееш компонентите.

Аз съм доста уверен че една нормална платка, т.е. не таква с 100 еднакви компонента, времето за изпълнение от обучен работник ще е по-малко при запояването с поялник. Не случайно са измислени пещите защото ти спестяват време, риска да разместиш компоненти и т.н. Затова и се използват плейсмънт машини макар и не пълни автомати.

Но тук е доста дълъго за размисъл, има много въпроси, много уточнения ... в определени случаи топлият въздух ще е по бърз, ако имаш много еднотипни компоненти където да извлечеш максимално предимство от краткото време за нанасяне на пастата.

Имам същата дихалка, имам и 2 поялника. Духалката ползвам за... РАЗпояване, и то само на елементи, дето не мога да разпоя с горещите пинсети или широките човки.

А, добре става за подсушаване на платките след миене.

Споделям първите впечатления от GORDAK 850B. Днес имах свободно време за игра с нея. Мъчих се за запоявам SMD 0603 и 0805 с нея и паста Sn96.5Ag3Cu0.5 от спринцовка. Мисля, че този модел станция е приличен за хоби занимания на начинаещи в електрониката като мен.

Наистина топлият въздух лесно издухва елементите дори и на най-ниска степен на духалката. Трябваше ми време, за да определя подходяща дистанция, от която това да не става или поне да не става толкова лесно. Задължително в едната ръка трябва пинсета за донагласяне

Първоначално пастата беше доста рядка, но се запояваше прилично. Пробвах да си направя самоделен стенсил от прозрачна PVC корица с дебелина 200 микрона, която намерих от Office1 SuperStore. Заради супер рядката паста не се получи и го зарязах.

Все пак съм доволен от запояването на първите няколко елемента. После неволите с пастата ми продължиха. По едно време стана супер твърда, наложи се слагам много допълнително флюз и се измъчих. Помислих, че е изтекъл срокът на годност на пастата, но всъщност не беше. На гърба пише, че трябва да се държи в хладилник на температура от 8C, обаче в магазина, от който я взех, май я съхраняваха на стайна температура. Ще поръчам друга паста, за да пробвам пак, така или иначе имам още платки за поене

типичния стоманен стенсил е 135 микрона. но за по-малки компоненти или трябва да се направи по-голяма редукция на дупките, и/или да се ползва по-тънък. ментор имат тул за симулация на процеса ба спояване в зависимост от количеството паста и вида на крачето, но това е висока топка и не се скача лесно. пък и симулацията е за няколко десетки световни марки паста, винаги е за печка с гарантиран профил (предполага се многозонов тунел), дори има значение посоката на транспорта.

пастата се държи в хладилник след като се отвори, и пак трябва да се използва до 30-тина дни.
аз лично ти прпоръчвам да не пробваш с безоловни пасти, поне дакато не се научиш. намери си оловна, с повече флюс.

и... по-добре става ако ги печеш на обикновен тефлонен грил (гладък). с духалка може да сменяш/ремонтираш, ама да насищаш 0603 цяла платка

Тая паста е в пъти по-добра от обикновената оловна паста, НО ако имаш тунелна многозонова пещ с перфектни профайли на температурата (както Дедо спомена). За хоби и за ръчен монтаж идея си нямам що някой ще реши да настъпва огромните мотики, дето идват с безоловните технологии . Иначе ние ползваме въпросната паста и нямаме никакви грижи, за разлика от предишните безоловни пасти без мед в тях, а амбиент температурите ни са около 110-115Ц и вибрациите стигат 60G .

Абе какви хора сте вие? Последно пролетта наситих пет платки с безоловна паста с около 200 елемента всяка основно 0603, две бгата (цпу и фпга), рам, флаш и фи без никакви проблеми, като флаша и фи-то ми бяха най трудни щото пиновете бяха най-ситни. Всичкото това с китайска духалка... Та що плашите човека, с мерак и опит си стават работите... Това горното го направих за един ден.