Вероятно е нещо такова. Ама нищо не ги оправдава че не са си направили протокола за програмиране като хората. Нищо не пречи да се разберат на 100 бита в секунда кой какво иска, и да се програмира според условията. Защо при едни може а при други - не? На всичкото отгоре не са и по-евтини, та да махне човек с ръка и да се примири, когато избора е негов.

Относно дебъгване - не съм експерт. PIC10 има 6 крака - като му вземеш 3 за дебъгване остават 3, 2 от които за захранване. Не виждам как при тая схема да се случи дебъгване с кой-знае какви възможности. То и какво да му дебъгваш като побира 20 инструкции. Малко съм работил с малките паяци. По-точно веднъж, и то с PIC12. Както казах не е като да не творят говна. Но леснинията до първоначално подкарване и универсалността на програматора им печелят доста клиенти, IMHO.

Например конкретно лайно, при това генерално - MPLAB-X - докато започне да програмира чипа го резетва 3 пъти. Като натиснеш "hold in reset" го прави след 2-3-4 секунди, защото през това време пак се връзва с програматора няколко пъти и го ресетва. Стария MPLAB беше много по-човешки и по-бърз в това отношение.

Защото не държат специален осцилатор само за стейт-машината за ICSP. Оттам няма как да специфицират скорост. Това им е по-различното, то и аз навремето се спънах първоначално. Може дори да са го направили не само за да пестят енергия, ами дори да си опростят синхронизирането - един клок домейн.

Ако това е случаят, изобщо. Може да са криви сигнали от програматора - фронтове, гличове, дори неправилно сфазиране на SPI. Нали и вътре има firmware.

Няма и нужда да държат. Нали се иска 4 пъти по-нисък клок (примерно) - нищо не им пречи да се разберат с няколко байта на най-ниския възможен клок кой какво иска. После ако клока наистина е нисък, продължават си на тая скорост, и толкова. А в случая се държи все едно чипа е нефелен. Отделно дето клоците и без друго не са свръх бързи и програматора може да се направи да си засича кое-що. Въпрос на желание, и малко мислене преди да изцвъкаш поредната недоклатица.

Както и да е. То е ясно че си има някакви причини. Въпроса е че може и по-добре, а не като хванеш някой техен чип да губиш часове преди въобще програматора да сколаса да го намери и да подкараш мигалка на някой крак.

И аз ги чопля тия от няколко г. По 3 жици(едната е маса) се прогват и дебъгват. Забиванията намаляха бая , (или поне си въобразявам) като заголих жицата дето храни лап тота, вързах 1к от минуса на адаптера към масата на професора...