тва не е High-End, направо си е High-PIC

да поосвежа темата с един пресен линк, дето попаднах днес на него

http://62.204.150.205:20100/files/MAGNAT%20Offer%20Home%202009_.pdf
фчИпАтлиха ма 75-те килохерца... пък и цената за е за една бройка. предполага се поне 2 да си вземеш.
та се зачудих какви ли са тез говорители и отидох на немския сайт.
ей го pdf-а


http://www.magnat.de/fileadmin/user_upload/Produkte/Quantum_1000er_01.pdf
верно пише 75. с аудиофилски кондензатори бил:

Звукови карти с 24 битови DAC(с 16 значести разряда) 96KHz честота на дискредитация(с филтър 20 - 20KHz) златни жакове (3.5мм) златно сребърно платиниеви свръхпроводящи ръчно подбирани еднопосочни кабели (20 метра, без екранировка, навити около компютри, телевизори, калорифери, кабелни телевизии и т.н.) колони с характеристика 20-75KHz (при девиация 90 децибела) в стая с специален аудиофилски килим (стая с акустиката на канализация, в резонираща панелка) и всичко това за да може човека да си служа музиката(от youtube клипчета сваляни от видеокасета със запис на MTV) с КЕФ.
Не забравяйте че всичко е в главите ни. Ако човек си мисли че слуша най-яката музика, за него това е така.

Отварям манифактура за аудиофилско оборудване!
Всичко ще бъде с ръчно изработени триоди. Суровините ще бъдат промивани със светена вода за посребряване след което ще се миросват за да не корозират. Готовият триод ще пренощува поне една нощ в църква за да се гарантира космическия вакуум.
В момента търся бижутер да ми поставя платинените накрайници.
Намислил съм кутиите да са от дървото на стари цигулки Страдивариус за по-достоверно звучене.

А вие ще ударите едно рамо в приложната схемотехника: 11 канален спектроанализатор на кадифеността, аларма за микроразряди и посокоопределител на кабели.

Bongo

браво на франсето, айде докато не е загубил инерция да се хваща да ни обясни и как бачка космодиск, че сън не мога да спя измъчван от мисълта за това чудодейно целебно средство

Бе от космодиска най много да си нараниш гърба там по гръбначния стъл, същата магия има и той

Аз се ловя на бас че ако някой се сети да сложи транзисторния еквивалент на дадена лампа в корпуса й, и тя отиде в някой усилвател, тия с "кадифения" звук изобщо няма да направят разлика. Чисто самовнушение и упражнения за говорния апарат

Май наистина- транзисторните усилватели (истинските маркови-а не самоделките) са с такива обратни връзки, че изкривяванивта са незабележими...

Ти го кажи това за обратните връзки ако искаш да чуеш за скорости на нарастване.
То при много дълбока обратна връзка наистина е по-трудно да докараш добра импулсна
характеристика (за правоъгълен импулс, де). Поне с технологията от 80-те. В днешно
време не би представлявало особен проблем, ама то едва ли някой от 80-те насам е
разработвал нови схеми на такива усилватели....

Между другото от един приятел, който прави чат-пат и лампови усилватели за клиенти,
знам, че има и такива, дето различават звука. Не защото е по-чист - не е, разбира се - а
защото искат именно начина, по който криви... (за каквото и да става дума, май бяха
музиканти тия, дето знаеха какво искат от такива усилватели, но споменът ми от
подобни разговори е доста избледнял).

Проеkтът на Бонго заслужава адмирации обаче. Това със светената вода придава ново
измерение. Създава почва за IEEE, EC, ISO т.н. сертифицирани свещеници...
Най-доброто в цялата работа е, че ще има и пазарен успех - не най-масов, но
достатъчен, та да просъществува, обзалагам се 3:1, LOL....

Е то по принцип моето ухо не е аудиофилско, но също различава ламповия звук от транзисторния, освен ако звука не е прекалено мощен. Но всичко това при положение, че предварително знам кой усилвач е лампов и кой транзисторен.
Според мен самите електрони са носители на по-лошото звучене на транзисторните усилвачи, защото един път летят във вакуум и са чисти и бистри като планинска водица, докато когато се бият на бариерите на PN преходите в транзисторите се замърсяват от осколките, което се отразява на звукопреносимостта им.

Е, ти нищо не си
Аз едно време имах един приятел дето беше такъв аудиоманиак че ако се напънеше можеше да разпознае на кой зъб има пломба певеца само по различното завихряне на въздуха от устата на определени звуци