И брейкпойнт по външен сигнал... От компаратор на захранването, пък дали точно компаратор врче друг въпрос.

Ако някой се навие да не говорим за ампери, а за десетки милиампери, става и по класическия начин с един логаритмичен усливател. Ама забрави за точности, по-добри от 5%. Все пак за хващане на тенденцията става.

Не е ли малко пресилено такова наноамперно измерване. В крайна сметка е важно какво се дърпа от батерията. Затова няма ли да е по-добре да се мери с един интегриращ усилвател- бързината на нарастъка показва текущата консумация, като пиковите консумации се улавят без проблем. Това ми се върти от няколко месеца в главата, но все не ми стига времето да седна да го проиграя. Всъщност единствения съществен проблем, за който се сещам, ще е бързото разреждане на кондензатора.

Впечатлих се от начина на работа. Давам го като пример за подобни.

Ако трябва да специфицираш стойност, да. Но ние по-скоро говорехме за откриване на източник на проблеми. Дали батерията държи и колко държи се разбира лесно и без измервания. Демек като тръгнеш да мериш вече знаеш че има проблем... някакъв. Но не знаеш дали е софтуерен или хардуерен и къде точно. А понякога няма конкретен проблем, но искаш да подобриш показателите, тогава вече ти трябва информация кое колко и кога харчи, демек търсиш къде си струва да вложиш усилия и да изцедиш нещо.

В случая интегрирането може да подобри точността на някои измервания. За други би влошило нещата. Това което имам предвид е малко в сферата на фантастиката, но на теория може да се направи разпознаване на консуматори с определени профили. За целта ти трябва да може да мериш както нива, така и фронтове.
Тъй че има случаи в които интегрирането може да помогне, в други ти трябва диференциране... По същия начин и логаритмуването. Може и да е от полза или не. Зависи... зависи от конретната схема и цел. Аз си мисля че с наличната компонентна база може да се постигне задоволителна точност и скорост на измерванията. А пък преобразования на скали, домейни и т.н. могат да се правят и софтуерно когато и където се налага.

Ами точно наклонът на изходния сигнал, а не абсолютната точност е показател за моментната консумация.

Като смисъл е... но като точност/резолюция не съвсем.

Ако имаш 16-бит ADC и мериш дирекно сигнала имаш 16-битова резолюция на моментната консумация. Ако сложиш интегратор преди същото това ADC и да кажем периода на интеграция ти е до 256 семпъл тайма, то резолюцията на моментната ти стойност пада на 8 бита.

Искал съм да напиша абсолютната стойност", а не "абсолютна точност".

Ами, Миро, не си прав, особено при малки токове, защото грешката тогава ти е най-голяма. Съответно с интегратора повишаваш нивото докъдето можеш. Може да се окаже даже, че по този начин ще ти е по-точно, защото при постоянна консумация може да мериш периода между две ресетвания на интегратора. Освен това за дебъг можеш да работиш с по-високоволтов интегратор, за да виждаш по-добре на осцилоскопа.

Ще гледам юли-август да спретна една схемичка, поне на симулация да видя до къде ще го докарам.

Хайде помисли пак
Значи имаш някакъв сигнал, който е някаква информация. Чрез обработка от рода на интеграция ти не може да повишиш информацията.
Една и съща обработка можеш да я направиш както в цифровия, така и в аналоговия домейн. Като качество на самата обработка естествено за предпочитане е цифровия, щото аналоговия интегратор никога не е идеален. Но пък в аналоговия интегрираш сигнал преди да си вкарал грешки от дискретизация. И в това се състои неговото предимство. Нямаш друга файда никаква.

Ся, чисто практически, когато работиш с малки сигнали те обикновено са с ниски честоти. И да не са били ниски си ги загубил по пътя от бандвида на усилвателите с голям коефициент. Така че на практика ще имаш едно сравнително бързо АЦП и едни бавни малки сигналчета. Няма кво друго разумно да правиш с това АЦП освен да овърсемплиш, което е другото име на операцията интегриране. Пак казвам, верно аналоговия интегратор ще е една идея по-добър, но ти така или иначе ще пуснеш цифровия и файдата от външния е минамална.
При по-големи тоци вече имаш и голям спектър. Лесно може да е много по-голям от скоростта на АЦП-то и тогава вече щеш не щеш слагаш някакъв интегратор отвън.

С две думи не ти трябва аналогов интегратор за малки сигнали, трябва ти за големи сигнали
И самата интеграция не повиша точността, тя си е просто обработка и на изхода сигналът е с по-малко информация, т.е. количеството на информацията пада. Но пък като форма може да е по-удобен и така да намалиш бъдещи щети. Като грешките от дискретизацията примерно.

Че това малко ли е


Анджък де. Ако имаш големи сигнали на АЦП-то, което означава голям коефициент на усилване, губиш динамика- и по отношение на фронтове на консумацията и на мин/макс ток, който можеш да измериш без пренастройка на усилвателя.

Ще го кажа по друг начин - интеграцията е просто начин да се оттървеш от част от спектъра на един сигнал. Това само по себе си е загуба, но може да е наложителна загуба.

При малките сигнали нямаш излишен спектър, съответно ако приложиш интеграция това ще е за сметка на спектър, който иначе без интеграцията не би ти бил излишен или загубен.

При големите, да там до 1/2 честотата на дискретизация си длъжен да интегрираш. Ако се увлечеш от там нагоре обаче пак ще е за сметка на изгубен спектър.

Между другото когато усилвателя реже честоти той си ги реже прекрасно и сам и няма нужда нито да му помагаш с рязането, нито ако го замениш с интегратор ще спечелиш нещо.

Я да метна едно паве в блатото...
Имаме микроконтролер и периферия с ниска консумация. Логично би било, ако в захранването има кондензатори с изразен пиезо-ефект, той да е доста по-осезаем в подобна система.
На практика, пиковете в захранването причинени от пиезо-ефекта на кондензаторите, в една или друга посока, зависят от вътрешното съпротивление на източника на енергия и това на консуматорите. В икономичните режими, второто може да се каже че ще е пренебрежимо.
Ако в системата има защита от обръщане на поляритета на захранването, в общия случай някакъв диод, то вътрешното съпротивление на източника на енергия няма да оказва влияние в едната посока - повишаване на захранването откъм консуматора и филтриращите му кондензатори.

Ицо, ква трева пушиш...

трева, трева .... гледахте ли на Дейв тестовете с ралзични скопи, какво става като ги чукне. В много високоомни системи това може да си е проблем. Е не точно в този случай май, в крайна сметка има сравнително нискоомен източник на напрежение.

Колко е пиезоефекта на кондензаторите , изразен в числа? Не съм намирал такива данни, може и неправилно да съм търсил.