Я да видим спомняте ли си нещо от студентските години (освен ако няма даскали във форума)
Та, проблемът е следния. Трябва да намеря относителни екстремуми на дадена функция:
f(x,y)=(x^3)/3 + (y^2)x - 5x + (y^3)/3 - 5y примерно.
Нулирам първите производни на функцията спрямо "х" и "у", решавам системата и накрая когато замествам получавам f(x,y) равно на някакво реално число, различно от 0*.
По нататък методиката е: правя матрица с вторите производни на функцията. Смятам детерминантата, ако е > 0 => минимум, ако е < 0 => максимум. Да ама това е вярно единствено ако първата производна беше 0. А аз вече трети пример решавам и все е различна от нула
което ми спестява понататъшните сметки..... което пък е страшно нетипично за домашна работа, губи се гърча някак 
Та се чудя, да не би да пропускам нещо елемтарно.....Аз си знам, че първата производна като не ти даде нула, можеш да имаш седлова точка, но не и екстремум..... да не би да греша нещо?
*Хехе тук се сетих за една исторйка в довод на твърдението, че 0-та не е реално число.
"Сега, всички знаем как е възникнала нуждата от Математика. Хората са искали да търгуват и понеже са нямали още парични единици са използвали Размяната като средство за разплата. Примерно аз имам 2 жени, ти имаш 3 коня и аз ти предлагам да ти дам 1 жена за два коня. Ти оглеждаш жената и казваш, че за повече от кокошка да не си правя илюзии. После аз ти предлагам другата и ти набързо склоняваш на 3 коня и угоено прасе
. Общо взето така са стояли нещата. Я сега си представете, какво щеше стане ако ви бях предложил 0 жени за 2 коня. Звучи някак нереално, а ...." 
) та май ще си спестя сметките и ще им пиша просто "без екстремуми".
