добре дошъл на земята GPIB
това е древна технология. интерфейса е измислен от НР още преди ... ъъъ 40 години.
всеки нод може да бъде и предавател и приемник, може и да е само едното. има 3 вида буфери съответно - единия за данни, другите 2 са за командните линии и са за приемник/предавател/котролер или само едното.
арбитрирането и стробовете става по 3 тела, има табличка за стейт машината, която няма да ти разяснявам на този етап.
идеята е навремето да се направи относително прост бъс, който да може да се реализира без процесор (с нандове), но да има и по-наточени възможности. максималните скорости варират от 250КБ до 1МБ. за 1МБ времето за реакция на сигнал е максимум 350nS. това е наложило различните производители да си издялкат специализирани контролери или дори микропроцесорни фамилии. тези контролери си имат всички стейт машини, фифо буфери и DMA.
това е доста универсален бъс. могат да се закачат какви ли не устройства - инструменти, флопита, хард-дискове... уникалното е, че всеки нод може да е контролер, толкер и лисънър. в компютрите го ползват до НР9000 за връзка с дискови системи, след това минават на SCSI.
постепенно всички доставчици на чипове се оттичат в канала. в момента актуалния контролер е останал този на TI 9914 и мутантите му. не се произвежда от двайсетина години и по тази причина е екзотично намирането му. последващите версии за PCI са вариация на тази тема.
---
USB преходниците са чисто суфтуерни - микроконтролер с USB, който прави управлението на GPIB бъса софтуерно. съответно скоростите са много ниски. това не е проблем, защото бъса специфицира само максималната скорост, а не минималната.
има 3 "маркови" преходника - NI, HP и Prologix. всички имат драйвери за Лабвю и VEE и няма грижа с тях.
намираемите на пазара ISA/PCI карти също имат драйвери и за двете среди, така че на ниво контролер нямаш грижи.
НР имат и етернет<->GPIB кутия, тя също влиза в двете среди елегантно. имаше и някакъв чалъм да пуснеш софтуерен такъв бридж към PCI карта.
---
нататък зависи от средата (LabView или VEE), но в общия случай ти трябва драйвер за уреда. за почти всичко на пазара има готови "драйвери", но понеже е обикновен текстови файл, да направиш нов за неизвестен уред не е някаква сложнотия. е, не е и работа за 1 час.
---
галванично разделяне по принцип няма. така че е хубаво железата да са заземени в шуко на една жица, за да не ти текат тоци по земята на GPIB кабела. единствената смислена изолация се получава с етернета.
кабелите е хубаво да са маркови. по-лесно е да ръснеш $10, отколкото да си правиш твои, вЕрвай ми. просто трябва да дебнеш някой да продаде накуп един кашон кабели, че да си заслужава транспорта и митницата. по европейските сайтове понякога се появяват кабели, но са на безбожни цени. то като цяло в афропата хубавите инструменти са скъпи и редки.
---
какво си решил да правиш?