Веднъж, когато събирахме станцията, изключих двете 4 - метрови щирки от гнездата им на покрива на кабината, като държах едната в едната ръка и другата - в другата за долните изолирани части. Времето беше тихо и мрачно, точно затишие пред буря. Ясно чух някакво жужене откъм върховете на антените и когато ги допрях, усетих разряд през ръцете си. Очевидно от статично електричество, но поради относително малкия им капацитет, не беше нещо сериозно.

Входните кръгове на приемника би трябвало да обират заряда ако има такъв между жилото и ширмовката. То и затова се изключват, да не изгори приемника Аз съм зареждал парче коаксиал от кинескопен телевизор около метър и нещо беше и си биеше ток добре.
Щом си чул и жужене може би нещо е станало докато са били разкачени

Точно така. Жуженето се появи, когато антените бяха вече изключени. Не знам, защо реших да им допра върховете...

Ааа, може би зарядът се е натрупал в изолацията между тях. Не ги знам какво представляват, но така както описваш е камион и антените са огъващи се пръчки на покрива и има букси а вътре е с кабели.

Ето такива:



В основата има пружина и връзката е байонетна. Отделните елементи са алуминиеви и също се сглобяват байонетно. Най-долният елемент има пластмасова изолация.

Чудя се дали някой не е натиснал копчето "на предаване" във същият момент
Все пак мощността е голяма. Полето пали луминисцентни лампи дистанционно.

Преди мнооого години ходех на курсове в село Мировяне и взех тапия за оперетор на радиолокационна станция, та там имаше радиовисотомер, вече не помня къв точно беше, та курсовете бяха есента и по близките дървета имаше много накацали врани. Насочвахме антената към враните и давахме пълна мощност след време враните падаха от дървото.

Да върна темата малко към локумите... Но към по-наУчните локуми.

Кое кара електроните да се ешат по двойки?

Това вече е твърде дълбока вода. Единственото, което ми е ясно, че трябва да са с различен спин.
За разлика от уравненията на Максуел, на които можех да реша някои частни случаи като студент,
тук се намесват уравненията на Шрьодингер и Паули, които са твърде много за моята глава.
Да не говорим, че по никакъв начин не мога да си представя физиката на процесите
/тя е и химия, защото електронните двойки са в основата на голяма част от химичните реакции/.

ЧЕТИ Миро.

Спинът със сигурност е фактор, когато говорим за два електрона на една и съща орбита. Но ситуациите са много повече. Примерно в едно купурова двойка вероятно също спина играе, но някак си не той е определящ. Щото знаем, че всички електрони си намират двойки. Не е задължително преди това да са били по равно, половината мъжки, половината женски. Явно някои си сменят пола
Освен това как пък точно се чифтосват като помежду им има милиони други. Що не си избира другарче наблизо, хайде в случая се обяснява с кристалната решетка... Но ситуациите са много повече, примерно в диференциална линия не виждам как решетката може да го обясни, след като са две решетки между които може да няма нищо общо. Даже и без решетки, ако примерно трябва да обясним отраженията в йоносферата.
Уравненията на Шрьодингер и аз не ги владея, но те доколкото знам са почти неизползвами за сложна система. Те ако бяха щяха с лекота да предсказват евентуални свръхпроводници. Без да съм сигурен и да мога да го докажа според мен ефекта на ешането е макроскопичен. На ниско, на квантово ниво или го няма или аз нещо изпускам. Защото чисто логически имаме много електрони със сходни възможни състояния. И без значение дали ще ги разглеждаме като индивидуални т.е. всеки с неговата вълнова функция или като суперпозиция или супер позиции, трудно ще стигнем до конретни разстояния или нива енергии при които имаме ефекта на ешане или нямаме.


Абе чел съм... и Фейнман и знам чат-пат с какво се занимава и квантовата механика и после ектродинамика, че даже и струнните теории (Лео Съскин, който е студент и приятел на Фейнман). Има един руснак (не му помня името), който също има много добри лекции и то точно реална механика и реални ефекти. Та за четене, чета... но досега не съм срещал обяснения на тая тема. Явно ще трябва още да чета

Аз не разбрах въпроса. Какво точно имаш в предвид като казваш че: "електроните се ешат"?
1. al_at спомена за "спина" на електроните, които спазват принципа на Паули: https://en.wikipedia.org/wiki/Pauli_exclusion_principle


За да са два електрона(fermions) в една орбира (quantum state) трябва да имат нещо различно, за това -1/2 и +1/2 спин са различното което им позволява да са в една орбита: https://en.wikipedia.org/wiki/Atomic_orbital
С пояснението че "орбитите" в атомите са повече от обикновените орбити в класическата механика.
2. Ти спомена за "Купурова двойка" : https://en.wikipedia.org/wiki/Cooper_pair
Та там понятието отделен електрон е неточно. Цялата система от двата електрона в "Cooper pair" се държи, като една единствена частица. Например както теб не може да те разглеждаме като само глава и само тяло, защото пооделно те са нищо, но когато двете части са заедно - имаме разумна личност. Същото е и с двойката електрони, само че на квантово ниво. Неуменсно е да наместваме нашите си виждания и интуиция в квантовия свят.

В много ситуации имаме огледална симетрия в поведението на електроните.
Аз използвах това "явление", за да обясня кога имаме и кога нямаме излъчвания. Това си го знаем още от първите часове по електротехника. Ако имаш насочено движение на електрони, значи имаш ток, тоя ток създава полета, ако полетата се променят имаш и някакви вълни. Но ако имаш огледална симетрия, демек ако на всеки електрон, който се движи в някаква посока имаш и електрон, който се движи в обратната посока, то нетният им ефект спрямо полетата е нулев. Каквото и да се създава от единия електрон (ток, поле, вълна) същото се създава и от другия, само че с обратен знак и сборът клони към нула.
Мисля, че това "явление" всички го знаем и на пръв поглед изглежда съвсем логично и може да се обясни по 100 начина. Ако щеш със тоци/полета и електротехника, ако щеш със запазване на енергии и физика. Въобще откъде и да го погледнеш всичко изглежда ясно... Да, ама ако се вгледаш в детайлите, нещата стават малко по-сложни. Първо има много ситуации в които това "ешане" не иска да се случва, съответно нашите продукти излъчват и ние берем ядове. От друга страна има ситуации в които това "ешане" е просто закон и няма начин да не се случи. Примерно в един супер проводник, не може да съществува единичен електрон. Просто не може. Няма нито един единствен. Дори да се опиташ да вкараш единичен електрон, като подаваш ток, поле или по какъвто начин искаш - не можеш. Винаги на границата от единични стават двойки. Винаги. Това е толкова абсолютно задължително, че няма накъде повече. И от тоя факт следват редица ефекти, които нямаше да са реалност, ако правилото имаше някакви изключения.
По същия начин и в една орбита не може да имаш два еднакви електрона. Спинът им трябва да е различен. И това правило също не може да бъде нарушавано. Колкото и да искаш...
Въобще имаме доста ситуации, както квантово ниво (мога да дам и още примери) така и на макро ниво... За всяка ситуация евентуално има някакво обяснение. Но в главата ми изникват и различни въпроси. Защо обясненията са различни в различните ситуации. Като че ли в един случай имаме една физика, в другия случай друга. Действително ли са независими едно от друго явления или помежду им има някаква връзка. И най-важно къде минава границата, демек кога да очакваме едно или друго поведение на електроните.

Не знам дали добре се разбира какви са ми главоблъсканиците....
Сега, междувременно се порових малко... Специално на тема електрони като питам чичо Гошо най-много резултати ми дава от областта на "физика на твърдото тяло". За съжаление там водите са много дълбоки. Математиката е един порядък над възможностите ми и не мога да кажа, че разбирам всичко. Освен това там се ползват различни, често взаимно изключващи се модели. Примерно в един модел електроните се разглеждат като индивидуални частици, в друг модел като нещо групово и неделимо. С две думи освен, че аз не разбирам всичко, като че ли и те не го разбират
Все пак някои неща може би ми се изясниха малко. Примерно това, че разглеждам електроните като двойки не е съвсем коректно. В смисъл аз се опитвах да си го обясня само електромагнетизъм и само с електрони. Но не мога да ги разглеждам като изолирани двойки. Демек не толкова електрон-електрон взаимодействието е важно, колкото система-електрони. Примерно в една орбита стават по двойки, не защото електроните мразят гей браковете, а защото в условията на атом нямат друг енергиен избор.

И така нататък... имам още да чета
Смисълът на цялата работа е във философски въпроси от рода - кое е яйцето и кое е кокошката. Примерно ако се върнем на тема предавателни линии, антени и т.н. и си задем въпроса електроните ли карат полето да се променя точно в този начин, или обратно полето ли кара електроните да се движат точно в тия посоки. И особено ако се опитваме да го опишем това като някакъв процес и то процес на ниско ниво с фотони и т.н. Поне аз си мисля, че тоя процес не може да се обясни без малко по-подробно вникване във взаимодействието между електроните (ешането), влиянието на неподвижните заряди и изобщо цялата система и нейните енергийни и пространствени характеристики...
Ако нещо не ме разбирате, то от части е защото и аз все още не мога да разбера всичко

Само за протокола - и при нас е възприет терминът "орбитала".
Идеята е точно да се диференцира от термина орбита, защото е вероятностна функция.
СМГ, в часовете по химия /преди 45 години/, учехме за орбитали.

Миро, виж зонната теория на твърдото тяло.