Здравейте, пускам темата, понеже не успях да намеря особено много информация за моя случай. Ако да кажем изработя някаква smart джиджавка, която ще се захранва от мрежово напрежение и ще комуникира по wi-fi с готов модул (да кажем нещо подобно на esp8266, esp32 или подобно), какво ще ми е нужно, за да мога да продавам това изделие на европейския пазар? Имам предвид необходимо ли е минаването на някаква сертификация или е необходимо просто да гарантирам, че покрива критериите заложени от Европа, за да мога да му сложа CE печат? Ами ако се захранва същото нещо от батерия, тоест няма как да вкарва мрежово смущения, процедурата същата ли е? Питам, понеже нямам никаква представа как седят нещата откъм страна на желязото, понеже моята градинка, в която копая е само софтуерна. Засега нещата са ми само в главата, но ми е интересно как седят нещата...

Има подобна тема. С две думи, ти си горе долу най-тежкия случай. Попадаш под RED дерективата, трябва да отговаряш на всички изисквания за радиокомуникации, които май със всяка година стават все по-невъзможни.
Принципно, ти каквото и да правиш, накрая то се изразява с една декларация за съответствие /може да не е точно една/ и въпросния CE марк. Има пазари където ще те мерят, има пазари където няма да те мерят, но е задължително да отговаряш навсякъде. Дали наистина ще отговарят у-вата или не, е един друг въпрос, но трябва да имаш съответните документи издадени от акредитирана лаборатория. Лабораториите правят истински измервания, т.е. устройството ти трябва поне в един момент да отговаря на изискванията.
Не знам за какъв бизнес мислиш, но на първо четене ако си късметлия, защото нещата не винаги опират до опит, си предвиди поне по 20к на устройство. Щом задаваш така въпроса очевидно не си наясно и сам няма да се оправиш, а само консултанта ще вземе поне още толкова, ако не и повече за да ти каже как се случва всичко. Може и да го караш със собствени сили, или пък ако сте голяма фирма може да си ги имате хората и ресурсите, ама тогава излиза още по-скъпо.
В момента в Европа така са нещата, че не виждам начин малка фирма без много ресурс, да пусне масов комерсиален продукт без съществен риск да е в издънка.
Ако звучи отказващо или отчайващо, да знаеш че това е нищо, действителността е още по-зле.

Да, видях другата тема, но вече бях пуснал тази. Все още нещата са ми само и единствено в главата и на етап четене. По всичко изглежда обаче, че явно няма лесен начин да се достигне пазара, не и от (потенциален) стартъп с няколко човека. Ясно ми е защо е направено (или поне каква е била първоначалната идея), но при положение, че Европа съвсем очевидно изостава в състезанието със САЩ и Китай, нямам представа защо не се опитва либерализация на пазара, вместо да се налагат нови безумни изисквания. Както и да е, продължавам да дълбая, пък да видим къде ще му излезе края

За да отсеят от пазара такива които не могат да свържат правилно два резистора последователно без да погледнат в уикито или в йотубето...

Така или иначе някой, който няма дори елементарни познания, няма как сам да стигне да продава нещо хардуерно, а или ще купи нещо готово, или някой друг ще му го направи, а той ще препродава. Същото е и със софтуера, ако нямаш представа как да си настроиш средата например, пък камо ли да пишеш, няма шанс да направиш някакъв комплексен продукт (по-сложно от сайт за лютеница), който да може да се продава. Но тук навлизаме вече в политически и лични възгледи, а не това ми беше идеята

И кой мисли за крайния потребител ?

Незнам защо си мислиш, че подобни серификации ще ги минеш по-лесно в САЩ или Китай?
явно имаш доста идеалистични представи за тез работи....

Не е зле да погледнеш и раздела "Измервания, Тестове и Сертификации".

Джиджавката ти попада в две групи изисквания: Radio equipment и Electromagnetic compatibility.
Процесът на сертификация представлява доказване на съответствието на параметрите на джиджавката с тези изисквания. Например, ако се храни от мрежата, ще трябва да се тестват Conducted emissions, които са част от Electromagnetic compatibility, а ако се храни от батерии, това не е необходимо.

Има (най-общо казано) три подхода към сертификацията:

1. Намираш така нареченото Notified Body, т.е. фирма, която е оторизирана за сертифициране именно за Radio equipment и Electromagnetic compatibility. У нас намирам само тази, която е сертифицирана и по двете групи изисквания. Предоставяш им джиджавката и пълния комплект документация и каквото още поискат и те определят кои тестове трябва да бъдат извършени. Тестовете се извършват в съответните сертифицирани лаборатории, като не е задължително Notified Body да има такиви. Ако резултатите от тестовете са ОК, Notified Body издава сертификат и можеш на негова база и на база протоколите от измерванията да си напишеш Декларацията за съответствие и да сложиш CE знака, а до него номера на Notified Body (NB 2024 за ЕЛТЕСТ). Ако при тестовете има проблем, преправяш и тестваш отново.

2. Четеш изискванията, сам определяш обема на тестовете, минаваш през съответните лабове и пишеш декларация за съответствие на база протоколите и слагаш знака СЕ.

3. Като 2, но си правиш сам замерванията.

Попада и в категория electrical safety заради мрежовото захранване. Може да се избегне ако се захранва с ниско напрежение от външен адаптор който вече е СЕ маркиран.
Освен това има приложения при които задължително се минава през независима сертифицирана лабораториа (notified body)

Като за начало трябва да се изчете основата https://ec.europa.eu/growth/single-market/ce-marking_en

Ами то ако ще са IoT домашни у-ва не виждам как може да си спести сейфтито. Дори да не се захранва от мрежата ще комутира предполагам някакви товари, съответно ще има връзка със захранващата мрежа.
В САЩ е значително по леко, стандартите са по-ясни. Изобщо във всяко едно отношение не само в това, стандартите и регулациите в САЩ са много повече правени за да регулират и да допринесат някаква полза, от колкото тези в европа, няма и някакво изпадане в бюрократщини като RED.
Пример от една съвсем друга област, спринлкери с увеличено покритiе /extended coverage/ в САЩ се прилагат от 70-те и са третиранив стандарта много, много отдавна. В Европа се правят всякакви безумни промени в тези стандарти, но тия спринклери са изключени. Немците ги включиха преди няколко години в тяхната адаптация CEA 4001, но в EN12845 няма и друма, може би защото доскоро големите европейски и Немски производители не произвеждаха такива спринклери, а приложението им често води до между 30-50% икономия в съответните системи.

Ясно, благодаря на всички за коментарите. Засега оставям нещата така, а като (ако) им дойде времето ще видя къде и в коя лаборатория да се извади сертификат.

Както ти писаха колегите - трябва да видиш под какви изисквания попада твоето устройство.
Специално за радиото - преди време мярках по даташийтовете (за зигби модули) , че някои модули са "правилно"сертифицирани. Имат си номер на сертификата( номерът трябва да го обявиш в твоята си маркировка по определен начин) и можеш да не минаваш изпитания - примерно за излъчвани хармоници и време за заемане на ефира.

Дори радиото да има истински сертификат, базиран на реални измервания, това може само да даде някакво успокоение, че дивайса с това радио ще мине своите измервания. Ако радиото е сертифицирано с вградена антена, нещата са по-прости, но ако е сертифицирано с някаква външна антена, нещата стават по-сложни. Размера на платката, разположението на антената и дори кутията влияят. Преди сертификациоинни измервания е задължително настройка на антената и нейното съгласуване с радиото, монтирани на платката и в кутията.