Няколко поста по-нагоре мернах сайт в който прочетох за вакуумно леене. Някой пробвал ли го е това чудо, какви са предисмствата, недостатъците, скъпо ли е? Струва ми се като липсващото звено между 3д принтера и шприц формата, а и резултатите изглеждат доста прилично.

ти питаш за вакуумно леене или формоване, защото са доста различни неща. Предполагам формоване, след като споменаваш 3д принтиране и шприцване.
За липсващо не е липсващо, даже май е по-старо от шприцването, нарича се термо формоване, но не са използвали вакуум в началото. Може да се използва както вакуум така и налягане, а може и двете.
Метода е подходящ за конкретен тип детайли. Предимството е в малката начална инвестиция, инструмента може да е изработен от мдф или дърво, и обикновенно е само негатив или позитив, т.е. имаш един и струмент. Друго предимство е възможността да се формоват големи детайли примерно вани, душ кабини и др. Индустриално се използва именно за такъв тип детайли, също някои детайли за автоиндустрията като табла, интериорни панели вкл.и за самолети. Другото му основно предназначение са опаковки.
С достатъчно въображение може да произведеш различни по сложност изделия. Метода е подходящ и за по-сложни корпуси когато се произвеждат в единични брайки или малки серии.
Друго предимстви е простата формовъчна машина, с желание може да си я сковеш сам и то като качество да не се отличава от такава за 60-100 хил.
Недостатъците също не са малко. Един от основните е дълъг цикъл, в зависимост от детайла, машината и процеса може дастигнеш до 10 мин на детайл за самото формоване, т.е. оператор, машина, помещение се използват неефективно. Възможни са оптимизации, примерно да работиш с няколко машини, оператора да обрязва детайлите веднага след формоване докато чака цикъла на следващият, да използваш ротатор и матрица с охлаждане и др.
Друг недостатък е променливата дебелина на стената, колкото по-дълбоко формоваш,толкова повече е изтъняването. Доколкото се формова със стандартни листи си ограничен в дебелината която можеш да постигнеш, както и ако имаш дълбоко изтегляне за да постигнеш нужната дебелина, трябва да използваш доста по-дебел материал което вдига цената и теглото.
Недостатък е и ограничението във форма и детайли, примерно не може да имаш ребра, колонки и др. типични за шприцването.
Друг недостатък е контрола на геометрията, и най-вече изкривявания след демолдинга.

Както всяко нещо си има приложението, ако кажеш какво конкретно те интересува като детайл ще ти кажа има ли смисъл да го правиш.
Ето няколко детайла които произвеждам за да придобиеш представа

Здрасти, благодаря за подробното разяснение! Нещата които произвеждате изглеждат страхотно! Писах за вакуумно леене. С вакуумното формоване съм запознат, съвсем повърхностно, но знам за съществуването му и някои от основните недостатъци, като проблеми с обратните наклони и нуждата да отделиш вече създадената форма от основния лист. Работя по един проект за лодка и се интересувам от подобен подход за корпусът (съвсем е възможно да сме разговаряли по телефона), нещата с електрониката обаче малко зациклиха и не съм преодолял трудностите. Междувременно работя по други проекти. Това което ме интересува е метод за професионално изглеждаща кутия за електрониката на тези проекти, така че да произведа малко бройки с представителен вид. Още един път страхотни работи! Имате ли страница?

Ами страница като страница нямам публична, аз се занимавам с разработка на изделия и внедряването им в производство, не изработвам детайли по определена технология.
А като казваш вакуумно леене, говориш за пластмаси смоли или ? Защото като кажеш леене обикновено се разбира стопен материал, най-вече метали, и в този аспект леене с поналягане, но едва ли това визираш, това е един от най-скъпите технологични процеси, може би единствено леенето под налягане е по-скъпо като оборудване, но и двете са доста по-скъпи от шприцването на пластмаса, тулинга няма нищо общо, обикновено е 10-на пъти по-скъп за сходни по размер детайли.
Аз лично за вакуум и пластмаси/смоли не се сещам за друга технология, vacuum baging както се нарича вакуумното импрегниране на композити, но това е нещо съвсем друго, там вакуума асистира насищането със смола.
Предполагам имаш в предвид RIM технологиите, reaction injection molding, но вакуума изобщо не е задължителна част от този процес, по-скоро е алтернатива за малко по-евтина реализация, или за някои дребни прецизни детайли.
Та ако говорим за RIM предимства са отново сравнително ниската начална инвестиция, ако искаш сам да го произвеждаш дори е по-ниска от тази за вакуумно формоване защото не ти е нужна специална машина, смолите може да ги миксираш в чаша, дегазираш в тенджера под налягане или друг подходящ съд, за отливането не е нужен и вакуум, но може да си направиш малка вакуумна камера за да подобриш качеството на отливките, но използването на вакуум си има проблемите, трябва да внимаваш да не ти деформира матриците.
Има тук друг колега който започна да използва тази технология преди години и в момента май само така си прави кутиите.
освен ниската цена огромно предимство пред шприцването е възможността да имаш детайл с неравномерни стени, това при шприцоването не може да стане или изисква много скъп тулинг и отново има лимитации, докато с RIM не е проблем да имаш на едно място стена 3 мм и перпендикулярно на нея 10 мм. Друго предимство е че позволява сравнително лесно вграждане на крепежи, планки и др. но там вече отиваш на истински тулинг, не на силиконови матрици.
Предимство също е и огромния избор на материали, основно уретани. Това си е индустриален метод, използва се масово в авто индустрията, всичко що е мекичко по колата е RIM, не малко от бюджетните модели са с такива табла.
Недостатък, мръсничко и смрадливо, лично на мен не ми пречи но много хора ги дразни миризмата, особено на някои от реактивите. метода става както за уретани така и за епоксидни и др. смоли. Материалите имат срок на годност, мине ли не може да си гарантираш резултати. Иска и малко повечко време да усвоиш метода, особено ако никога не си се занимавал със смоли.

В момента имам изделие с няколко RIM детайла, единия е мек подлаътник, другото е полупрозрачен уретан много подобен на плексиглас.

Здрасти Тони, Отново благодаря за "отварянето на очите". Страницата е тази: https://solidfill.com/vacuum-casting/ Това което разбирам, от нея, е че ползват висококачествен полиуретан. Между другото хората са едни от малкото които са публикували цени, но за съжаление ми идва малко скъпичко - около 30-50 кинта на брой. Цената е за 25 парчета, като сложим по два елемента за кутия то става около 1500 лв. или минимално 60 лв на кутия, не е ясно дали това включва разходите по прототип, матрица, ДДС и други. RIM нещата изглеждат обещаващо. При малките кутии точността е от голямо значение. До смолите прав си, въобще не съм ги пипвал. Може би е време.

Това което те правят е RIM, но е асистиран с вакуум. RIM е индустриално название защото имаш метална матрица като при шприцването, но много по-лека и проста, а миксирането става в реално време, смолите се смесват непосредствено,преди "инжектиране", нямаш бъркане съответно няма въздух който да дегазирш. Силиконови матрици не стават, защото от миксера смолата излиза под определено налягане, не е високо но го има.
Любителската алтернатива е да миксираш смолата в кофичка, при което вкарваш въздух, след което дегазираш за да го изкараш. Наливаш в силиконовата матрица и си готов.
За да се подобри пълненето, и елиминират малкото останали мехурчета, има вариант мтрицата да се пълни под вкуум, това ковто те наричат вкуумно леене. Не е нито точно вакуумно нито леене, вакуума асистира пълненето, по подобие на вакумното импрегниране на композити.
Относно цената, за малки серии нямаш много алтернативи. 3D принта не е вариант ако търсиш добър финиш, дори и най-до рите при тери изискват доста пост процесинг който вдига значително цената. Ако имаш сложни повърхнини които се шкурят трудно постпроцесинга е още по-скъп. Отделно не всички материали за 3д принт са съвместими с професионалните филъри/грундове и бои, а ако отидеш на нормални времето може да стане по 5, макар и да е чакаме основно го има.
RIM генерира детайл с добър финиш, който се нуждае от много малко или никаква дообработка.
Ако не е много специфичен функционален дизайн, по-лесно е да намериш серийна кутия която да дообработиш.
60 лв за кутия може и да е млко може и д е много, зависи от кутията, ако дадеш детайли мога да ти кажа дали е нормална цена или е твърде висока.

сплитнах темата, онази е по конкретна тема.
п.с. гледам сега renishaw са пуснли машина, и други съм мяркал но дали си струва прите не знам, нощо особенно не е, а предполагам ще е 50-60к и тя.

60 лв е поносимо. Работата е там че се прави оригинал, матрица и предполагам че пълното използване на матрицата е техния минимум от 25 бройки. Така че 60 лв на кутия но има минимален брой отливки които да се поръчат. Изглежда че вариантът е фотополимерен принтер, доработка, ако е нужна и RIM пресъздаване. За детайли, не съм сигурен какви са нужни. В момента имам проект за който ще правя кутия, тя ще има капак за батерии отвори за ОЛЕД екран, два бутона и един сензор, самата кутия ще трябва да се отваря, така че ще са минимум 3 елемента. Тепърва ще я моделирам и принтирам за я докарам до нещо прилично. Моят принтер (Ендер 3 про) обаче не прави най-добрите завършеци. Чудя се дали да не пробвам с някой филамент, който може да се китосва, шкури и, може би, боядисва, да видя какво мога да докарам с него.

Преди 15г. си направих машина за вакуумно формоване. Не е нещо сложно. Като си наясно какво ти трябва се събира за 2-3дни.
Най големия зор беше да напипам режима на работа-температура и време на подгряване на материала.След това беше лесно. Но съм длъжен да подчертая че това са машини с ограничени възможности.
Ако трябваше да мисля за кутия мисля че най-удачния вариант е да се ползва нещо готово. Дори и да се наложи доработка тя няма да е толкова скъпа.Сега поне има огромен избор на кутий.

Той говори за изработка на детйл от уретан, сега като си нашрягам мозъка, то на български май си е все леене.
FDM принтерите имат една сериозна лимитация, резолюцията ти се ограничава на практика до диаметъра на дюзата, който е около 0.4-0.5 обикновенно, това че имаш малък ход по Z не помага много.
С такава резолюция е тридно да моделираш както трябва дребни детайли от пластмасови кутии, щипки, мини пантички и т.н.
То такива елементи са проблем и като здравина, вкл за RIM технологията.
Важно е да прецениш какво точно правиш. Ако е модел на бъдещо у-во което ще се произвежда чрез шприцване, трябда да правиш дизайн като за шприцване, наклони, ъндер кът, равномерни стени, колонки които не всмукват и т.н. Съответно печаташ на добър 3д принтер след това филър, грунд боя, всичко това с много шкурене. След това детайлите може да ги мултиплицираш с RIM за дребна серия.
Не трябва да забравяш, че при шприцване имаш свиване.
Ако ще се произвежда в малки серии и не искаш шприцване трябва да си избереш технологията, и едва тогава да правиш дизайна, той е директно свързан с технологията.
RIM е примамливо но ако ще се правят 50-100-200 иска матрица, тук вече зависи колко сложен е детайла, да може и само със силиконови но това е екстра разход, т.е.решението е баланс между цената на алуминиев тулинг и живот/цена на силиконовите матрици. За не сложни детайли границата е между 500-1000 детайла, след която тулинга е по-изгоден.
Не е задължително да имаш една технология, може да миксираш няколко, например формоване, фрезавани детайли и RIM или 3д принт.
Но пак всичко опира до това да си наясно с технологията която ще използваш преди да си започнал дизайна.

Благодаря отново Тони! Мисля че навлязохме много на дълбоко в материя, която ми малко чужда. Дизайнът с който аз мога да направя е за 3д принтиране, понеже мога да си го оправя, когато направя някоя глупост. Дизнайн за шприц не бих се хванал да правя, понеже не съм запознат с изискванията. Поради подобни причини търся фирма, която да свърши работата вместо мен. Идеята ми е да направя нещо, което изглежда прилично и побира устройството ми и да го дам на професионалисти които да го направят, както трябва. Не че сам не мога да скалъпя нещо, но ще е съвсем аматьорщина. Може би най-добрия вариант (за мен) ще бъде да направя кутия на моя си принтер. Когато стане чат-пат добре, да дам файловете на някои с фотополимерен принтер(даже видях тук такава услуга), за по-добър завършек. Най-накрая когато (ако въобще) продуктът стигне до производство, да дам всичко на хората със шприц технологиите.

Като цяло това е пътят когато не си много наясно, но пак рискуваш това което си правил на 3д принтер да е невъзможно за производтсво на шприц, или да изисква скъп тулинг. Аз затова казвам от самото начало да се има в предвид технологията на крайното изделие. Детайли като оребряване, колонки и др. могат да се коригират на кой да е етап, но форми изискващи повече детайли, или сложен тулинг обикновенно не могат. За пример, как се шприцва коляно, ами просто, но слъп тулинг ето пример https://youtu.be/52mhoFcUTzM
В днешно време може да имаш матрица със стотици компоненти която произвежда много сложен детайл, но това е тулинг за стотици хиляди и има смисъл ако ще произвеждаш милионо,или пък изделието ти е толкова скъпо, че няколко хил долара на бройка са без значение.
Затова е важно когато правиш 3д принт моделите да са съобразени с базовите лимитации на шприц технологията, за да си гарантираш възможно най-евтин тулинг. Друг пример, имаш кутия която се получавс от пресечен конус и пресечена призма,
нещо такова, и картинката показва един възможен сплит лайн. Технически е реализируемо но с доста сложен тулинг, още повече вземайки в предвид малките размери. Да си го принтнеш така проблем няма, ще му направиш вътрешния дизайн, в случая има моторче, батерия, платки и т.н. и като стигнеш до тулинга за шприц първата реакция ще е това не може да се произведе. Ако им кажеш какъв е замисъла ще кажат ами ние нямаме такива технологични възможности, като намериш някой който ги има ще ти каже $60000 за тулинг, ако си късметлия.
Ще ти кажат дай да го разделим вертикално, което е най-логичния сплит лайн, но тогава ще трябва да редизайнеш всичко вътре защото фичърите стават несъвместими със сплитлайн-а. И това ще ти изгуби седмици или месеци, разходи, разправии, чуденки ....