Темата е инспирирана от дискусиите в хардуерния форум. По какво се различава програмируемата логика от един обикновен микроконтролер?

Още малко и по нищо, щото вече има такива с които можеш да си направиш софтуерен контролер или даже DSP - баси и густото а - можеш да си правиш какви ли не инструкции . Аз съм виждал направен клонинг на PIC с такава логика. Глобално погледнато един процесор може да се разглежда като такава логика, а микрокода му - като програмата на тази логика.

Ами ... по доста неща, да с програмируемата логика може да направиш много неща, но тя сама по себе си не е нищо. Т.е. аовземеш един непрограмиран чип той няма никаква функционалност, в него имаш примерно 200.000 гейта които сами по себе си не правят нищо, все едно да имаш няколко хиляди ИС .... те сами по себе си не могат да направят нищо, някой трябва да ги свърже в подходяща схема. Програмируемата логика дава точно тая възможност. Началото и идва от желанието да се направи чип с вскоа степен на интеграция който да замести обичайните логически схеми, и който потребителя да може сам да конструира. За работа с нея има няоклко варианта, рисуваш схема с логически елементи, машина на състоянията, описание подобно на рограмата която пишеш,,, това са най-често изпозлваните май. До колкото всеки процесор е комбинация от логически елементи с една програмируема логика можеш да направиш произволен процесор, стига да има достатъчно макроклетки в чипа. След като направиш схемата или описанието, развойната среда компилира входния файл като изработва карта на връзите, след това тази карта се минимизира и адптира към съответния чип и се програмира. До тук всичко ми е ясно .... ама сега се уча как се рабти с това чудо ... това по горе е теорията, и практиката уж е таква ама нещо не ми спори много ....да се надяваме че до ден два ще съм подкарал нещо.

Разликата е в нивото на функционалността. Програмируемата логика по замисъл изпълнява най-вече паралелна обработка - сигналите се мърдат сами за себе си, зависят само от логическите функции, които за им зададени. Функциите на едно модулче от схемата практически на зависи от броя и сложността на другите модулчета. Това я прави бърза. скоростта на обработка в FPGA и CPLD е недостижима за бошинството процесори.
При процесорите основната идея е да се прави последователна обработка. Изпълнителното устройство едно по едно обработва логическите усравнения и дава резултатите. Това прави възможно реализирането на практически всяка логическа функция, независило от сложността й. Процесорната обработка е практически неограничена от факторите "сложност" и "обем на данните". За сметка на това е много бавна.
Като цяло по-голямата част от задачите е разумно да се реши само с едното от двете решения. Разбира се, има и частни случаи, където и двете възможности дават сравними резултати.

А какво е гейт?

Гейт - логически елемент. Напр. И-НЕ, ИЛИ-НЕ, XOR, OR, AND и т.н. Обикновено сложността се измерва в еквивалентен брой двувходови елементи.

Ясно, мерси.

Относно решаването на проблемите... аз все си мисля че комбинация процесор-логика е най-добрата, но това е отделно. ...... Измъчих мойта платка .... тоя webpack ми е супер неудобен като интерфейс .. ама е му свикна .... само не разбрах защо се пъне на Verilog-а .. а VHD-la си бачка .... то може аз да не му пиша съвсем правилн, ама гледам синтаксиса от книжки .. мн интересна работа .....утре продължавамс просвещаването си ....

Направих няклко брояча и един два дешифратора .... работят даже ... на Verilog, това е някакво извращение на С-то, като кавър на Maiden изсвирен от куку бенд ..... но кефи .... доста лесно се работи като вдянеш ... чак си се чудя що досега не съм се хващал .... мноооого полезно нещо .... добре че с енаканих.