Аз лично бих пазил дете много далеч от питон. Създава много вредни, навици и разбирания. Да разбирам теорията, че ако не стане лесно те се отказват, и много правилно правят, това не е работа и занимание което е лесно. Ако нямат волята и желанието да направят нещо трудно, това просто не е за тях. Инженерната работа нито е лесна, нито е приятна, нито е забавна, за повечето хора, волята, упоритоста, желнието за постигане на целта, се формира в детска възраст. Ако им дадеш занимания при които лесно постигат целите от тия деца нищо не става след това в живота.
Та едно е да им поднасяш информация по разбираем начин, друго е да им даваш лесни за употреба инструменти и за изпълнение задачи ... не помня кога е било, още преди промените, бил съм 4-ти клас може би не знам, исках да си правя мои платки, идея нямах за фолиран гетинакс и подобните му, много упорито опитвах да си направя платка с алуминиево фолио. Първо го лепях на фазер, после ми изпадна от нейде тънък гетинакс, усъвършенствах ламинацията, пътечките ги режех с един скалпел, прибивах са на дядо ми ръчната машина .. още я пазя някъде в Шумен, но запояването не ми се получаваше ... но тъп и упорит ... не станаха платки естетсвено, но усвоих куп полезни умения и научих че алуминия не се запоява толкова лесно ... скоро след това ходих до ОСО-то и за първи път видях фолиран гетинакс, изрових някакви остатъци които бяха изхвърлили и тогава вече стана платка ... първата по същия метод със скалпела и белене на излишното, голямо наказание ама тъп и упорит, след това намерих в библиотеката една книга "Печатни Платки" или нещо подобно беше и открих колелото, кислол, перходрол ... 2-3 години по-късно тръгнах да си правя усилвател и за кутията нбякакви профили алуминиеви бяха изпаднали, сега като си помисля що рязане, пилене и въртене на тая ръчна бормашина е имало ..... тъп и упорит
метна се на трамвая, прочете заветните букви и цифри и айде пак