Мултипроцесорна система - задачките се разпределят по няколко процесора, прост пример, нещо което ще можеш да разбереш - представи си, че трябва да направиш система за управление на 5 ЕЛ. мотора, която да има LCD и бутони за управление - не е трудно да се направи и в един процесор, в случая обаче си разделяш задачките по 3-те процесора. Главния процесор ще управлява самите мотори, единия подчинен процесор ще следи състоянието на клавиатурата, другия подчинен процесор ще показва на LCD скоростта на всеки мотор (примерно). Периодично (на всяка 1 секунда примерно), главния процесор пита процесора за клавиатурата има ли натиснат бутон, и ако има кой номер е (1-9 например). При някакво събитие (натиснат бутон 1), главния процесор подава команда към LCD да се изпише числото "1" на дисплея и през това време спира/пуска мотор 1. Връзката между 3-те процесора е серийна - RS232 или например I2C. Главния процесор се нарича така, защото той прави обръщения към останалите, а "подчинен" е защото той чака някой да се обърне към него и само тогава извършва някаква операция или дава някакъв отговор.
Това е простичък пример, на практика удобствата са доста, в много от случаите се налага да направиш сложна задача, като например управление на поточна линия, но за целта трябва да го изпълниш с процесор, който не е достатъчно бърз да се справи със всички задачи едновременно. Слагаш допълнителен процесор, в който извършваш част от задачите. Недостатък - налага се да пишеш за повече от един процесор едновременно - процеса на писане и дебъгване става доста по-сложен отколкото ако имаш само един процесор.
Надявам се да ти помогне като за начало 
|
