Трябва да направя установка за автоматично пробиване на няколко реда отвори върху цилиндрично тяло. Разстоянията между отворите ще са различни, но ще образуват що-годе равномерна решетка.

Разполагама с една Фреза ФУ251, която мисля да я приспособя за тази цел, като сменя моторите за подаванията на масата с постояннотокови и превърна едното постъпателно движение на масата във въртеливо(за въртене на цилиндричната заготовка). Като управление ще използвам микроконтролер и двуредов дисплей за задаване на параметрите за пробиване(Подредбата ще е записана предварително в паметта и ще се извиква набора по номер). Трябва ми точност около 0.2мм.
Имам следните въпроси:
1. Кое ще е по-лесно за реализация: преработка на фрезата или направа на машина за тази цел;
2. Какъв микроконтролер ще е най-подходящ за управлението (предпочитам да е Майкрочипски, защото само с тях съм работил до сега а и имам необходимия хардуер за програмиране);

До сега не съм се занимавал със силови задвижвания и управление на мотори, но чета усилено и започнах да експериментирам с едно малко DC моторче от старо видео. Прегледах почти всички теми във форума, свързани с управление на постояннотокови мотори и получих доста ценна информация.

Ще се радвам на всякаква съвети по темата

Явно става въпрос за голяма серия. Освен това фрезата не е подходяща машина за пробиване на много отвори. На ФУ251 за тази цел се използва повдигане на масата, а не пускане на шпиндела. Следователно трябва да се прави нова механика, което може да се окаже и по-лесно, от преправянето на фрезата. Ако на тамошните железари тази задачка им е в повече, мога да съдействам.

Мноо дупки в тръба ми напомня горене на газ. Прав ли съм?

Не, материала ще е от рода на бакелита

Ако стане, машината ще работи доста интензивно. Наистина, ако за работно движение използвам масата, ще е доста бавно. Специално за него, ще се наложи да се прави отделна механика. Тази машина ще се яви алтернатива на досегашното пробиване, което е полумеханизирано. Проекта е за фирмата, която работя и няма определен краен срок за изпълнение. Поддръжка съм на машините и ще се занимавам с това, когато нямам друга работа. Ще се опитам със собствени сили да направя каквото мога, пък ако някъде запъна, ще търся помощ. Благодаря за предложението

За колекторните мотори ще трябват сервоконтролери и енкодери, ако ги правиш ти, към какъв вариант си се ориентирал?

Все още съм на процес проучване. Като прегелждах темите във форума, разбрах че енкодерите не са евтини. Имам един мастиленоструен принтер за разглобяване. Ще погледна в него какво има. Дори да не ми свършат работа, поне ще експериментирам с тях. За сервоконтролера ще се помъча да го реализирам с ПИК-а и мосфети. Ако не се получи, ще търся фабрично решение. Принципа ще бъде: каквото може да се реализира по-евтино, което не- ще се купува готово.

Направих си труда и проверих схемата на задвижване на ФУ251. Има само един двигател за всички задвижвания. На практика могат да се монтират сервозадвижвания на ръчките за преместване, но освен това трябва да се реши проблемът и със съединителите. Безсмислено е да се ползва фрезата за тази работа.

Подходът към тази работа показва, че на нея се гледа несериозно, или чорбаджиите се опитват с трици маймуни да ловят.

Задачата не е жизненоважна. Ако стане - добре, ако не - кара се по старому. Просто фрезата я има в наличност. Сам ще работя по проекта, така че всичко зависи от мен-какво ще реша. Наистина мотора е един за двете задвижвания. Но едното и без това трябва да се преработи във въртеливо. А двигателите ще ги слагам директно на винтовете, за да избегна натрупана грешка от зъбните предавки(или евентуално двигател с добър редуктор)
Имам цялостна визия за крайния резултата, но сега ми предстои да формулирам отделните етапи. Ще карам едно по едно. Специалността ми е Технология на машиностроенето и мисля, че механиката няма да ми се опре. Програмата-също. Най-много неизвестни имам по силовото управление на двигателите, защото е новост за мен.

Точно такава съм автоматизирал. Да всички подавателни движения са през един мотор, но това не мисля че е проблем в твоя случай, просто преместването няма да става едновременно по всички оси. Аз ти предлагам да я запази във вида в който е, ако не се лъжа тези фрези са с електромеханични съединители които може да управлява, ако твоята не е такава, такива съединители могат да се добавят, т.е. старите да се подменятс такива, нашата си беше с такива. За тези фрези има и готови блокове с растерни линийки, със сигурност ако се разтърсиш ще намериш някой задно със линийките. Остава да управляваш мотора, там може да помислиш, или да сложиш инвертор с който наистина да го управлява прецизно, или да си го оставиш както си е и да управляваш само съединителите. Сега като се замисля при нас правеше проблем инерцията от предавките ако се не лъжа по ос Х, и слагахме механична спирачка защото бягаше с по 200-300 um. За движението на тръбата защо не ползваш делителен апарат, ли преработи някой стар, а може и да сложиш нов, има таква които са управляеми, но струват повечко. Работното движение е ясно според мен, е си ползва това на фрезата, малко е тъпо да въртиш тоя голям кютюк за някакви дупки но ..... единствено оборотите там не са много високи, ако е подобно на бакелита, по добре и по производително е на високи обороти, но в крана сметка може да преработиш и там малко.

Благодаря за изчерпателната информация. И е много ценна, понеже вече си се борил с това и си трасирал пътеката. Имам описание на фрезата от един албум със схеми, но ще трябва и да я почовъркам да видя това-онова. Относно УДА-то - казаха ми че не е много добре направено- в смисъл като лагери, хлабини и т.н. А и нямам такова да експериментирам. Сега като го каза, наистина има вариант да не променям оригиналното подаване, а да правя движенията едно след друго(:idea: нали все пак няма да имам движение по време на рязането). Ще погледна и за съединител. Наистина! Много ми помогна.

Aми тъй кажи де!
Аз пък напоследък се опитвам да се занимавам лаически със железа. В тоя занаят ме удивлява факта, че нещата стават обикновено от първия път (е, понякога и от втория), могат да се видят и пипнат. Разтоварвам се психически, като се прехвърля на железарска тема.
Zeus,знеш ли, дали железарски сайт, подобен на този, на който мога да ги тормозя с глупави въпроси?

Относно отнасянето на масата вследствие инерцията, ако не може да се отчете предварително и да се предвиди в сметките, или въобще да се пренебрегне, могат да се ползват в краен случай електромагнитни спирачки.

Задачата ми се опростява много поради следния факт. Няма да имам движение по време на рязане(изключвам това за пробиването). От това следва, че не се нуждая от някакви големи въртящи моменти за движение на масата. Дори си мисля, че ще ми свършат работа и стъпкови двигатели, без да се притеснявам от изпускане на стъпки(а пък има и енкодери за тази цел). Все пак ми се ще да използвам фрезата, защото направата на качествени паралели за придвижване си е проблем и доста пари. В този случай инерцията би трябвало да клони към константа и да може да се вземе впредвид.
Ако ли не: С ел. магнитна спирачка може да се получи. Виждал съм на една машина доста опростена конструкция. Барабан и еластична метална пластина около него, на която е закрепена феродова накладка. Като се опъне пластината от единия края, феродото прилепва към барабана. Опъването беше с пневматичен цилиндър, но може да се замени с ел.магнит.
P.S. Не помня да съм попадал на железарски сайт, защото не съм се ровил. По принцип слабостта ми е електроника, а завърших друго по стечение на обстоятелствата. Но това не означава ще съм си претупал образованието. Скъсах се от учене, но съм доволен от това, защото знанията се изплащат многократно.

За спирачка може да ползваш магнитни клапи в-ъ самите паралели. Т.е. хваати неподвижно в единия край и прилепващи към паралелите, като тези които се позлват за контрол на достъпа. Здрави са, усилие на отваряне 4-500 кг а има и по мощни, мисля че ще свършат идеална работа, лесно ще се монтират, не ти трябват барабани, ленти с феродо ....не съм го пробвал но ми хрумна. Иначе да, може да промениш малко механиката, и да монтираш мотори за всяка ос, няма да е особенно сложно, но това със съединителите ми изглежда по примамливо, при нас стана много лесно. А за спирачка ползвах мотор, изрових някакви останали синхронни мотори .. ил пук може и да не са били синхронии.. не помня вече, абе мотори беколекторни някакви куплирахме ги и просто им подавах захранване постоянотоково, кове на място.

п.с. железата са си благодатна работа, но не винаги всичко става от първия път, поне преди не ставаше, вече може и якост да с есмята сравнително точно през CAD-да, и умора ... но иначе за натоварени детайли винаги цаката му е било преоразмеряване, или повече копане и тестване. Мен сега ме учуди една кутия която съм проектирал. Като цяло правим само дизайн, а китайчовците подготвят за правене на матрици, тоя път клиента мени китайчовците и много държаха ние да го подготвим, хич не ми се вярваше да стане от първияпът, а то взе че стана

Доста ме заинтересува с тези магнитни клапи. Може ли да ми пратиш някакво чертежче или скица (може и линк към някакво описание), че не съм виждал нещо подобно. За мотор като спирачка и аз си мислех нещо такова, но не бях сигурен дали ще се получи. Иначе непотребни мотори все ще се намерят, само не знам, дали лесно ще намеря синхронни (май повечето променливотокови мотори в употреба са асинхронни).
Сега е доста студено, а фрезата е в неотоплено помещение и не мога да се занимавам с нея. Но така или иначе трябва първо да събера информация, преди да почна с експериментите.