Пожарните детектори не са никак просто нещо, има основно два типа, работещи и неработещи, към вторите спадт 90% от всички в производство  , а неработенето им се изразява в ниската надеждност и честите фалшиви сигнали при малко по смотани условия.
Иначе правилно си забелязал, основните типове точкови детектори са два, говоря за димните, тъй като има и термични. Първия вид е йонизационен, такъв тип почти не се изпозлва вече, реално има ограничения за изпозлването му, а за да го демонтираш и съхраняваш трябва да си удобрен за работа с опасни вещества.
Оптичните детектори са най-разпространени, като там има много разновидности. Най-простите, тия дето им казвам неработещи, които м-у другото са ОК за някои общи приложения, примерно чисти офиси, домашно ползване ако не загаряш манджата и др. подобни, работят на два принципа. Първия принцип е на поглъщане а втория на отражение, като тия от втория са по разпространени. Идеята е следната, имаш камера, в нея разположен източник и приемник, така разположение, и камерта така конструирана че нормално приемника не получава сигнал от източника, или ако получава той е минимален. Когато в камерата навлязат частици, от каквито е съставен пушека те разсейват светлината и тя стига до приемника, по това той съди за пожара.
Това е теорията най-общо, тук вече има ралзични технологии, така наречените неработещи използват тази технология в този и вид, но няколко по сериозни фирми са я доразвили, добавяйки втори излъчвател или втори приемник. Така на база милиони изпитания и тестови пожари са успели да устанавят закономерност м-у типът на частиците и сигналите които се приемат, по този начин са способни да различат какво попада в датчика, примерно такива датчици не реагират на прах и повечето аерозоли, също така са силно нечуствителни към дим от цигара, но в същото време засичат ако се запали бала с тютюн. Както точно став аникой не казва, шото това са патентовани технологии, но и камерите на тия детектори са доста по сложни.
От тук нататък оптичните детектори имат някои разновидности на база светлина, повечето изпозлват инфрачервена светлина, но поради малката дължина на вълната те не са достатъчно чуствителни, не могат да заместят йонизационен детектор, какъвто примерно се изпозлва в системи които работят на принципа на екстракция, или мониторират въздуховоди. За да решат тоя пробелм някои производители използват детектори със синя светлина, която е с по малка дължина на вълната, и постигат чуствителността на йонизационните. Подобни датчици се изпозлват не само в псоменатите приложения, но също и ако е нужна ранна превенция в чисти помещения.
До тук са оптичните, за да се увеличи надеждността се правт датчици с яколко критерии, например ОТ, което занчи оптично термични. термичната част е максимално диференциална, т.е. следи изменението на температурата и ако делта Т премине някаква граница дават сигнал. Общия сигнал се изработва на база на двата критерия, и това повишава надеждността. В тия датчици и двете части могта да предизвикат аларма, но при по високи нива, така че реагират както само на дим так аи само на топлина. Последващо развитие са детекторите с газов сензор, OGT, тези детектори имат сензор който отчита наличие на ралзични газове, най вече СО, Со2, това дава още еидн критерий, който повишава надеждността, например такива са най-подходящи за гаражи, където повечето фирми слагат прости термични защото оптичните задействат мого често.
Това е общо взето за точковите детектори. За детектори тип неработещ, примерно хотчики, унипост и всички в този ценови диапазон, има дори готови чипове към които връзваш излъчвателя и приемника, има ги както за оптични така и за йонизационни. За по сложните няма нищо готово, та е до производителя, но то има няма 3-ма производители които произвеждат от тези по умни детектори.
Относно детекторите за газове, нещата до някъде са малко по лесни, дотолкова, доколкото има сензори в продажба, но пък това изобщо не значи че да ги направиш е нещо много просто, ако държиш на точността де, иначе е съвсем просто, специално за метан, или пропан. Има такива и за СО, и СО2. Да го кажем така, разработката на прост газ детектор, който да пищи при опасни нива, ми отне около 3 дена с прототипа, изработката на газ анализатор, дори не и точно анализатор, но устройство което да мери концентрацията ми отне около 3 месеца, освен всичко друго трябваше да си направя тестова камера с размера на килер, и да си намеря газ анализатор но цена от 15.000 ЕУР, имах къснмет че и него не трябваше да купувам.
Най-вече това са неща които могта да те спасят в един момент, и по добре да не си правиш опити точно с такива изделия.
п.с. относно датчици в жилищата глупавото е че хората ги спестяват, дори не слагат от евтините. Използването на евтини пък не е много добре, защото в еидн момент започват да ги спират. Примерно в къщата във вегас, имах едни на батерии, да ама ти деятектори в един момент започнаха да пищят когато си искат, и по точно когато си искат през ноща, без причина, в резултат двата на най-опасните места, кухнята и хола, и на двете има газ, ги изкормих буквално .... което като цяло не е най-умното нещо като имаш газова инсталация. Значи хората не ги слагат по две причини, първо че пестят, но повечето не ги слагат защото било грозно .... от всички частни жилища, в някои има охранителни системи за по над 100 к, само в една съм слагал хубави детектори, в другите съм слагал от групатанеработещи, просто защото има една фирма която има детектори с що годе добър ...... дизайн.
|
.
