Значи имам следните въпроси:
1. Как да изчисля при каква стойност на резистора на базата на транзистор той ще се отпуши ако например коефицента на усилване е 200?
2. Как да изчисля температура от температурно променяем резистор като съпротивлението и температурата не са в една посока? Ако усиля температурата пада съпротивлението.
3. Как мога с пика да разбера кога е пуснат някакъв терминал на компютъра? Накакъв сигнал не се ли променя? Нещо DSR DTR CTS ...?
4. Има ли два транзистора в един корпус. Единият да е ПНП а другият НПН. Трябва ми да са с голям коефицент на усилване. от 3 до 5 миливолта някаде да се отпушват. Ще закачам два светодиода към тях и ако на базата има 4 миливолта да свети единия ако има маса да свети другия

С електрониката засега си тук =>
Вземи прочети книжката на Шишков "Полупроводникова техника - I част" , за да ти се избистри малко погледа ето така:

Злият гений пак е намислил нещо...
Потърси the art of electronics, има я в data.bg

за 1: токът в базата го искаш 200 пъти по-малък от тоя в колектора. База-емитер ще имаш
0.4 до 0.7 волта според температурата, така че ако примерно имаш 5 волта (изход на MCU)
си смятай резистора за тока, който ти трябва при 4 и кусур волта (вариациите 0.4 - 0.7 не можеш да
избегнеш). Не знам какво разбираш под "да се отпуши", но за да се затвори "напълно"
трябва токът в базата да е 0, т.е. това дето е 5 волта трябва да падне под 0.4.

2 - ами мери в няколко точки и и смятай. Кой клас си? Все толкова аритметика сигурно
знаеш, де. Поне усещането ми е, че с това би се справил лесно и сам.

3. Може и да не можеш. Терминалът може и нищо да не помръдне по интерфейса от самосебе си,
а може и да мръдне я RTS (твоето CTS), я нещо друго. Общо взето разумният начин е да
накараш терминала да ти каже нещо.

4. Два транзистора в един корпус за имане има, но както си го намислил едва ли ще стане.
4 миливолта за да те щракнат ще ти трябват по-скоро два еднакви като диференциален
усилвател, по-лесно би ти било да сложиш операционен усилвател като компаратор
или нещо подобно. Но да го направиш с транзистори е добро упражнение, изсимулирай
го в LTspice и си поиграй въобще там да посвикнеш кое как работи (де такова чудо
като бях аз 14-15 годишен, тогава симулирах с поялника, бях сглобил един магнитофон на една
дъска, включвах го в радиошкафа и тероризирах махалата... ).

Предполагам спрямо маса. Погледни Операционен Усилвател, захранен с двуполярно захранване +..,-..волта и маса,
погледни вътрешната схема на 741, ще забележиш че входните сигнали са вързани за диференциален усилвател. Мисля че има подробни описания на български. С вкарване на ОУ в дълбока Обратана Връзка, ще може да постигнеш и задоволителна линейност.Транзисторно стъпало нама начин как да се отпуши с по малко от напрежение необходимо за преодолване на прехода База-Емитер 0,6V.Така е и с диод в права посока.http://www.univie.ac.at/cga/courses/BE513/EKG/741.html

10x за съветите
Но не мога да ги разбера тези операционни уселватели. Две PDF книжки имам за тях (едната 200-300 страници) и немога да ги разбера. Явно както казахте трябва малко да прочета за електрониката книжки.
За алгоритъма за терморезистора: Не мога да се сетя как да стане явно защото не съм учил аритметика (8клас съм)(май в 9ти се учи)

Със LM386 (че само такова имам) не става ли да се вдигне от 3-5 миливолта до 0.6-0.7 волта?

O, операционният усилвател е много лесен за обяснение.
Идеалният операционен усилвател има безкраен коефициент на усилване (диференциален-усилване на напрежението между двата входа), безкрайно голямо входно съпротивление (през входовете не тече ток) и нулево изходно съпротивление. . Май само това беше.
Та ако усилвателя е в нормален режим , като съобразяваш тези елементарни правила и законите на дядо Ом, можеш да си обясниш работата на повечето схеми с операционни усилватели.
Разбира се , реалният операционен усилвател си има няколко pdf страници с кусури по простата причина, че е реален и че май вече книжните страници са на изчезване. Но на първо време горните три правила ще ти са достатъчни. За по-нататък трябва явно да ти порастат още малко ушите.

По това време в 8-клас май вече знаеш за координатна система?

Нарисувай една - по X нанеси температурата, по Y съпротивлението на въпросния
термистор. Премери в 4-5 точки, по-отдалечени по X - примерно в хладилника
(това може и да ти се размине, особено ако не те хванат, че мушкаш жици там ),
после в стаята, и някрая близо до радиатора - ама гледай да не прекалиш с
високите температури че ако направиш пожар това може и да не ти се размине .

Та като нанесеш точките по Y, които си премерил и ги свържеш ще видиш и зависимостта.

Ако е права - надявай се да е така щото квадратни уравнения и нататък ще учиш
май догодина - ще можеш да сметнеш всяко Y по най-примитивен начин,
y=kx+n , където n е стойността на Y за X=0, а k можеш да го сметнеш и сам
като премериш поне в две точки (разликата по y/разликата по x).

За операционните усилватели може би ти е рано, не знам доколко вдяваш
идеята на това, което е обратна връзка. Но може би ще ти помогне да знаеш,
че изходът винаги заема такава стойност, че напреженията на двата входа да са
равни.

Ами не е баш операционен у-л. Имам едни платки с куп "TA75458F - DUAL OPERATIONAL AMPLIFIER - Toshiba Semiconductor" . На цокли са , ако ги искаш,обади се.

Ами значи ние тази година учихме някакви квадратни уравнения с една формула, и една съкратена формула. Тези ОУ да не са нещо подобно на компараторите за грешки в TL494? Там се сравнява напрежението на +са с напрежението на минуса и се регулира изхода според тях. Тука не се ли сравнява пак и да се регулира УСИЛВАНЕТО?
Я ми постнете примерна схема с ОУ да видя дали е това което си мисля.
Видях това http://www.reconnsworld.com/power/highlowbattmon.gif

То значи това ми трябва за едно зарядно за акумулаторчета и искам последователно на акумулаторчетата да има вързана метална пластинка с много ниско съпротивление в/у която ще има пад около 3-4 миливолта които ще се усилват до 0.6-0.7 волта и след това с транзистори ще свети червен светодиод ако се зарежда и зелен ако се е заредило.

mitko_el разгледах ги тези дето ми ги предлагаш ако смяташ че са добри като за начинаещ може да ги взема 741 не е ли по-добре. Питах за 386 защото нямам какво да го правя и ме мързи да ходя до магазина понеже преди учих точно до него а сега не ми е на път

П.П. Днес измерих жълтата жичка на вентилатор от ПС и видях че и там е малко напрежението и реших да попитам: И там ли трябва да се вдига за да се мерят оборотите или просто там от високата честота уреда се бърка и мери по-малко макар че не ми се вярвя

П.П.2. Още 1 въпрос. Когато искам да използвам ICSP пиновете за дебъг и програмирване какви трябва да ги правя в програмата ИЗХОДИ, ВХОДОВЕ или ДА НЕ ГИ ПИПАМ ? От доста време мисля на това. И всеки път различно ги правя и винаги работи Май нямат значение защото той програматора/дебъгера вдига 12-13В на MCLR и тогава чак пика влиза в програмирващ режим и сам си ги настройва

П.П.3 tgi добре е, че на хладилника ни пише колко градуса е в него и във фризера, но е лошо че зависимоста е обратна (т.е. не е права) (когато се усилва температурата пада съпротивлението)

П.П.3 Не става ли когато се включи терморезистора в делител и когато се увеличи температурата => се намалява съпротивлението => се покачва напрежението на аналоговия вход на МЦУ-то? (5те волта се пускат от едната страна на термистора. От другата му е вързан към A0 на ПИКА и към още един резистор 10к към маса.)

П.П.4. Ааа много ви благодаря изчетох отново мненията на всички ви и сега се усетих. Най-вече на tgi защото от неговия пост се сетих че е от обратната връзка зависи усилването.

П.П.5. Ей ся ще си напиша 1 калкулаторче на С# за обратни връзки за да може по-бързо да ги смятам

Ето я схемата на въпросното зарядно. Стойностите не ги гледайте и елементите. Схемата е само примерна. Само обърках едно нещо! Обратната връзка не се взима от VCС а от изхода на ОУ
И обратната връзка трябва да сваля от 0.7В на 4 миливолта! Нали?

Добре де, толкова ли те затруднява това, че коефициентът е със знак минус?
Това не променя нищо в метода, който ти предложих.

И внимателно със зареждачката, не почвай с литиево-йонни батерии, че може и
наистина да направиш пожар. Почни с NiMH най-добре.

Ще зареждам 1.3Ah акумулаторчета и като ги зареждам с 130мА които ги нагласям с потенциометър на базата на мосфета!

Ето програмката за която говорех! Написах я!

П.П. Най-големият ми проблем е че нямам свестен термометър с който да меря точна температура
П.П. По същият принцип не става ли да се направи уред който да мери кръвната ти захар? Баща ми има такъв към който се закачат едни лентички с две пластинки и при всяко мерене си бодеш пръста с едно и напояваш лентичката. Или пък уред за качество на дините (дали са сладки или не). Отиваш в пикадили да си купуваш диня, бодваш тайно две тънки иглички в нея и гледаш колко е сладка

Това не го схванах изчислението Може ли да дадеш примерче

добре, айде и аз да дам акъл, нали съм българин
1. за ОУ - да подобен е на компаратора, разликата им е само конструктирвна, поради различните си приложения. основно е в това че когато им кажеш "стани", комапратора чака малко, и после се изправя рязко, а ОУ започва веднага да изпълнява, но се повдига много мудно. финално компаратора финишира преди ОУ. защо това се прави така? аз лично, бях спъван дълги години в разбирането на ОУ поради това че си мислех че служат за усилване. защо отпреде има "операционен" не ми беше много ясно, и мислех че е защото са интегрални схеми . затова много се възмущавах виждайки как във всички схеми нарочно им намаляват усилването, все едно двигател 1000 коня да го ограничиш от педала на 50 коня, направо ме дразнеше. всъщност, операционния усилвател служи за операции, а не за усилване, акцента е точно върху първата дума, а втората е само средството за постигането и. в типичните приложения на операционния усилвател, операцията което се извършва се формира от обратната връзка. тоест прави се така че изхода на ОУ през някаква врига се връща обратно на входа на ОУ. ето защо ОУ трябва да е по-плавен от компаратора - ако сложим компаратор, който работи рязко, със "щракване" , ще е все едно да сложиш реле, което само прекъсва захранването на намотката си - ще започне да бръмчи със котвата си. докато ОУ достига до равновесие - такова напрежение на изхода, нито краен (-) нито краен (+), което държи двата входа балансирани.

2. за снемането на зависимост по две и повече точки
това не важи само за електрониката, а си е общо приложим принцип. ако в 2 часа температурата е 5 градуса, а в 3 е станала 7 градуса, колко би предположил е била в 2 и половина? а в 2:15? чисто интуитивно, всеки би предположил 6 градуса в два и половина и 5.5 градуса в 2:15. разбира се, може температурата да си е била 5 градуса до 2:20 и после за една минута да е станала 7 градуса, но това е малко съмнително, температурата обичайно не се променя чак толкова бързо, доста по-вероятно е първото предположение. и колкото по-къс е интервала време който разглеждаме, толкова по-вероятно е първото предположение. би било невярно да предполагаме че ако десети февруари е било 5 градуса, а десети април 7 градуса, то десети март е било 6, това е съвсем очевидно недостоверно. но когато говорим за един час разлика вече е много достоверно. същото важи и за твоя терморезистор. със сигурност зависимостта му е някаква изчанчена, експонента най-вероятно, понеже сигурно е полупроводник вътре. но това няма значение, когато го ползваме в тесен температурен интервал, горния принцип важи. така че можеш просто да си го измериш в двата края на интервала и да си предположиш че вътрешните показания ще се смятат по горния принцип, на който му казват линейна зависимост. оставям на тебе да се почудиш как би сметнал тая линейна зависимост в общ вид, не мисля че е нещо трудно