Тоест не мога да схвана как да го направя.

Примерно от главната съм отишъл в Х от там в У, искам да се върна в главната.
Ако от У извикам главната, няма ли да прибавя още еднин запис в стека, което не ми се вижда добра идея?
Искам да го използвам за менюта, примерно след известно време без натиснат бутон да се върне към изпълнението на главната програма. Обаче през това време съм влязал от главното меню в някое под или под-под меню.
Идеята ми е да ползвам стражевия таймер, ама не ме кефи особено да рестртирам програмата.
Има ли някакъв по-елегантен начин, сигурно има, ама аз не мога да го измисля.

Мерси.

Това с прякото извикване ще ти вкара една рекурсия, едни проблеми ... има много варианти да си решиш елегантно проблема.
Примерно - нарави един статичен указател към функция за текущото меню на екрана, тогава главния цикъл ти става викане на функцията в този указател докато не се изключи системата, а във всяко едно от менютата ти като човек натисне нещо записваш в указателя нова процедура. Ако искаш да сработи някакъв тайм ауто си сложи един таймер който във всяко меню се инициализира при какво да е действие на човек да започва да брои и стигне ли 0 да записва симулира влизане в главното меню. Има и доста други начини, но този е сравнително прост.

това се нарича non-local goto; може да се ползват функции setjmp()/longjmp(), ако са налични в библиотеките ти, но по принцип ако ти трябва нещо такова, най-вероятно нещо в организацията на програмата е най-добре да се промени

Като гледам въпроса ме съмнява дали ще се справи със set/long jump ...
@iivantodorov - я постни кода да можем да ти дадем по практичен съвет.

Със setjmp и longjmp стана, верно новак съм и не съм знаел за тези функции. Но чак пък да не мога да се справя, особено след като прочета хелпа на компилатора.
Друг е въпроса, че щом loser казва да се промени нещо из кода, явно употребата им все пак не е много удачна.

Мерси, за сега и така става. Ще помисля и други варианти.

Браво! Има хляб в теб
Но все пак имай в предвид, че със setjump/longjump не е много добро решение, проблема ти е алгоритъма на програмата, следователно и решенито трябва да е по алгоритмично - т.е. да се разместят викания на функции и т.н. за да се изчисти структурата и логиката на програмата.

А мерси.
Програмата съм я написал без да се замисля за това в началото, и сега да я променям ще се отели вола.
Друго ми дойде на акъля, с бутона с който съм влязал в менюто или подменюто с него излизам, като ми изтече времето, ще симулирам натиснат бутон.

Само имай в предвид че setjump и longjump ще работят правилно ако ги викаш longjump преди да си излезнал от скопа на setjump, иначе ще ти се омаже структурата на стека и почти 100% ще ти забие програмата. Т.е. longjump може да се вика само от подфункции на тази в която си извикал setjump - същия ефект можеш да постигнеш и като връщаш някакъв специален резултат то функциите. Ако можеш дебъгни всичко на асемблер да ти се изясни какво точно става с тия функции - пак ти казвам, не са за препоръчване за да си изчистиш логиката на програмата.

Иначе казано - не ги ползвай. Има начин да напишеш един фрагмент код без дробиш програмата с такива примитивни действия насред C-то. Всичко е въпрос на структура на програмата. И не си помисляй "да викаш главната програма" - ти там трябва да се върнеш, не да я викаш иначе ще стане

Няма ли да е най лесно с стейт машина?