Защита на електронни схеми
"Този дял на електрониката, популярен с английското си наименование Circuit Protection, има за цел предпазването на схемите и устройствата от напрежения над определена стойност, от протичането на недопустимо големи токове през някои техни части и от превишаване на работната температура. В статията се разглеждат дискретните прибори и все още сравнително малкото интегрални схеми (ИС) за осъществяване на защитите, тяхното действие, най-важни параметри, основни схеми на свързване и характерни приложения."

Една полезна статия за принципите, схемите и елементите за защита. Дадени са стандартите по IEEE, на които трябва да отговарят те.
Цялата статия може да се прочете тук: http://electronics-bulgaria.com/statiad ... spx?id=593
Източник: INDUSTRYINFO.bg

Интересна статия . Аз мога да постна тук едно подобрение и поевтиняване на схемата от фиг. 3 за защита от пренапрежение. Тествана е в автомобилната индустрия по всички стандарти и си работи като пушка, така че най-горещо я пропоръчвам на всички, на които им трябва такова нещо. С ценера Д1 се определя на какво напрежение да се ограничават входните пикове. Аз ползвам за 12 волтови системи 18 волтов ценер, а за 24 волтовите 35 волтов. С Д2 се определя над какво напрежение схемата да откачи устройството. Аз лично не го слагам в моите джаджи, защото искам да останат захранени, без значение какво е входното напрежение. Още повече, че в автомобилите високите напрежения са само спайкове, а не постоянни. Схемата съм я тествал както до 200 волта входни напрежения да ми ограничава на 18 или 35, така и с до 20 ампера консумация през нея. Разбира се Q1 трябва да се съобрази с консумацията. С Q4 схемата може да се изключва - аз лично не го ползвам. Това нещо е минало всякакви възможни сертификации и тестове, така че си е ОК отвсякаде .

Ми хубава е защитата, то в кола баш такова нещо би вършило свястна работа
(обратимо демек, колкото да изреже връхчетата), предполагам.

Моите защити от пренапрежение са или тривиални не баш ценери ами как им
викаха, "suppressor"-и или - където толерансите са наистина малки, примерно
на 5-те, 3.3-те, 2.5-те че и 1.5-те волта - маломощен (т.е. стръмен) ценер
и тиристор който да прави късото. Сработи ли - което се случва по време
на разрботка и ръчкане най-вече - се оправя само с repower. Ама ме е
спасявало безброй пъти от неизбежните грешки по време на борбите за
първата бройка .
( http://tgi-sci.com/misc/vprot.gif )

@tgi,
Тая схемичка с тиристора и аз съм я ползвал много, ама с един бързодействуващ стопяем предпазител преди нея!
Просто и ефикасно! Само дето последователно на ценера за 3.3V се слага и един диод в права посока, че иначе работи "на перваза".

То и 3.6 волта ценери има . Ама на мене така ми е добре, той тиристорът има
поне 200 ли миливолта бяха за да тръгне, а бе на ръба е ама не го прескача.
Стопяемият - че и един самовъзстановяващ се - предпазител
е баш на входа на устройството, това е на самите 3.3 волта вътре дето нямат силата
да изгорят бушон.
То и R211 се налага да е бая ниско за разлика от R210, под 5 волта ценерите
нали не са ценери а нещо друго беше и не са толкова хубаво стръмни. Ама така работи
добре де.

Tова с тиристорите си споням едно време, че много често се срещаше из руските схеми .

абе схемата с тиристора се вижда и в доста съвременни захранвания. няма по-евтин, надежден и брутален вариант за защита от пре-напрежение.
схемата на димитър е по-скоро стабилизатор. и не действа еднакво и двете посоки, т.е. ако пре-напрежението е с произход от дясната страна на схемата.
докато другото си е проста защита - парс и бушона го няма.

пък и едно време, P-MOS с малко съпротивление и голям ток нямаше не само отсам гьола
ти какво слагаш за по-големи тоци?

Не знам къде се е срещала, аз съм я правил "по слух", май бях чул, че с ценер и тиристор
някой правил защита - как точно ми е било очевидно и преди 20+ години.

Огромното предимство на такава схема е простотата и - което означава надеждност.
Аз я слагам на места, където ако сработи значи нещо е изгоряло (примерно, ключът
на stepdown конвертор) и всякакви напъни за самовъзстановяване ще са само контрапродуктивни.

Друго предимство - особено при днешните ниски напрежения и големи тоци - е това, че е
паралелна, т.е. не вкарва серийно съпротивление.

Та и двете имат приложения в различни случаи.

Дедо, аз от дясната страна на схемата трудно ще създам спайк, дето да събори няколко 300 амперчаса батерии и 300-900 ампера алтернатор . А и я ползвам като стабилизатор само по време на спайковете, ако всичко е ок транзистора си е просто включен. Пък и трябва да продължа да работя без значение какво става с напрежението. Например една пожарна не може да спре да гаси, защото алтернатора е отишъл от 14 на 20 волта. Танка и той не може да напусне битката заради това .
Мен ли питаш какво ползвам за големи тоци или tgi-то?
Ако е мен, както споменах до сега съм я ползвал само за токове до 20 ампера и тогава сложих IXTX170P10P просто да има бая резерв.

нямам нищо против твоето приложение, в никакъв случай. пък и транзисторчето си го бива
с какво симулирате спайкове? някоя времедиаграмка би била чудесна за попълване белите ми петна в авто- строенето

просто обобщавам двете схеми.
вариант да се случи пренапрежение от дясно - четков мотор, до който ходи дълга и не много дебела жица.

Отдясно захранваме само електроника, нямаме мотори или други индуктивни товари, дето могат да създадат такива грижи. Това ме подсети сега за един проблем наскоро при военните хамъри. Имат там един соленоид, който пуска нафтата и като го включват-изключват и той прави спайкове от по +-200-300 волта. Сложили му там един TVS вместо обратен диод и спайковете се кротнали и те го оставили така. По някое си време Delphi спряли да им продават контролери за скоростните кутии и те отишли при едни фенове с току що регистрирана фирма и почнали да купуват от тях. Ама тия фенове не били чували за тая тема и не си сложили никакви защити и като се качи напрежението на 14-15 волта и почват да им горят джаджите. И някой умник решил да сложи на няколко места TVS-и като на соленоида, ама TVS да ти види окото - огромен и така да гасят спайковете от алтернатора (260 ампера алтернатор). И ни се обаждат един ден и викат тоя вашия алтернатор прави големи ядове и гърмнят скоростнйи кутии на воля. А те с тия TVS-и вместо да оправят спайковете само влошават положението още повече, защото те не са никога абсолютно еднакви и винаги единия тръгва да провежда по-рано (ония сложили 5 паралелно). И в крайна сметка се получил точно обратния ефект - тръгва единия да гаси спайка на алтернатора и дава на късо, съответно алтернатора отива фул он, за да компенсира спада в напртежението, TVS-а гърми и се получава още по-хубав спайк. После следващия TVS и така до края. Та вместо един спайк феновете получили цели 6 и всеки следващ по-голям от първия и напрежението им стига към 60 волта, особено ако няма включени много консуматори в момента. Пича дето проектирал контролера на трансмисията сложил един транзистор 1ампер да управлава соленоида на маслото, който е 3 ампера и при всеки такъв сценарий му гори въпросния транзистор, маслото в трансмисията спира и тя дефаултва на 2 скорост и след време без масло заминава цялата трансмисия. Викаме му на тоя - бе ти за такива схеми чувал ли си и той вика "ами за какво ми е, нали алтернатора трябва да дава 12волта, не повече" . Викам на един от нашите селсове, дето е бивш военен - бе как ходим на война с такива коли бе ? И той ме гледа умно и се смее. Как тия са минали сертификация след като по стандарт MIL-STD-1275 джаджата ти трябва да издържи определени входни спайкове, дето на алтернатора са по-малки, за да отговаря на стандарта идея си нямам. Нагледал съм се на всякакви образи .
Ей тук ако ти е интересно можеш да видиш какви са изискванията във въпросния стандарт:
http://www.everyspec.com/MIL-STD/MIL-STD+(1100+-+1299)/download.php?spec=MIL-STD-1275D.00001072.pdf

Иначе при нас симулираме спайковете като засиля алтернатора на 5-6000 оборота под пълен товар, откача батерията и после дръпна шалтера на товара . При 12 волтовите системи спайка ходи до към 100 волта за половин секунда, а при 24 волтовите може да стигне до 200 волта (те затова и горната схема я тестват до 200 волта). Това разбира се, когато алтернатора е с нормални диоди. Сега вече на по-големите слагаме ценери на 45 волта в негативната част на изправителя, т.е. няма как при "load dump" даже и без батерия напрежението да скочи над 45-50 волта.
А в лабораториите го симулират с едни големи програмируеми захранвания. Спомням си, че и Пантелеев в лабораторията в БГ има такова, защото тествахме таксиметровите апарати с него. Само дето европейските изисквания са малко по-различни от тукашните. Тукашните според мен са по-лесни.
Утре като отида в офиса ще ти постна малко времедиаграми на такива неща да си припомниш .

Позабавлява ме добре, благодаря Не е за вярване направо тая история.... Ма то тия коли са за продаване, не за каране, нали

Бе не е баш така, защото със шапкарите няма майтап работа. То това е причината Delphi да се откажат да им продават контролери, защото като бройка са нищо в сравнение с милионите обикновени коли, правителството ти дава най-много да имаш 14% печалба, когато му продаваш на него и ти правят на 6 месеца ревизии, за да не си намалиш случайно себестойността, без да им свалиш цената и като калпак получаваш супер лиабилити, защото само заради няколко дефектни бройки са в състояние да те накарт да направиш пълен рикол.
Иначе военния хамър е много яка машина и от там, от където може да мине единици са цивилните коли, дето ще могат също дса минат без да се разпаднат след няколко мили .

Дедо, ей това са двете неща, които се тестват - едното е по международния стандарт ISO 7637-2 за "conducted transients" (предполагам, че ти това искаше да видиш), а другото е по MIL-STD-461F, което за EMI/EMC. Нас обикновено не ни тестват по ISO 7637-2, защото ние ги създаваме въпросните смушения, та в повечето случаи ни тестват по MIL-STD-1275 и по тоя последния MIL-STD-461. A картинката е от един тест от преди няколко дена на load dump от 400 ампера до нула на 5000 оборота без батерия, закачена към алтернатора. Това симулира откачане на кабела на B+ от алтернатора, когато е под пълен товар (същото прави и PULSE 5a и 5b от ISO 7637), т.е. това нещо го вижда само регулатора на алтернатора и/или ако има нещо друго между алтернатора и точката, където е откачен кабела .
ПП. Качих не само стандарта ISO 7637, а и тоя файл за "conducted transients", дето го обяснява, защото е обяснено на много достъпен език защо се правят отделните тестове.

Красота, ей. 400 ампа до 0 - баси тоците майки. За мене 1/10-та от това вече са
майки всъщност .