Мммдобре. Обяснявам...
Значи имаш едно главно меню с 4 реда да кажем.
Имаш един група променливи да кажем така:
0,1,2,3,4,5. Така... нулата ти означава главното меню и ще ти укаже къде да се върне от него - в случая някакъв основен екран примерно
1 ти е индекса на текущото (главно) меню
2 ти указва първо меню, като тази променлива се явява указател към първото подменю и т.н.
Някъде си следиш на кой ред си.
Да приемем че първото подменю има три подменюта. Неговите индекси ще изглеждат така
1,2,6,7,8 - 1 индекс за връщане, 2 текущо, 6,7 и 8 подменюта.
По същата логика второто подменю индексите му биха изглеждали 1,3,9,10,11,12 ...
Аз също си включвам и брой на редове в даденото меню, дали има променлива на даден ред, коя е променливата, дали може да се редактира, от какъв тип е променливата, в какви граници и с каква стъпка може да се редактира. Така информацията за един ред ми е доста повече от текста, обаче е гъвкаво и така може да се структурира много лесно голямо дърво. А после лесно се добавят и променят неща
По този начин имаш и лесни указатели към всеки ред - как ще си ги организираш в програмата си е въпрос на вкус.
Това е само леко побутване  дано от тук насетне и на теб да ти дойдат някакви идеи. И езика е само инструмент - не е важно на какъв език пишеш - важно е да мислиш на езика на машината.
|
