Тези дни правих платки с POSITIV 20.
За тези които не са запознати - това е фотолак, предназначен основно за производство на печатни платки. Както се подразбира от името - позитивен фоторезист. Напръсква се фолираният текстолит и се изчаква да изсъхне. Следва експонирането. Тази процедура представля осветяване на платката през фотошаблон от живачна лампа, UV светодиоди или просто слънчева светлина. Фотошаблонът е позитивен - примерно се разпечатва на лазерен принтер върху прозрачно фолио. Пътечките са черни, а мястото където няма медно фолио остават прозрачни. Фотошаблонът се притиска към текстолира посредствон стъкло. Това е стандартният метод...
Тук идва идеята, за по-бързо прототипиране на малки платчици - мисля да заменя фотошаблона и лампата със някакъв LDC дисплей . Подсветката да бъде пак някой от посочените източници. Най-технологично би било да е пак светодиодна но със UV светодиоди. Отпада необходимостта от принтера и разпечатването на фотошаблони.

Не е кой-знае каква оптимизация, но някак си ме чопли дали може да се направи

Интересно като идея но дали ще мине UV-то през обикновеното стъкло на дисплея.

https://www.anycubic.com/collections/sa ... -mono-x-6k
Защо да не стане, този линк е за пример UV 3D принтер само трябва да се пусне на един слой.

Идеята далеч не е безумна и може би трябва темата да се премести при проектите. Тази идея реално вече я има реализирана в търговски вид. Евтините SLA 3D принтери работят точно така. Един такъв 100х100мм SLA е по евтин от някой средна хубост домашен FDM принтер. Може да си купиш такъв, да го разкостиш и да му ползваш LCD-то и лампата. Даже мисля че са и с доста добра резолюция.

Поглеждам в кристалното кълбо и виждам как някой таблет ще остане без дисплей...

Даже не виждам особен смисъл да се разколачва каквото и да е С G-кода вероятно могат много неща да се подшушнат на принтера, та да светне шаблона за достатъчно време.
От друга страна с тия цени на китайците за производство на платки, освен ако не си много на зор, не мисля че може да се оправдае цената и загубеното време по проект като този.

Моята безумна идея за платките е следната .Взима се един стар монитор с катодна тръба.Маха се предното стъкло с луминофора и се затваря камерата с нещо върху което се слага платката и с вакуумно уплътнение.Вакуумна помпа прави вакуум колкото е необходим да върви лъчът , който пък си има иуправление .Е трябва бавно да се движи да може да изпари материала.Луда работа.

Тия неща вече са правени при машините за снимки - имаше фотоателиета доскоро
ЛЦД-то ... все пак няма да осигури контакт с платката - имаш там някаква
дебелина(стъкло,фолио) между кристалчетата и фоторезиста....дифракцията колко ще е важна ...божа работа.

Техниката на фотоателиетата беше малко по-различна. Монохромно CRT и цветни филтри пред него.

Ами ето аз имам едни устройства искам да свържа един малък контролер - ама той само SMD, не става на макетна плакта, културно без тънки хвърчащи жички. Начертах си платката, разпечатах шаблона и експонирах текстолита. Това за една вечер става. Ако поръчам плакти се губи време. Тук говорим за елементарни платки - така или иначе многослойни няма как да се направят. С малко повече зор и двуслойни стават. Имам примерно някакво устойство - обаче чипът "шуми" заради лошо опроводяване на масите. Ами като шуми променям малко платката слагам друго парче текстолит и повтарям действията. До половин час имам новият вариант. Ако пращам на китайците трябва да го уцеля от първият път опроводяването иначе ще отиде няколко седмици в експерименти Пък и за бързи прототипи ще е идеално. Не, че разпечатването на шаблон отнема време де.... тука идеята ми беше повече от любопитство.

За CRT-то: Въй, за туй ли ми правеха толкова скапани снимките?! Аз си мислех, че е заради икономия на пиксели и време. То и последното е вярно, нали ми даваха CD...

Бонго, монохромното кино НЯМА пиксели...

За тая работа има СМД платчета със всякакви корпуси - ръгаш чипа там и после с рейки, кабелчета, квото дойде - до макетната.
Според мен си отдели повече време на дизайна от колкото да влагаш такова в правене на платки в домашни условия. Така ще минимизираш и евентуалните грешки, които ако са дребни ще можеш да коригираш на ръка.
Иначе идеята не е нова и ютуб от години е пълен с подобни проекти.
Ако все пак държиш да се цапаш - ютийно-тонерния метод работи доста добре, но предполагам това го знаеш Един жокер от мен за него - след като се пренесе отпечатъка, платката се поставя на обърнатата ютия отново (с отпечатъка нагоре), за да може всякакви шупли да се самозапълнят.

Е то има много начини да се направи платка - бягането от позитив-а и на мене ми станало интерес. В момента се мъча с isolation milling - става ама що фрезери изпочупих докато постигна резултат. Обаче има една по-хитра технология дето все още не мога да я изтествам. Пръска се с боя и после с лазер се зачиства боята. Само че шефа като купува играчката я купил с 5W лазерче и то едва успява да опърли боята. Хем я исках с 15W. Първо с рутерчето се пробиват отворите, два пасващи, боядисваш и после с лазера "зачистваш" боята. Накрая пак трябва да се ецне ама става значително по прецизно за двуслойки.

Явно имаш много свободно време след като си правиш сам двуслойни платки без метализаця на отворите. Че и да ги насищаш...