Благодаря на всички за отговорите. Вярно е че има и готови решения, китайчетата правят всичко. Искам да е защита от късо съединение и да е тип тригерна. Въпросът е да действа в целия обхват напрежение.

За да действа в целия обхват на напрежение, защитата трябва да се захранва от допълнително дежурно захранване.

Има за сега 5в и 12в. Ако стигат ...

Дай малко по-подробно какво разбираш под "защита от късо"?
Трябва да предпази захранването от окъсяване на изхода му за да не дефектира? Трябва да може да се задава лимит на изходния ток? Нещо друго?
Апропо, ако дадеш схема на това което си правил, е много по-вероятно да се намери решение на проблема...

Самата схема позволява да се лимитира изходния ток, но искам при късо съединение на изхода да предпазва и самото захранване. Самата схема позволява регулирането на изходния ток, но образно казано искам при късо да светне червения светодиод и тока да стане 0. Схемата е от тук : https://ostwest.su/instrumenty/kompjute ... delka.php/. Първата част. Изходното напрежение и ток се получава по схемата приложена във файла.

имам някакви съмнения че не си наясно какво точно искаш, и в момента в който започне да ти изключва при всяко включване на товар с кондензатор на входа или по-голям стартов ток и ще дойдеш пак да питаш как да го махнеш тоя "вреден ефект"

по принцип това което искаш може да стане но при всяко достигане на зададения ток ще изключва, силно се съмнявам че искаш точно това

Проблемът е принципен и трудно разрешим. В режим на късо съединение,
т.е. при голям ток и много ниско напрежение, ШИМ контролът генерира много тесни импулси и
TL494 може да влезе в режим, когато и двата изходни транзистора с включени и да се саморазруши.
Отделно, много тесните импулси са неподходящи за драйверите на мощните транзистори /в случая трафчета/.
Причината е липсата на т.н. pulse current limiting. Ето едно полезно четиво по въпроса /стр. 19/:
http://www.ti.com.cn/cn/lit/an/slva001e/slva001e.pdf
Това е причината, поради която компютърните захранвания имат тригерна защита по ток
с максимален праг на задействане и изключване. В случая, тази защита е елиминирана с преработката.
Но за съжаление, програмируем ток и тази концепция с TL494 са несъвместими. Може да се добави
pulse current limiting с външна схема, но в случая с изолирано захранване, това е безкрайно трудно.
Единственото решение е да се следи едновременно изходното напрежение и зададения ненулев ток,
и ако напрежението падне под някакъв праг /да кажем 0,5-0,8 волта, да изключва изхода, например с реле/.
Но засега не се сещам за просто решение на тази задача.
П.С.
Задачата може да се опрости, ако решим да не следим тока, а само напрежението.
Т.е. късо съединение е, ако напрежението падне под някакъв праг, в случая 0,52 волта.
Стойностите подлежат на уточняване. Кондензаторите в момента отговарят на около 20 mS
закъснение при задействането на защитата с цел да не сработи при включване.
Ето примерна схема:

Видях кусур в схемата, малко я преправих.
Сигурни има и други, но малко бързам.
Ето новата, с два светодиода.
П.С. Пак малко обърках - идеята тук беше
сигналът за компаратора да се вземе преди релето.

Поразгледах разни схеми на защита и нещата могат да се опростят доста.
Ако се използва входът DTC (Dead Time Control) на TL494, може да се
спести релето и тиристора и ще се захранва от 5 волта или Vref на TL494.
Единствено трябва да се направи диодна изолация на Soft Start веригата,
която нормално използва DTC входа. Утре ще нарисувам схемичката, че сега ме мързи.

Картинки:
1. Диодна изолация на Soft Start на TL494 - диодът е в пунктир.
2. Схема на защита с използване на DTC (Dead Time Control) на TL494.
По "некои съображения" запазих тиристорчето.

шъ извиняяш, ама тия дни съм фактически малко тъп, факт мдаааа ...
разни хоръ ти кааха дека защитътъ по ток върши рабута, ама ти сигурно си бил до женския пазар за кромид, пак мдаааа ...
що стресираш околната среда, хич нимоа те разбра? брато, пий си ракийкътъ ...

Не знам дали сте обърнали внимание, но при 90% от схемите на РС захранванията с TL494 към средния извод на драйверния трансформатор, които е захранването, е включен резистор (около 1.5К) и диод. Същевременно от изходния трансформатор от допълнителна намотка се прави ПОВ, все едно да усили импулсите на драйверните транзистори. Тези две схемни решения водат до следното: ПОВ не е достатъчна за да почне схемата да самоосцилира, т.е. без драйверите няма да тръгне. Същевременно ограничаването на тока на драйверите от резистора не позволява да се получи максималната мощност без ПОВ. Това цялото ограничава максималната мощност, респ. тока през мощните транзистори. В по-стари АТ захранвания съм срещал и токово ограничение с помощта на токов траф, включен последователно в първичната на изходния траф, която след изправител и диодно разделяне от другите защити, се подава на краче 4 на TL494. Последната защита е много ефикасна, почти не съм срещал от старите АТ захранвания (като за Правец 16) да са им гръмнали транзисторите. Между другото, старите захранвания (до 200W) са добре преоразмерени и могат продължително време да работят на макс, докато това не може да се каже за евтините АТХ захранвания (300, 400 ... 450W). В компютър те рядко работят на мощност повече от половината от обявената, та и по-малко.
И едно предупреждение: много често при експериментиране с АТ(Х) компютърни захранвания се налага смяна на транзисторите, напоследък с MJE1300Х, където х 7...9. Та сред тях се срещат ментета (познават се по много тънката пластина ТО220).

Те имат защита от късо компютърните захранвания. Но поне 2 съм гръмвал при окъсяване на изходи...

Мииии, не си баш съвсем прав - виж най-евтиното на Кийсайт. Примерно U8002A. (по мое сведение си е ребрандирана външна разбработка).
Измерването е доста бързо (вероятно над 10 пъти в секунда). АЦП и ЦАП са 16 битови. Има OCP и OVP, програмируеми. Точно какъв е смисъла на тия двете не знам, но ги има. Най-големия недостатък са изходния кондензатор и шумния вентилатор. Точността му по спецификации е 0.02% (не съм проверявал). Като така, би трябвало да е по-точно от доста от евтините мултимери. Далеч е от идеала. Обаче поне е предсказуемо и надеждно, на не особено високата цена от 500 евро във Фарнел .

Поправка:
Регулацията на изхода е в границите на 0.02%. Точността явно е по-лоша - 0.35%.

Темата е стара, но и проблемът също... Значи идеята на меренето е да се виждат проблеми в устройството, което захранваш. За някои проблеми, примерно "късо" очевидно 10sps е повече от достатъчно. Но при други меренето трябва да е с няколко порядъка по-бързо, ако искаш да видиш нещо. Примерно често срещана болест при много устройства е задействана защита при опит за тръгване. Обикновено всичко става прекалено бързо за човешкото око и обикновено има множество защити и почваш да се чудиш дали по ток, дали по напрежение, дали по нещо друго. Затова е хубаво да може лесно да видиш дали има единичен пик в консумацията, който може да е милисекунди, може да е микросекунди или още по-кратък. Зависи от конкретната схема и защита.
Естествено за тия работи си има осцилоскопи и токови сонди. Но аз имам правило да не захранвам устройство директно от адаптер или каквото там е оригинално. Винаги предпочитам да си го вържа на лабораторното захранване, да го огранича да не изпуска вълшебни димове и т.н. Така, че захранването ми е първият уред и освен това за разлика от скопа даже не се налага да разглобяваш (което също може да е проблем, щото не всяко устройство се тества лесно в разглобен вид). Просто има си предимства да можеш да мериш консумацията. И то да я мериш бързо, като под бързо имам предвид нещо от сорта 1MSPS.
Освен за ремонти, меренето е много полезно при развой. Примерно правиш процесорна схемичка на батерии и искаш да оптимизираш консумация. Само че проца се събужда рядко и за малко. Добре е да може това в детайли. Бавните мерения, особено сигма-делта пак дават информация, но дават информация колко ще държи батерията, а не какво и къде точно си струва да пипнеш.

Иначе това захранване не е лошо от към цена... но си е обикновено. Няма нито usb, нито сериен нито нищо. Така че меренето му е само за дисплея, а аз говоря за друго мерене