Добавят си съвсем конкретни неща, поне в по-голямата си част. Нормален днешен 16 битник няма купищата измишльотини в 8 битниците от времето, когато да сложиш допълнителни 20 транзистора в ядрото е било канско усилие и като време, и като пари. Имат си нормални прекъсвания, с приоритети, нормални стекове, нормално адресиране, barrel shift, накои имат резервно копие регистри за бързи прекъсвания и т.н. Да, сигурно има и някой и друг 8 битник, дето има някои от тия неща, ама де го смисъла, ако струва пак толкова?

Конкретно, ако сравним и най-наточения микрочепски 8 битник с най-мизерния им 16 битник, разстоянието е светлинни години във абсолютно всяко отношение.

Асемблер на 8 битник пък е съвсем безсмислена история за човек, дето тепърва ще се ориентира какво да ползва. Утре ще му хареса нещо друго и не само че ще започне от нула, ами и навиците от едното ще му пречат, докато свикне на новото.

Като си се научил да се оправях с прекъсвания без приоритети, след това лесно ще се оправиш и с такива със...
Има си и съответната полза да почоплиш контролер без таймер - например цитираният 10F200. И т.н.
Всяка от тия дребни стъпки носи своята си ползва.

Пределно ясно е, че първият проект ще е blink.c или нещо около него, а не Ethernet to CAN bridge. В тоя аспект, усложненият контролер само би затруднил процеса... А по време на процеса трябва освен купищата съобщения за грешки трябва да се вижда и някакъв положителен резултат. Поне понякога. Мисля да е ясно защо...

Всичкото това го има в 32 битовия кортекс/мипс, че и отгоре ... затова казвам, че ако започне с един 8 битов на асемблер и след това един 32 битов на C ще е минал горе долу през всичко. В този ред на мисли добавяне и на 16 битов контролер към 8 и 32 не носи нищо различно освен още малко практика.

А за пикльовците е много спорно колко битови са с тези 11-12-13-14 битови инструкции

В днешно време да се започва с асемблер си е чиста глупост. Разрядността на процесора е без значение - важно е какво предлага като памет, периферия, възможности и компилатора да предлага удобна работа.

Когато трябва да се реши конкретен проблем безпорно е така.
В случая обаче говорим за навлизане в професията ... спомни си как си започнал навремето ...

То и в началото не е като да няма проблеми за разрешаване, но обикновено те са от по-друг тип.
Например - защо броят на грешките за които съобщава компилатора превишава броят на редове написан код...

Помня. Микропроцесорната техника на EMK-12 (CM601) - пишеш на асемблер, обръщаш кодове и операнди в hex и го набиваш в паметта с hex клавиатура, после мигаш на парцали, гледайки hex резултата на дисплея. Програмирането на Ябълка-2 и Фортран. Това е имало, това сме учили.
Сега е друго. От поне 10г. не съм написал и ред на асемблер и не възнамерявам да го правя. Това е минало. След 10-ита години, а може и по-скоро, микроконтролера вероятно ще е с някорко кура и клок и памет в гиги.

То и аз от там някъде не съм писал на асемблер, ама то това е като карането на колело - умение кеото дори не се замисляш, че все още го ползваш. При дебъгване винаги помага да можеш да гледаш дизасм, да си наясно с архитектурата на процесора, регистри, инструкции т.н. Не, че не може и без това, но е много по лесно като го знаеш. Колегата в бившата работа беше точно C програмист - на ниско ниво гола вода ... иначе, пекън, ама опре ли до дебъгване вдигаше ръце и ме викаше да помагам.
По темата - друго умение на което си струва също да се наблегне е навигацията в чужд код ... света все повече отива в посока embedded linux или ползване на готов rtos - ако не можеш да се навигираш в сорсовете за да видиш кое как и защо ами разчиташ само на документация и вдигаш врява като има разминаване господ да ти е на помощ.

Много си малд Лео. Спомням си едно интервю, което гледах по ютуб. И хората разправят как са "почнали навремето". Единия се хванал да прави хардуера, а другия да пише на тетрадка опкодовете за софтуера ... за компютър който още не е започнат.

Има си таймер ,обаче сега забелязах, че няма прекъсване. Мислех ,че всички микроконтролери си имат прекъсване , а то имало и без. Готино! Така няма кой да ти пречи и да те прекъсва.
Дадох му за пример тази въшка защото даташита й е под 100 страници. Не знам как ще се научи да програмира контролери, ако не свикне да им чете даташитите? С това за 1 ден ще може да изучи ЦЯЛ микроконтролер.
Човека иска да се научи да смята , а му казвате да не си губи времето с таблицата, а направо да си купува калкулатор и да си инсталира матлаб-а на ПиЦи-то. И така може, но дали това е пътя?

Еволюцията не прескача предните стъпки , а само ги ускорява!

Аве направо да да взема нещо Java, .net, C# или квото там е удобно и на 64 битова ОС да си пише програмки за мигане на светодиод. Желателно е да използва поне 2 гиги рам и минимум 1GHz процесор за целта.

Ако не може да вкара задача за 10F200 в самия 10F200 значи не става за тая работа. Навремето като пишехме за ябълка 2, се налагаше да вкараме програма в някви мижави килобайти. Правих една програма дето трябваше да борави с "база данни" дето беше на няколко дискети. Сега кво - битовете им били малко, рамта и флаша малко. Хард диск 1Т не искат ли да има сложат в микроконтролер. Начлото трябва да е началото - жалко че няма 4 битови.

аа, има си
http://www.emmicroelectronic.com/produc ... ontrollers

Задачата за 10F200, писана на друго освен асемблер се състои в 20 реда максимум. Ми, аз навремето на правешкия каскет такива ги пишех на втората седмица, след като изобщо помирисах компютър за сефте. Писал съм и на презряния X86 асемблер, даже захванах и SIMD разширенията на AMD. Сефтето на 8051 също ми беше на асемблер върху атмелски 8051. Ама какъв е смисъла сега - просто не виждам. Какъв е смисъла да се бориш с калпави и оразани аргитектури, с мижаво количество памет, с изчекнат асемблер и още по-изчекнато адресиране и т.н., още повече не виждам, освен ако не произвеждаш хиляди бройки от нещо.

Това от моята камбанария, естествено. С програмиране си изкарвам хляба откак работя, с програмиране на микроконтролери не съм изкарал и половин месечна заплата, но пък съм загробил доста месечни заплати в него.

Поне един от екипа трябва да поназнайва асемблера на съответната. Както каза palavrov поне заради дебъга в някои ситуации. А човек който ще си вади хляба с контролери трябва да поне един асемблер да знае. Между другото асемблера за 32- бит е по-лесен за учене, защото в контролерите ползват RISC ядра и всичко е просто и чисто, почти няма никакви изгъзици или пък липси дето да изискват сложни акробатики. То това важи и за Ц-то, поне читавите компилатори са 100% стандартни и то поддържат и последните Cх014 версии, а пък тия дето са нестандартни само който ги ползва си знае защо... ако наистиня знае
Между другото Ц трябва да се познава, но не бива да се остава само на чисто Ц. Знам че има доста колеги дето се страхуват от Ц++, но това си е изцяло за тяхна сметка. Всъщност ако нещо няма бъдеще това е чистото Ц. Поне от 5 години не съм пускал чиста Ц компилация и не мисля, че някога ще ми се наложи. Виж писане на асемблер чат-пат се налага все още.