Реших тук да плясна това проектче защото видеото към него ме накара малко да преосмисля тая материя...
Признавам си, че досега "sampling oscilloscope" го свързвах по-скоро с маркетинг трик. Колкото да надуят показателите, на иначе смотан хардуер...

това видео го гледах още миналата година, най ме впечатли 27:50
до сега не знаех че тия ефекти могат да се проявят толкова отчетливо за всеки транзистор по отделно

Доста любопитно. Изгледах го с интерес.

Това ме върна към студенстките години, когато в лабораторията имаше един единсвен цифров осцилоскоп (стар Тектроникс, с CRT, и комбиниран - цифров и аналогов в едно), 100MHz / 100MS/s . Явно за да покрият 100MHz честотна лента използваха тази техника.

Но става само за периодични сигнали с голяма повторяемост.

Ааа, това ли било?! Щото немах нерви да вникна във видеото. Начи: Къде е новината?

На нашенски това не се ли нарича "стробоскопичен" осцилоскоп?

Няма никаква новина.
По-скоро тема за размисъл и евентуално запълване на някои пропуски в познанията ни. Аз поне не бях се замислял какъв ефект има скоростта (не честотата) на семплиране. На тема измервания има тонове литература, обаче тоя детайл някакси ми е убягнал.

Приложението също е интересно, макар че там пропуските ми са по-дълбоки и не мога да преценя доколко примерно TDR има смисъл, при условие че векторните анализаторчета масово май са си в честотния домейн. Но и там има семплиране, така че пак е свързано.

Изобщо за мен е интересен проблема със семплирането и в клипчето човека е дал основните техники за бързо семплиране. Демек има какво да се научи и затова е тук в академията...

Напоследък почнаха да комбинират VNA с базови възможности на TDR. Просто софтуерна добавка, нищо хардуерно.
TDR има доста приложения, особено ако търсиш причината и мястото на проблема (разсъгласуването). Не че съм ползвал или пък знам как се ползва...

Аз доколкото мога да преценя при VNA измерванията са по-точни от гледна точка на самото измерване. Имаш сигнал с ясна честота съответно мериш импеданс при известни условия. Освен това обикновено условията са близки до работните.
Докато при TDR се прави импулс с възможно най-стръмен фронт. Но колко точно е стръмен само можеш да гадаеш. Като честота и хармоници също е само в сферата на предположенията. Съответно формата на отражението ти показва, че някъде има нещо. Предвид високите честоти и еднократния импулс мисля, че на практика е по-лесно да се определи къде е нещото. Но пък не е много сигурно какво е нещото. Уж с калибрации го докарват до някакъв импеданс, даже гледах сравнения и измерванията "почти" съвпадат между TDR и VNA.

Семплирането и много други неща са обяснени доста добре в книгата "Software-Defined Radio Handbook" на Pentek,
вече в 14-о издание:
http://www.cotsjournalonline.com/wp-con ... rHbk43.pdf

Не го виждам да е обяснено

Навсякъде се приема като даденост, че семплираш в една точка. И от там вече говорим за другаря Котелников и братчедите му Шенон и Найкуист, ъндърсемплинг и т.н.

Само че на пракитка *няма* начин да семплираш в една точка, освен ако сигналът не е DC или с честота значително по-ниска от честотата на семплиране. При ъндерсемплинг това е особено важно. А специално при TDR освен ъндерсемплинг имаме и много по-високи честоти.

По друг начин обяснено при семплирането имаме ключ и кондензатор. Ако ключът е идеален, докато е затворен е нула ома и кондензатора вижда входния сигнал. Отваряш ключа и той става безкрайност и въпросът е какво остава в кондензатора. При идеален ключ преходът от нула ома до безкрайност ще е мигновен и в кондензатора ще имаме последната точка от мига преди да прекъсне ключа. Това е, което се предполага по дебелите книги. Само че в реална ситуация няма мигновени неща. Ключът изисква някакво време и през това време той линейно или нелинейно преминава от нула до безкрайност. Така в кондензатора на практика имаме сбор от стойността на сигнала в момента в който е почнал да се отваря ключа *плюс* добавка от RC-интегратора, който се получава от съпротивлението на ключа и кондезнатора.
Ние искаме да семплираме ниво в определена точка във времето. Но вместо това получаваме и добавка, която зависи не само от моментната стойност на сигнала, но и от неговата честота. Дребен малък проблем... За съжаление няма как да се избегне, защото няма идеални ключове. Но може да се намали като се използват по-бързи ключове. Това е нещото, което се обсъжда в TDR-чето. И беше нещо върху което не бях се замислял. Примерно не ми беше хрумвало да гледам колко бързи са ключовете в даденo SAR ADC. Обикновено гледам колко им е семплиращия кондензатор и колко е ON-съпротивлението на ключовете, но не и колко са бързи

едит: В повечето случаи тоя ефект е незначителен. Но когато искаш примерно да покажеш фронт от да кажем 100ps не е достатъчно просто да го пуснеш 100 пъти и само да изместваш семпъла с по една ps. Всъщност би било достатъчно ако можеше да семплираш с много под 1ps. Но на практика не можеш и ще получиш 100 измервания но не от 100 различни точки, а нещо, което се застъпва и омазва... Той затова и оня пич дава примера как един и същ сигнал измерен с 9 топ уреда изглежда по 9 различни начина

Съгласен, не се изразих добре. В книгата на Pentek са обяснени теоретичните неща и е по-скоро поставяне на някаква основа.
Тънкостите и ноу-хау-то те си ги пазят за техните продукти.
Иначе в схемата с ключ и кондензатор има още един проблем, дори при идеални ключове - за да се зареди този кондензатор,
и той да помни достатъчно време, трябва значителна енергия, която се взема от сигнала, който мерим, а той е с ограничена енергия.
Т.е. по такъв внасяме значителни изкривявания. От тази гледна точка ми хареса повече идеята с запомнящия компаратор.

Тези неща ги приказвахме още докато АЦП-тата струваха торба пари и се правеха почти дискретно. Мии "точка" е, не "тире" иначе си губи смисъла. Всичко си пише в дебелите стари книги, които вече нямам

дали? аз си мисля че е така само при достатъчно бавни сигнали, където кондензатора успява точно да следи промените в сигнала, при по-бързи сигнали в кондензатора остава някаква усреднена стойност за някакво изминало време, тъй като дори докато е отворен ключа кондензатора не следи точно сигнала, пак някакво интегриране има

Добрите стари книги

Е проблемът с Rin и Cs е ясен, пише го в описанието на всеки един SAR. Само при сигма-делта го няма...

Въпросът беше, че в приложения като TDR мотиката е по-голяма. И малко по-различна, защото съпротивлението на ключа (Rin) те бърка и като стойност и като преходен процес. Като колкото по-бърз е сигнала, толкова повече грешката от прехода става по-значима. Ако беше само стойността, не е фатално. Общо взето не е невъзможно и даже не е толкова голям проблем да компенсираш линията, така че сигнала да се появи и върху капацитета. Но това, че сигнала може да мине през кондензатора, не означава че може лесно да го "снимаш" в точно определен момент. С други думи снимките излизат размазани, не че сигнала не може да се пресече финиш линията