Общ въпрос: Как да избера кондензатора в резонансния кръг на резонансни LLC DC/DC конвертори?
Въпроса е относно пиковия ток, средния ток, максималната разсейвана топлинна мощност от него, ESR и т.н.

Като пример гледам WIMA MKP 10.

Не виждам нито един от тези параметри. Дават само тангенс делта, но не виждам как от него да си сметна средния и максималния пиков ток без максималната допустима мощност на разсейване и еквивалентното серийно съпротивление на кондензатора ?!?

Аз ли нещо не гледам както трябва или чета неправилния документ?

Някой може ли да даде яснота по въпроса?

chatGPT ще ти даде много изчерпателен отговор.

Тази задача е коментирана в няколко отделни теми, доколкото помня. Без (малко) четене няма да мине, дори и да трябва да сметнеш нещо "набързо". За да подбереш кондензатора, трябва да определиш освен честота и качествения фактор на резонансната верига, а също и да сметнеш товара.
Бях дал и архива на Тексас от техните семинари за ключови захранвания. Този файл би трябвало да ти свърши работа.

Резонансния си е костелив орех, обаче пък новите контролери се справят много добре. Помня преди ...почти 30 години, правих резонансен, май отиде 6 месеца до де стане бал резонансен, а сега за две можеш да го пуснеш, изтестваш и верифицираш, а ако е само да тръгне ...вече тръгват почти от раз.

d_jelev, благодаря за файла и за архивите на TI, които беше качил преди време.
В прикачения PDF на страница 25 точка "11. Select the Resonant Capacitor" се фокусират само и единствено на дератинг по напрежение, което е ОК. Липсва инфо относно избора в зависимост от тока, качествения фактор, ESR, максималната мощност, която кондензатора може да разсейва при дадена температура на въздуха около него и т.н.
Диаграмата с напреженията има връзка с токовете и всичко за което питам, но е неявна.
Не трябва ли да се избира кондензатора и по други параметри освен по напрежение?

Това не са ли основни параметри на кондензаторите?

тука гледа ли : https://www.wima.de/en/our-product-rang ... rs/mkp-10/
там кликни и на graph, ще видиш ESR
ето тоя pdf е малко по-пълен : https://www.wima.de/wp-content/uploads/ ... MKP_10.pdf
Но ако искаш повече данни погледни някой сходен на epcos примерно, по спомен имат доста подробни данни.

Правих резонансен конвертор през 2014 и не помня всичко, затова ще трябва да "импровизирам". Но ползвах точно този гайд на Тексас, както и още един на ST, който ти прикачам тук.


Качественият фактор се определя от индуктивността и кондензатора, които си подбрал, това е ясно от формулата. Тук идват лимитациите при селекцията на компонентите - какво точно можеш да заложиш като капацитет, индуктивност, напрежение, товарен ток и т.н. Спрял си се на WIMA, полипропиленов филм, които се ползват много при по-високи честоти, вкл. и LLC топологии. Аз също ползвах WIMA MKP за моя конвертор тогава. Щом подбереш кондензатора за съответното напрежение (r.m.s. трябва да е), трябва да му сметнеш реактанса Xc. (1/2*pi*f*C). Знаеш r.m.s. напрежението, знаеш вече и реактанса, оттам намираш тока през него, също r.m.s. Тук вече идва на помощ параметъра tan δ. Има го в дейтаШИТа, това е dissipation factor. Гледаш в коя категория е твоят кондензатор спрямо честота и капацитет и взимаш този tan δ. След това пресмяташ еквивалентното ESR=Xc*tan δ в [Ω]. Вече имаш ESR, имаш и тока в r.m.s., смяташ каква е мощността. Тя мощността може да се сметне и като Vrms*Irms*tan δ, ама така или иначе, този фактор ти трябва. Сега трябва да провериш за този ток и тази мощност дали всичко е ок, или ще трябва наново да си "пипаш" резонансната верига (кондензатор, индуктивност, ток...). Тук ти трябва друг параметър, който също го има в дейтаШИТа, и WIMA са го кръстили както виждам specific dissipation. По същество е разсейванта мощност Ват на Келвин. Пак е в табличен вид. Според геометричния размер на избрания от теб кондензатор си има посочена стойност на този рейтинг във [W/K]. Знаеш си мощността P, знаеш вече и това "специфично" за размера на кондензатора разсейване, оттук си намираш температурната разлика ∆T=P[W]/specific diss.[W/K]. Кондензатора трябва да не се "суши" на голяма температура, ама мисля, че е ясно. Ако имаш делта към 30К и околна температура 45°C, получаваш 75°C, което не е критично, при условие, че му дават даже 100°C (което си е много, аз на повече от 60°C-70°C не бих го излагал). Надявам се, че този пример дава някаква яснота, поне спрямо спецификациите на WIMA. Щото на други производители със сходни кондензатори спецификациите може да имат съвсем друг вид и е доста объркващо. Дори да описват едни и същи параметри.

И още нещо да вметна - напрежението, на което ще работи кондензатора! Той си има някакво номинално напрежение в r.m.s., отделно и voltage derating по температура и по честота (виж графиките). При компенсационни вериги както е при резонантните конвертори, r.m.s. може да е много голям и дори 2kV кондензатор може да не е достатъчен и ще работи (например) на максимум 300Vrms. Тогава, както казах - трябва да се лавира със стойността на кондензатора, или честотата, или да се пипа дизайна, да се комбинират компоненти и т.н.

d_jelev, Благодаря за коментарите ти. Нещата ми се изясниха мисля.

За да се постигне по-високо Vrms работно напрежение мисля да свързвам кондензатори с по-малък капацитет в паралел.
От графиките се вижда, че кондензатор 1uF за 1600 Vdc при 200kHz може да издържи максимум 700 Vac при повишение на температурата му от самозагряване в следствие на ESR и тангенс делта с 10 градуса.

За моите сметки използвам основно документа на ST, който прикачи в предишния ти пост.
За момента още нямам идея кой точно микроконтролер има таймерна система със съответните къмпеари и управление на пълен мост, която да може да се сетне да работи по начина, по който е описано в документа. Един цикъл на щтракане на моста преминава през доста стъпки на превключване.
Ако не намеря подходящ контролер мисля да използвам съответен чип за конвертора, а с микроконтролер и DAC да бъзикам обратните му връзки по напрежение и ток, за да постигна MPPT за соларните панели.
Целта е микроинвертор с вход 42V от 600Wp панел и изход 320V DC.

Моя съвет е зарежи идеята за микроконтролер, няма да спестиш нищо, слагай специализиран чип, той ще си пасе всичко.

Емо
ако почваш всичко от нула - разонантния е последен избор.
По памет в една друга тема го обсъждахме - дори при тебе е БУСТЕр - от ниско да направиш високо напрежение- аз такова не съм правил , но преправях няколко резонантни заранки- мъка голяма е .
Да спомена пак че резонатното има смисъл ако се знае колко е натоварването - в случая моито беше 250 вата - ако на изхода е 220-250вата е супер, ама ако му сложиш само 20 вата е голяма клизма.
ползвахме специализиран чип на ОН Семи.

Освен споменатото по-горе( прочетох го по диагонала и през няколко реда) трябва да съобразиш И реактивната мощност.
За кондензаторите, които биха ти свършили работа, мерната единица е kVAr!

Защо резонансен? До колкото знам има полза от такъв за по-ниски смущения, но едва ли има друга.
Отделно че товара трябва да е по-постоянен, т.е. не може да е нещо дето се мени от почти 0 до почти 100%.

Относно кондензаторите - виж и китайските BM Cap. Правят доста кондензатори за разни индуктивни котлони и т.н., виждал съм по разни инвертори техни. Изглеждат що-годе читави. И цените са по-добри от на Wima да речем.

https://www.bm-cap.com/index.php/product-category/induction-heating-capacitors/

Абе преди 20 години имаше съществена разлика в КПД-то, за аеро спейс имаше смисъл заради обем/тегло/кпд но това идва на цена, в момента единственото преди ство май остават по ниските излъчвания. Да ама с размерите в момента не е зор и да го екранираш ако трябва и пак да докараш такива излъчвания с доста по-малко мъки.

И аз имам подобни наблюдения за LLC. Много тесен работен прозорец, който почти никога не съществува в една спецификация. Боли го хикса клиента за КПД-то, че било малко по-добро. Той си иска "wide line regulation" и "wide load regulation". И разбира се - стабилизано напрежение дори, когато няма никакъв товар. Мисля, че мотивацията да дълбаем в резонансните решения е че са интересни и малко по-уникални, по-особени, теорията им е привлекателна и екзотична.
Но като цяло, както казват колегите, това обикновено е "последен избор". Досега в 100% от случаите никога не е било най-доброто решение на задачи, с които съм се сблъсквал. Главно заради промените във входа и товарните изисквания.