Въпроса възникна във връзка с ремонта на машина QA-6500 (https://f.hubspotusercontent10.net/hubf ... qa6500.pdf). Машината е с електромагнитно закрепване към металната плоча, която пробива. В случая като се сложи превключвателя на положение магнит светва червения светодиод но машината не залепва на основата, като се сложи в режим на мотор мотора или не се върти или развърта за секунда и спира и светва червен и жълт диод. Според грешките (стр.15) това би трябвало да означава че няма залепваща сила (то и няма наистина).
На картинката е свалена схемата на електромагнита и контрола му. Какво има още към процесора не съм свалял - вероятно има съпротивление към + или нещо подобно. Не съм гледал с осцилоскоп. При включване в режим магнит върху него се мери напрежение между 250 и 300V DC. Явно намотката е повредена (дава на съпротивление между 300к и 1М в зависимост от посоката на пипалата) и няма сигнал от оптона че всичко е наред и съответно процесора не пуска мотора. Като включа съпротивление 100к паралелно на намотката мотора развърта по често и за по дълго време но пак си спира. Не съм свързвал вместо електромагнита товар, който да го имитира по-точно.
В описанието пише че се разпознава приплъзване на основата или по тънка плоча. Въпроса със всичката си условност е дали с тази схема на свързване може да се направи анализ на посочените ефекти. Дали всъщност се следи колко е остатъчното напрежение върху транзистора и така се приема че тока през електромагнита е такъв или онакъв и съответно пуска или не пуска мотора. Пускам и линк към данни за оптрона - https://toshiba.semicon-storage.com/inf ... ame=TLP185
Благодаря за вниманието и търпението.

Долните два диода формират диоден делител. Типичния пад на напрежение в силициевия диод(ако са такива)
е 0.7 v , т.е. - два броя по 0.7 v = 1.4 v приблизително . Това дава в точката на входа на резистора не нула , а 1.4 волта
(или намотката на магнита се захранва не от 250 в. , а от 250в -1.4 в , но това не е от значение за намотката). Тея прибл.
1.4в / 75 ом резистор = прибл. 20 милиампера за захранване на светодиода на оптрона.
Когато намотката се приплъзне спрямо металната основа , може би от консуматор на ток за кратко става генератор .
Това обръща посоката на тока, напрежението на долния извод става с някой волт по-високо от това на горния извод на намотката.
В резултат тока си сменя посоката и вместо през светодиода на оптрона, протича през флайбек диода ( най-горния от трите) защото
там съпротивлението е много по-ниско от това на резистора пред светодиода на оптрона. Това води до краткотрайно изгасване на оптрона. Това изгасване
най-вероятно лачва нещо на входа на процесора, което не може да бъде ънлачнато , докато захранването на машината не бъде изгасено и пуснато отново - т.е. след ресет на процесора.
(опа - микроконтролера)

Когато е залепнал(масивен метал до намотка) индуктивноста е по голяма, тока на 100 Херца се променя бавно (същноста на индуктивноста -да се съпротивлява на нарастването на тока учи се в 5-ти клас) При тънка плоча по малка индуктивност, по бързо се променя тока(по бързо нараства. Или принципа на тази схема, което ще покаже какво трябва да се измери със скоп на входа на процесорчето.
220 V -> грец прави пулсиращо постоянно напрежение (100 Hz).
Електромагнитът е свързан към + на греца и през два диода към –.
Оптронът е вързан паралелно на тези два диода, но през резистор, така че да минава малък ток само когато напрежението върху намотката е достатъчно високо.
Когато магнитът е здраво залепен, токът продължава да тече и след пика на напрежението (заради индуктивността + дефазирането това се учи в 6-ти клас) и преминава основно през диодите -> оптронът свети по-кратко време.
Ако магнитът е разлепен или плочата е тънка, токът спада бързо -> оптронът светва по-дълго в цикъла.
Процесорът гледа колко дълго свети оптронът на всяка промяна на 100 Hz и по това разбира дали магнитът е добре залепен или не. Флайбак диода пази елементите , когато се изключи греца да не опушка елементите. Залагам на нещо като широчинноимпулсна промяна на входа на процесора.

Все едно е извратена схема на измерване на дефазирането, но вместо ъгъл мери прозореца в който електромагнита се храни чисто от греца - всичко останало го яде флайбака.
А и за приплъзването ... . Пак с измерва ширината на импулсите за да има някакво разпознаване. От стабилна ширина към промяна на ширината на импилсите го определят като приплъзване ... няма друг начин това е ток -все едно закон.
Ако не искаш да задълбаваш в тези глупости виш дали е така на схемата.....
Залепен магнит -> голяма индуктивност = тесни импулси.
Разлепен магнит -> малка индуктивност =широки импулси.

няма как да се промени ширината на импулсите на 75 вата магнит
ако нещо ще се случи вероятно ще е около нулата, но едва ли мерят в този диапазон
транзистора на оптрона е ... делител на напрежение и вероятно в тесен диапазон мерят изменението на тока (от индуктивността)
тее 20 милиампера (светодиод) ще наситят транзистора ( трансфера е от 50 до 400% )
вероятно тока е по-малко и вероятно ще "клати" делителя ( като за индикация, че нещо се случва )

RM-e, ний сме в четвърти клас бре, на есен ша почваме пети.

Иначе- сега по видяло ми хрумна още една теория (това с обръщането на тока не беше много обмислено)
Реактънса на намотката -> X_L = 2pi*f*L и разликите при залепено(наситено) и отлепено желязо. И оттам-
появата или изчезването на напрежението пред резистора. Може да е и на принципа на индуционните датчици за близост до метал де ...предполагам тряя
да питаме процесора какво чете в крайна сметка.

Завиждам ти че имаш останали нерви да се впечатляваш от това.

Иначе само АА ще измери и ще каже. Ако вече не е забравил за това. Измерването на елктромагните от АА е много далече от това което трябва да е. Ако се доближават и най малко до истината е сигурен проблем с намотките... изгорели.

Моята версия:
На бобината се подава пулсиращо напрежение и протича пулсиращ ток, който се изглажда от бобината.
Голяма индуктивност - голямо изглаждане - в един момент импулсите изчезват и трянзисторът на оптрона е изцяло отпушен.
По-малка индуктивност - по-малко изглаждане - поява на импулси - сигнал за авария/лошо залепнал ел.магнит.
Т.е. не се разчита толкова на дефазирането, а на прага на изглаждане на пулсациите на тока.
Схемата може да се направи и с АЦП след транзистора и да се чете разликата между максимална и минимална стойност.
Т.е. оптронът да работи в линеен режим. Но трябва да се използва процентно съотношение за да се избегнат
темпуратурните нестабилности на диодите и светодиода на оптрона.

Благодаря за отговорите!
Ако собственика на машината си поръча електромагнита ще му измеря индуктивността и съпротивлението и тогава евентуално може да се продължат обсъжданията на базата на по-реални данни. Иначе пробвах някакви симулации и нещата са по-скоро като в третия и в последния отговор. Още веднъж благодаря!

И аз мисля като al_at. При добре залепнал електромагнит, индуктивността е голяма и според мен ще тече ток непрекъснато във веригата , следователно оптрона ще свети непрекъснато.
При незалепен магнит, индуктивността ще е малка и тока през нея на моменти ще спада до нула, което ще гаси оптрона и ще има импулси в изхода му. По продължителността на импулсите може да се оцени индуктивността, а от там да се ожцени и "залепването" на електромагнита.

В тази схема постоянно светене на оптрона ще се случи ... никога. Не ви знам симулаторите, ама моя така казва.

RM, Остави симулаторите. Спомни си двуполупериоден мрежов изправител - грец с L филтър и активен товар (без кондензатор). При определена стойност на бобината тока никога не спада до нула.

Така в старите електрожени с мрежов трансформатор например им добавят последователно дросел, за да не гасне дъгата при преминаването през нулата на входното напрежение.

Разбирам те напълно.Така е не споря ... сега за тази схема. Пулсиращото напрежение, винаги зарежда магнитна енергия, но идва слючай в които в които напрежението започва да пада. Можеш да си представиш, че двойният диод и оптронът „работят“, докато от контакта (грец-а) идва напрежение, по-високо от това, което намотката иска. В момента, в който контактът „дава по-малко“, намотката взема инициативата, подава ток през своя диод (флайбек-а), но схемата вече „не храни“ оптрона, така че той гасне. Но там при електрожена не е такава схемата. Тук има флайбак диод и 2 диода под индуктивноста ... няма начин при който при намаляне на напрежението върху намотката да не се случва обратно индуцирано напрежение. Остави симулаторите ... схемата е проста. При 75W мощност съпротивлението на намотката трябва да е около 500-700 (645) ома, индуктивност предполагам около 2 хенрих. Това са само сметки на "коленце". И пак за разликите от електрожена.
Непрекъснат може да бъде токът през намотката, но непрекъснат не е токът през „сборния“ двоен диод и през 75 Ω + LED — те винаги имат OFF прозорец около всяка „нула“ на изправената синусоида, защото рециркулацията (имаме индуктивност със насъбрана магнитна енергия) минава по друг клон (флайбек), който не храни оптрона. ИЛИ вече не знам как да кажа "Индуктивността не позволява токът да падне рязко и „налага“ собствено напрежение, за да поддържа посоката му" . Това го няма в нито един симулатор ... има го в книгите. И дано не се заблюждавам но съм убеден в това което казвам. Да допълня. Представи си ситуация в която захранването намалява. , каквато и индуктивност да имаме, те е насъбрала енергия по време на изкачването на напрежението. когато напрешението започва да намалява идва момент в който рецилкулацията на енергията започва да тече през флайбак диода ... точно в този момент тока от греца вече няма къде да протече, и оптрона гасне, докато не се промени условие, или да нарасне напрешението на фреца , или да свържи енергията в индуктивноста. Гасенето на оптрона настъпва не защото токът през намотката е спрял, а защото пътят му вече минава само през flyback диода, без да минава през сензорния клон.

според мен паралелно на долните диоди трябва да има и резистор, нискоомен
също така предполагам, че не индуктивността е големия фактор, а намотката на късо която се образува при залепване към дебело желязо, колкото по-дебело е желязото толкова по-малко електромагнита се държи като индуктивност и повече като трансформатор с вторична на късо, напрежението е изправено, но все още пулсиращо, би трябвало образувалия се "трансформатор" да си работи като трансформатор
т.е. оптрона започва да мига над определена дебелина на желязото (вторичната намотка)

И според мен е логично да има резистор, а диодите да ограничават пада на напрежение върху него.
Но по въпроса за намотката накъсо не съм съгласен. Тенекето върху което се залепва електромагнита се явява част от магнитопровода.
Когато е там, индуктивността е голяма. Когато липсва е малка. При тънко тенеке е нещо между двете крайности.

Ицо ме изправи и затова реших да не си пращам моите "две стотинки" в романа, дето развивах. Накратко, и според мен не може да се приеме, че при по-добела плоча имаме "трансформатор с вторична на късо". Магнитният поток се затваря през магнитопровода и през стоманената плоча, затова е логично да се очаква ниско магнитно съпротивление и висока индуктивност на намотката.