За написаното от колегата Пирев- не споря,прав е.@fuser - вече имаш голям избор за размисъл (че даже и финансов разчет )Айде успех с устройството.

ще размисля малко по проблемите но везните са доста наклонени към варианта на един преобразовател само ... като ще е гарга да е рошава просто исках ако някой колега е работил по въпроса да сподели малко опит

Здравей отново, колега.
Това, което аз правя обикновено по спешност, до голяма степен се повтаря с предложеното от колегите, и то защото моите неща са обикновено пререзервирани и най-често не гоня толкова КПД и цена, а сигурност и стабилност. Слагам ключов стабилизатор, след него предпазител и трансил, после линеен.
А когато имаш отработени и многократно изпитани решения, все те влече да ползваш тях...
Значи, ако трябва да е рошава гаргата, аз бих сложил един обратен преобразувател, който ползвам от доста време. На базата на UC2845 e, (сега вече може да се замени с по-новата им серия 18xx-28xx-38xx), с IRLU120 в изхода и FOD2712 в обратната връзка (това е 431 + оптрон в SMD). Нямам толкова маломощна версия, за да ти дам готов трансформатор. Схемата мога да ти пратя, включително мисля, че някъде още ми се търкалят и развойни платки. Части за експерименти също имам. Аз вадя от него обикновено едно 12V и две или три по 5V, всичките изолирани помежду си и от входа. При ферит E25/7 K2006 на KASCHKE, дава около 20 W, зависи от направата на трансформатора и е ограничено от многото намотки. При теб ще свърши работа доста по-малък трансформатор, който не е и сложен за изработка.
Принципно обратните преобразуватели са малко капризни, но това е преодолимо, а пък са относително прости. Продължавам да ползвам този захранващ блок, тъй като слагам качествени компоненти и до момента нямам повредено захранване на обект, а те работят в ужасни условия и най-често на открито. Капризна е обратната връзка (иска подбор на оптрона), затова слагам този FOD, и недостатък е необходимостта от междина на трансформатора, т. е. не е научно да се ползва например феритен тороид - трябва да бъде от материал с разпределена междина. Но пък има подходящи топфкерни за особено "стерилни" приложения.
Сега трябва да излизам, но ако решиш, че подобно нещо ти върши работа, пиши.
Впрочем, вече има голямо разнообразие от готови трансформатори и е възможно да се намери и поръча - след съответното ровене из каталозите, разбира се.

Много благодаря за обърнатото ми внимание колега. Наистина имам нужда от помощ и не бих отказал каквито и да са схеми и алгоритми за пресмятане. Аз не мисля да слагам транзистор на изхода а трансформатора да се клати директно от чипа, все пак ми трябва много малка мощност. Ако трябва да ти дам маил да ми пуснеш каквото намериш за необходимо!

Това дет го казваш предполагам че имаш в предвид да ползваш вътрешните транзистори на TL494.Те май издържат ток до 600 ma(това по спомени).Не че е невъзможно да стане.Имаше някакви качествени ферите на Siemens на магазин 'Радиус' ( до болницата ) и на 'Микрон' бяха от рода на топфкерн но малко поизрязани.Имаха си и макарка което е мн.важно.Сега кат се замисля първия преобразувател мож го сглобиш по push-pull схема и TL494 пасва идеално за целта.Трафчето лесно се смята.Ще трябва да се разровя из архивите.

E-Mail адрес няма да е излишен.
Но не мога все още да схвана кои и в какъв ред са основните ти изисквания към това захранване? Цена, обем, сложност, паразитни излъчвания, пулсации, охлаждане, място на платката... Винаги има някакъв компромис.
Питам не за друго, а защото понеже например все още не мога да разбера защо например не върши работа конфигурацията от линеен стабилизатор + хибрид, или в обратния ред.
Аз съм заглеждал и готовите решения от производители, някои от които ми допадат. Виж например:
www.national.com/an/AN/AN-1095.pdf
www.national.com/an/AN/AN-777.pdf
А ето и производител на трансформатори, когото уважавам (и съм пазарувал от него):
www.coilcraft.com/prod_flyback.cfm
Ще ти пусна и моите материали.

Идеята е следната - принуден съм да взема захранване за процесорния блок от захранването на постоянно токов двигател. В празен ход имам напрежение от порядъка на 28 волта. Когато захраня двидателя - слиза на 23 волта и започват да влизат смущения по захранване. Целта е с минимални средства и елементарен начин да изолирам смущенията и да имам захранване от 5 волта за процесора. Майла ми е fuser@dir.bg.

eиййй, човек е жив докато се учи
това с FOD много ми хареса. от къде ги купуваш?

Досега съм ги поръчвал от Алтроникс. Както при повечето SMD-та, проблем е минималното количество за поръчка, но най-често се справят. Вариант е и чрез МАКРО.
Много съм доволен от чипа. Толерансите са единици %, на практика при моя преобразувател не се налага донастройка.

Пак ми остана малко време за теоретизиране и за кошмарни спомени от двигатели.
Смущенията от двигателя са си един отделен и много неприятен проблем, с отделно решение.
Според мен, ако готовите импулсни захранващи модули не са достатъчни за преодоляване на смущенията, няма да помогне и реализирането на друга ключова схема. Най-често проблемът е конструктивен. Смущенията от различните типове двигатели имат различен характер и проникват както през захранването, така и индуктивно, а и през всички други входове и изходи (ако има такива).

Основните мерки, които могат да се вземат в подобни случаи, аз обикновено степенувам в този ред:
1. Премахване по възможност на всякакви общи електрически вериги между двигателя и управляващия блок:
изолиране на управляващата верига оптически, изолиране и на захранването. Ако има достъп за захранване от независим източник или от 220V трансформаторно - предпочитам го.
2. Допълнително филтриране на общото захранване и това на чувствителните модули, гасящи вериги, усукани екранирани захранващи проводници, отдалечаване на общата точка на захранванията, екранирани дросели в LC - филтрите, танталови развързващи кондензатори в паралел с керамични...
3. Екраниране. Неприятно, но ефективно. Замасяване, по възможност и заземяване.

Ако проблемът продължава, вече трябва да се преразгледа конструкцията на конкретния модул, който капризничи.