Да, знам че работят с два уреда, засичат нещо дълбоко, "отнемат" 20-30 см или повече от почвата, след това тестват с ИБ машина и работата става ясна.
В доста отношения дискриминацията на ИБ е за предпочитане, по-вярна, все пак има и ограничения - по-малка чувствителност на машината , при слаби сигнали дискриминацията може да е грешна, и тук формата и ориентацията може да обърка резултата, и т.н. Друг недостатък е, че за ИБ алуминия е силно цветен, за ПИ е обратно - черен ( алуминиеви боклуци колкото искаш, все от последните 50-ина години).
Голям проблем е обаче изменението на сигнала на почвата при работа с рамка, поради големия обхват, затова е добре в режим на дискриминация да има някакъв грунд баланс. Доколкото знам при тези модели не може да се говори за такава възможност...
Няма идеални уреди, ако направиш такъв, едва ли ще го обявиш тук или предлагаш на капризни клиенти, особено в БГ, където примерно срещу 500 лв искат ексурзия до Луната + 7 нощувки , т.е. ще очакват твоята машина да покрива параметрите на върхови модели на световно известни фирми...
По-скоро ще изнудиш MineLab да ти го купи като разработка на прилична цена:)

Стабилизирането на тока стабилизира като цяло измерванията. Отпада зависимостта от напрежението на батерията, съпротивлението на бобината, кабела, ако щеш и преходното съпротивление на куплунга - наистина независимо от дължината на импулса ако стоп-а е при точно определен ток, сигнала от семпълите "спи".
Пробвай го някой път, ако пак се върнеш към темата.

Това е тема с която ми се е налагало да се занимавал и имам нещо написано копирам част от него ако на някои му е интересно и му се чете.

Три са основните принципи на базата на които са изградени метал-детекторите. В литературата те се срещат съответно като IB-система, IP-система и BOF-система.
При металотърсачите реализирани на базата на IB-система се използват две или повече бобини като една от тях се явява източник на електромагнитно поле, а останалите са приемници в които се индуктира ЕДН. Бобините са с специална форма и са разположени в пространството така че в приемните бобини да не се индуктира никакъв сигнал или почети никакъв при отсъствие на метал. При доближаването до метал полето създадено от излъчващата бобина се деформира и останалите се индуктира ЕДН като се използва като носител на информацията за наличие на метал, неговото количество дълбочината на която се намира и неговият вид дали е феромагнитен или не, съществуват и апарати при които даже може да се определи и точният вид на метала. Когато става въпрос за апарати изградени на базата на този принцип веднага трябва да се отбележи техният основен недостатък той произлиза от принципа им на работа. Това е необходимостта от няколко бобини които трябва да се разположат в пространството по съответен начин, което се оказва доста трудоемка задача по отношение на настройката. Разбира се тази система си има и цени качества тя е незаменима при търсене на не големи обекти на малки дълбочини, например на монети Именно тя се използва най често от археолозите и иманярите търсещи монети затова в техните среди такива металотърсачи са известни като “монетарки”. Друго ценно качество на приборите реализирани на този принцип е сравнително малката консумирана мощност и следователно тения акумулатор може да бъде с по-малак капацитет тоест с по-малко тегло и размери което прави металотърсача по удобен за експлоатация.

При металотърсачите реализирани на базата на IР-система (пулсиндуктивни) се използват мощни кратки електромагнитни импулси които проникват в почвата и при наличие на метал в зависимост от това дали е феромагнитен или не и неговата големина и дълбочината на която се намира се променя формата на напрежението което се самоиндуктира при отпадането на полето след края на токовия импулс в намотката на метал-детектора. Именно по промяната на формата на това напрежение след подходяща обработка се сади за наличието на метала неговото количество, дълбочина и вид . Основен недостатък на металотърсачите работещи на този принцип е
че са доста по сложни от останалите видове. Друг недостатък е че дълбочината на която работят зависи от мощността на излъченият импулс, по точно намалява с
намаляване на мощността на импулса и то с втора степен. Това е така защото напрегнатостта на полето зависи от корен квадратен от разстоянието. Това според някои автори е недостатък но пък от друга страна с увеличаване на тази мощност може да се постигат и по големи дълбочини докато при другите прибори много по трудно може да се влияе на дълбочината на детекция, така че това може да се разгледа и като плюс. Разбира се това е свързано и с по-голяма консумирана мощност което налага използването на акумулатори с по-голям капацитет което със сигурност е минус. Металотърсачите изградени на базата на пулсиндукцията са много подходящи при търсене на големи дълбочини те са и единствените с които може да се постигне това.

Металотърсачите реализирани на базата на BOF-система се отличават с най- голяма простота по отношение на схемата и на самата настройка именно поради това те са и най-разпространени като схеми. Естествено от тях не може да се очаква постигането на кой знае какви параметри но това цената на тяхната простота. Ваприки всичко те са идеални за така наречените любителски металотърсачи. Е с такъв метало- търсач може да се проследят примерно проводниците на ел. инсталацията в стените или водопроводните тръби и други подобни приложения. Състоят се от два генератора работещи на честота от няколко десетки до стотици kHz. Единия от които е изпълнен с бобина която се използва като търсеща и има значителна площ, а другия с компактно изработена бобина с феромагнитна сърцевина или в още по-добре той да кварцово стабилизиран. Честотите на двата генератора се надстройват така че да се различават с около 1kHz тъй като в тази зона човешкото ухо е най-чувствително. Сигналите от двата генератора се смесват като така се получава разликата от тях и тя се усилва от нискочестотен усилвател и се подава на слушалки или високоговорител. Това е ефекта на така нареченото честотно биене При приближаване на търсещата бобина до метален предмет нейната индуктивност се променя в следствие на което се променя и честотата на генерирания сигнал. Тъй като честотата на другия генератор остава постоянна ще се измени и честотната разлика която се чува тоест по изменението на тона на звука може да се сади за наличие на метал.

Аз от 2-години се занимавам с металотърсачи и мога да ви кажа че принципа пулс-индикация си остава най надежния
по отношение на дълбочината и малката чувствителност към боклука в почвата. Това се дължи именно на факта че се улавя и анализира остатачното магнитно поле породено от вихровите токове в съответния метал. Вихровите токове породени от импулсното магнитно поле са толкова по силни колкото търсения метал е по плътен и с по голяма електропроводимост, поради това този принцип автоматично елеминира до голяма степен металните съставки в камъните и влагата в почвита както и дребни корозирали метали в почвата. Още не съм разгледал схемата но ще ми бъде много любопитно как става дескриминацията на цветни и черни метали при пи-системите. Мислил съм много по този въпрос и имайки в предвид принципа на работа смятам че е възможна разпознаване на металите ако се комбинира с пи-системата и магнитомер който открива само феритни метали и със съответната обработка с микроконтролер да се индикират оп различен начин. Друга идея е да се подава към сондата последователно два импулса с инвертирана полярност, така от получения и обработен сигнал който би се различавал във времето в зависимост от вида на метала може с прецизна микропроцесорна обработка дас еполучи задоволителна дескриминация. Това време разбира се се влияе най много от размера на метала и разтоянието до него но важна е разликата между двата сигнала. Ако някой има други идей ще се радвам да ги прочета. [/b]

Имам една книжка в нея подробно се описваше теорията мога да ви постна нещо от нея

Имам една книжка в нея подробно се описваше теорията мога да ви постна нещо от нея [/quote]

Няма да е лошо а ако искаш може да я сканираш и пуснеш да я разгледаме и ние .
Много хора ще са ти благодарни за това,пък знаеш ли може и да почерпим

Хубаво ама нямам скенер
Днес я намерих и открих следното
Книжката е от 1993 казва се "металотърсачи" има разни схемки вътре ама за съжаление само се споменава за пулс индуктивния метод .
Но в интернет има много информация за това ето тук има интересни неща само че са на англииски :
http://www.thunting.com/cgi-bin/geotech/pages/common/index.pl?page=metdet&file=info.dat
http://www.tb-electronic.de./start/index.html
Малко на руски :
http://metaldetector.bratsk-city.ru/
И наи интересното което намерих със подробно описание на теорията и схема със asm, hex
http://www.thunting.com/cgi-bin/geotech/pages/common/index.pl?page=metdet&file=/projects/stuart2/index.dat
ето тука и доста коментари във този форум за тази схема:
http://66.116.244.28/geotech/forums/printthread.php4?t=8152&pp=200

Които търси намира

Благодаря за информацията. Аз също имам една книжка със схеми на PI-металотърсачи в която е описана подробно теорията с примерни и пълни схеми, но от принципа на работа на някои интеграли които са използвани за целта се наблюдават принципни грешки в схемите. Например семплера е проектиран да работи като се задейства от предния фронт на импулса, а интеграла който е използван за него реагира само на задния фронт на импулса, получава се разминаване на импулсите на съвпадение и настройката на схемата става невъзможна без да се вкара инвертиране на входния импулс. По отделно всички стъпала на схемата работят безупречно, но като цяло схемата неможе да сработи. Повечето от схемите побликувани по книгите са с доста принципни грешки които онемат много време за отстраняването им. Освен това ако не разполагаш с добър осцилоскоп откриването им става невъзможно. Книгите са ценни по отношение на това че от тях може да се научи принципа на работа на детекторите за метал, а като се знае как работят с повече изобретателност и опит и особено ако работите с някоя програма като PROTEL DXP2004 , PROTEUS или OrCAD, може сам да си проектирате някоя схема-току виж се е оказала по добра от фабричните! Аз вече работя по една схема използваща резонансни честоти одговарящи на точно определени метали. По този принцип може с много голяма точност да се разпознават отделните метали, но нямам идея какви параметри ще има този детектор като дълбочина на търсене и чувствителност. Това не е скенер за колеми площи като "OMNITRON DTR V6" а между другото ако някой разполага с информация и схеми за молекулярночестотните скенери като този ще съм му много благодарен ако ми я изпрати-ще се реванширам!
Интересува ме най много схемата и принципа на приемния модул на тези скенери. velstar@mail.bg Благодаря предварително!

И аз симулирам с Proteus и даже проектирах една схемка на PI търсач на базата на PIC16f84 И поне сега при симулацията добре се държи но как да симулирам доближаването на метал за да мога по точно да си калибрирам функцията за дискриминация .Защото досега разчитах единствено на публикувани графики и теория но реалността е нещо различно.Върти ми се в главата нещо с RS232 симулацията на порта,т.е. да ползвам някои пинове за изход/вход.Ама дали ще стане .Ако някой е правил нещо подобно моля да сподели.
Предварително благодаря.
Edit:Пък ако някой иска можем и тук да разработмм нещо подобно ....Повече хора ->Повече акъл

И аз съм правил опити да симулирам ПИ-детектор с помоща на PROTEUS. Симулацията става възможна като се свърже генератор на ипулси към бобинката обозначена за сонда. Импулсите от генератора трябва да се появяват в момента на изчезване на импулса генериран от микроконтролера. Като променяш продължителноста им може да направиш симулация и настройка която обаче пак ще бъде различна от действителноста (дори и малко). Всички компютърни симулатори работят почти при идеални условия, а на практика толерансите на стойностите на елементите са различни и винаги се получава разлика. Най добрия симулатор е хардуерния, но истината е готова платка, сигналгенератор и осцилоскоп. Не съм пробвал с RS232-порта, но това е добра идея. Трудно ще е да се синхронизира външния генератор с подаването на импулси от микроконтролера. Аз съм винаги готов да съдействам за съвместна разработка на някоя схема.

Дори сега като се замислих може и да се прасне симулацийка чрез аудио картата.Има модел за говорител а неотдавна си дръпнах и модел за микрофон (който бачка доста добре),че ако подадем изхода на процесора към speaker т.е към изхода на саундкартата и там закачим крайното стъпало с бобината после изпълним схемката с ограничителните резистори и двата диода и подадем сигнала към вход микрофон .Мисля че може и да стане така но............може и да не стане.
А за разработката хайде да пуснем нова тема и да почваме аз съм готов с временна схема и код за процесора (може и да го коригираме).Идеята ми е нещо подобно като Pulsdiscriminatora но не толкова тайнствено просто да го направим за спорта .Пък знаеш ли може и нещо по сериозно да се роди

...ако си изнесеш симулациите на вън(по полето)...наистина може да се получи нещо по сериозно....патил и препатил!....все пак това не е стационарен детектор и като включиш (минерализация,влага,температура...и др. странични и непредвидени проблеми.....става весело....така че успех.

minelab SD2000 и нагоре - Bi полярен пулс индукшън