Печалбите, след като тази работа бъде свършена, са големи. За това и не се съмнявам, че ще бъде свършена.

Съществената част на въпроса всъщност не се казва гласно. А той е - Мрежата е ли обществено пространство, или е нечия собственост. Т.е. може ли да се установи в нея, изцяло (или в дефинируема част), нечия юрисдикция?
Колкото до правата - ако е обществено ( със свободен достъп) пространство, както е улицата пред дома ти, нпр, ако искаш нещо да е твое и да не ти го пипа никой, да не си го слагал там. Ако си го хвърлил на улицата, значи е на всеки, който си го хареса - т.е. ничие.

А бе това далеч не е така навсякъде. По англоезичния свят приетото е, че ако намериш
нещо на улицата никак не можеш да го смяташ за свое, нали знаеш, че е нечие. Но не
знам детайли де, сигурно някой може да даде примери в тая връзка (някой живял по
англоезични места, аз не съм).

Но в случая не става дума за взимане на нещо загубено, а на нещо сложено именно с цел взимане;
и последващо споделяне на взетото, нищо по-естествено от това. Да повтори човек това, което
е чул друг да казва е старо като речта ни, те това уж искат да забраняват, а бе тъпотия и половина.

Всичко опира до общественото приемане на големия брат, това е сякаш.

Основното парвило никой не е отменял - всичко е собственост на най-силния. Юрисдикции, закони, всичко е ала-бала за робите да не мрънкат много.

Аз не знам за такова нещо тук, а даже един колега ирландец разправяше преди време, че в Ирландия ако си опънеш палатката в на някой имота, в който не живее никой или направо се нанесеш в сградата и не те изгонят от там до 6 месеца имота става твой. Човека го разказваше във връзка с това, че нашенските и румънските цигани много бързо го били научили това правило в началото като паднали визите и сега ирландците били нашрек с имотите . Мисля, че се казва "right of possession" това нещо, ама не съм съвсем сигурен де.

Ето, макар и не точно от англоезичния свят:

Наказателен кодекс

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

да, да, авторите са народни хора, те ще се радват и на простото възхищение и сълзи на преклонение в очите на зрителите, а виж мръсните корпорации са тези които искат да лапат, лапат, лапат.
айде стига с тия глупости ве, аз не съм видял успял автор който да наплюе "фашистките" антипиратски закони. ако не бяха големите машини за кумири, звукозаписните компании, филмовите студия и етц, авторите щяха да са прости разказвачи в селската пивница и щяха да живеят от милостиня. единствено самиздатците квичат срещу фашистките антипиратски закони, щото тях и без това никой не им чете бездарията, но искат и на успелите да мътят водата.

да не седнеш сега да мериш жълтите стотинки на бритнито ( дори и тя да е автор на нещо ) с милиардите на звукозаписните компании? те и дават само колкото да има за дрога, другото компаниите го прибират

то е ясно от край време както повечето сделки на борсата са фиктивни за прибиране на каймака така и във всеки печеливш бизнес, и нормално е който печели най много той да е най заинтересуван от печалбите, да не мислиш че някой го интересува автора, парите гонят, автора е само кокошката дето снася яйцата, ама друг ги прибира.....
а който е с повече пари той дърпа конците, от тук какво следва? автора е последния който ще успее да прокара закон в една държава, какво остава за цял свят, обаче виж за застрахователни компании или банки редовно си прокарват по някой закон който да им гарантира още по големи приходи, сега и музикалната и филмова индустрия се напъва и най вероятно ще успее, много крави има за доене

и както законите за банките важат само когато ти дължиш пари, така и този закон ще защитава автора само ако са засегнати интересите да посредника прибиращ каймака, автора сам едва ли ще може да се възползва от този закон

Бах тия жълти стотинки на Бритнито :
http://www.celebritynetworth.com/riches ... net-worth/
Я Мадончето и тя едвам си плащала за дрогата:
http://www.celebritynetworth.com/riches ... net-worth/
Я да видим и тоя малкия 17 годишен Джъстинчо дали и той има жълти стотинки:
http://www.celebritynetworth.com/riches ... net-worth/
Ето и оная малка лигла Хана Монтана и тя едвам свързвала двата края:
http://www.celebritynetworth.com/riches ... net-worth/

Е ама и аз гледах за Хана Монтана по Дисни . Беше ми любимо, жената
ме пускаше пред телевизора за него .

Другото ми любимо е Пингу (не помня по кой канал, ама и на него не заглушаваха
оригиналния език). Много обичах и igloo-gloo ... http://www.youtube.com/watch?v=dxlFHBzYAh0

Това, че на такива дечурлига и на не толкова млади връцащи лели и т.н. им дават
милиарди само идва да покаже колко е сбъркан моделът. Та дори Ленън и Макартни не
са видели и част от тия пари за направеното - което е несъпоставимо повече от това
на който и да е друг песнописец от последните 100-ина години, а те вече са добре
платени...

зейфоде, ами паулу куелю къде го туряш... колкото и да не го харесвам - ето един успял писател, който виж кво казва...

Те не се видяли, защото просто са живяли много преди правилното време. Ако живееха сега колко мислиш пари щяха да видят.

едни се перчат с милиони други си мълчат и си траят с милиарди, е, както виждаме не си траят съвсем, а вместо да се перчат мислят как да правят още милиарди, и най вероятно ще успеят и най вероятно законите пак ще работят само за тях

Първата и единствена цел на всеки бизнес е да прави пари - колкото повече, толкова повече както е казал Мечо Пух. Никой не прави корпорация с благотворителна цел.

Точно така е и затова трябва да се внимава с държавните помощи за такива бизнеси.

Текущото положение с авторските права е толкова "ъп то дейт" колкото и печатането
по метода на Гутеберг - затова и се получават такива изкривявания, очевидно не е
нормално цвичащи деца да получават милиарди (ако и техните милиарди да са част
от всичките милиарди отиващи у други).

Авторски права до пускане за публична консумация, това е бъдещето (така е и
било в миналото). На автора му се плаща _за_ да напише нещо.