Додите са патент на Cekins - спасили са го в някоя калпаво проектирана платка, може би от липсата на резистори. Утре ще питам колегата за к'во служат

а как може да стане малко по хардуерно като примерно шифратор 16 към 4

Ами, примерно натискаш едновременно два бутона от една колона. На единия ред си подал 0, на другите 1. Е през двата бутона ще "окъсиш". На входовете се "предполага" (то си има на тоя пик де), че има пулъпи. Та затова са диодите. Иначе ще трябва на всеки скан да сетваш трис-овете. Сега, не съм сигурен дали въобще могат да изгорят изходните транзистори ако се окъсят един с друг за толкова кратко време, ама не искам да проверявам "на полето".

п.с. : Ами ако намериш такива шифратори, може и да стане. Аз преди време намерих 2бр. 8->3 в комета и ги купих. От там на сетне се няма. Ама и не съм гледал скоро.

добре де , как изобщо ще решим този проблем все и на някой друг ще му потрябва такова нещо

Момент. Как така? Ако натисна двата последни бутона на първия ред, диодите как ще ме защитят? Или изходите се слагат във високоимпедансно състояние, или се ползват ОК изходи и Pull up резистори за входовете.

трябва да се намери хардуерно решение , щото не всеки път може да се ползва процесор за обработка на командите от изхода на схемата , имам в предвид схемата 16 към 4

Подсказка :

11 крак на 573-ката не трябва ли да е закачен някъде ?

( може би за GS -то )

крака 11 има свойството да дава команда за запаметяване на данните постъпили на входовете. ОБАЧЕ, както и да се опитвах да му дам сигнал от изходите на шифраторите не става и не става, как ли не го въртах , и-не , инвертори, И , ИЛИ абе кот са сетиш , стигам до половината , примерно старшият регистър ги помни , младшият не, ако някой работи с ПРОТЕУС ше му пратя файла да го мъчи.

нито д ГС нито от ЕО нито комбинации между тях със и без логики , не ста и не става

@ike, ако натиснеш два бутона от един ред нищо няма да стане. Ако натиснеш два бутона от една колона става номера. Иии, помисли как точно ще те защитят диодите. В случая пик-а има само пулъпи и за да няма още шитни по платката се ползват. Също така 16 и 18 нямат ОК изходи(някой имат само един - дет се го забравям че е ок). Тогава активното сканиращо състояние трябва да е 0. Е тогава на неактивен извод от към "чертичката" на диода имаш + а от другата страна -. Аджеба дъл ше пусне?.

Иначе не е проблем да се минава във високоимпедансно състояние ама пък като може с едни прости диодчета да се реши, що не?

И както казах : не съм сигурен, че въобще нещо ще се случи за толкова кратко време (освен ако не се сканира няколко секунди линията), ама страх лозе пази.

Karadev : такова нещо съм правил със шифратор 8->3 ама щото не ми стигаха изводите на процесора. Само, че не съм си играл да ги буферирам в тригери. Просто си ги следя от време на време. То всъщност 16->4 няма как да стане щото в тия 16 влиза и нулата - демек ще е или 15->4 или 16->5.

ама как да стане по дяволите това 15 към 4 ?

Ами като толкова много държиш ще ти напиша една програмка за някой 16-ка с повечко крака да ти направи 16->5. Пък след него може да сложиш друг процесор да го чете

поговорих с един колега в скайп за това , и той това предложи, ок, съгласен съм на тази схема, ама дай да видим първо не може ли да се справим със стандартните логики

Тц. Не може. Нема ги да се продават тия стандартни логики дет ти трябват. Другия ти вариант е да се заринеш със скрап. Аз мисля, че имам някъде 2-3 такива ттл-ки ама за да ги намеря ще трябва да се скарам с жената.

4532. Има и изход "interrupt on change" така да се каже.

бе нема дигаме войни тука зарад некаква си тапотия. не са карай с жената зарад мен.