Пирев, повечето аудиофили чуват интерференцията на импулсното до към 192kHz, отразена в НЕкадифените отенъци на звука.

Абсолютно - точно това е впечатлението - и никак не е измислица!

Скоро пусках на бързо една аналогова част. Трябваше да пробвам дали дака е наред - тоест дали работи. Мързя ме да доналепя изходния аналогов филтър след дака - и пробвах така. Свири - ама направо ужас. Като казвам ужас - имам в предвид едва доловима разлика - от това което очаквам - и това слушано на студийни колони и в изолирано помещение. Та впечатлението е точно това: На груб език - няма високи - а реално в сигнала има много повече високочестотни хармоници, които един ще рече: "колоните така и така не могат да ги изсвирят", друг ще рече: "те и през усилвателя няма да минат", трети - "ухото и то не го чува" и т.н. Всичкото това е хем вярно - хем не е - щото разлика си има - и тя си се чува. То се знае що се чува - ама това е друг въпрос.
Та в крайна сметка - ДА! Аудиофилите са прави - че ако има високочестотни па били те и от захранването - звука се влошава.

Иначе за импусните захранвания - има ги - и то в най-високите класове аудио устройства, обаче захранват само дигиталната част.
Това искам и аз да направя. За аналоговата си имам отделна намотка - изправител - лийнейни стъбилизатори и изобщо всичко е отделно. Връзката на масите в една точка само, и то на подходящо мястои т.н.. Имам опит в опроводяването на аналогово аудио и дигитална част. Чел съм достатъчно по въпроса. Нямам проблем с опроводяването. Знам как да го направя. Не съм ползвал до сега обаче подобен тип импулсно захранване, и е нормално да си понаправя малко експерименти - преди да поръчам една камара платки и т.н.

Гордостта предхожда падението

Вчера получих мостра от LMZ14203 демо платка, индуктивността и изходния диод са вътре в самия чип. Позволява от 6 до 42V входно напрежение и до 3А изходен ток. Цялата площ, заемана от регулатора с пасивните елементи е около 1.5 x 1.5 см. Може да се регулира изходното напрежение. Цената обаче е
соленичка: между $17 и $27 за единични бройки.

Чарковете дойдоха отдавна - ама все не остава време да пробвам...

Затова да питам:
- тия импулсни регулатори чувствителни ли са към резки и изобщо към всякакви промени в кансумацията. При мене има такива, а от предните мнения разбрах, че имат - да кажем "оптимален" режим. Какво става ако не са в този оптимален режим. То това се отнася повече към бобината май - ама все тая. За сега гледам на целия регулатор - като едно цяло.

Под резки разбирам един път краткотрайни и резки, дръг път по дълготрайни - ама пък с по-голяма амплитуда. Примерно от максимална консумация около 400 ma изведнъж рязко може да падна на под 100 и да стоя така секунда примерно...

Въпрос на схемно решение, чаркове, опроводяване. DC/DC конверторите са цяла наука. Ако мислиш, че някой може да обобщи просто така - явно не си се сблъсквал с материята. Няма универсално решение в случая. Зависи напрактика от всичко - честота, бобина, капацитети, ключов елемент. От особенна важност е опроводяването. Само от една грешно рутната писта можеш да осереш тотално пейзажа и от иначе добър чип да постигнеш един добър радиозаглушител :):) Трябва много добре да премислиш откъде текат токовете (кои писти да са максимално дебели и максимално къси), как да разположиш елементите, къде да сложиш екраниращата земя и пр.

Общите правила са: - Всички елементи от една страна. От другата плътен слой земя покрива цялата площ на конвертора, същия полигон електрически е изолиран от основната земя и се връзва за нея в една точка до филтриращите кондензатори. Веригата на тока през бобина, диод и ключов елемент - максимално дебела и къса. Аз лично ги правя с цели полигони. Изходен кондензатор - голям и качествен. Голям ти е ясно какво е, качествен - ниско ESR. Бобината да издържа (т.е. да не се насища) пиковия ток, диода да е бърз, шотки и достатъчно мощен. Имай предвид, че пиковия ток в ключовата верига на конвертора е доста по - висок от пиковия ток на консумация, т.е. ако гониш 400мА, бобината и диода ти трябва да могат да носят поне 1А. Отделно, че всеки чип си има особенности, гледай какво препоръчва пройзводителя.

Въобще DC/DC е много по сложно нещо от LM317. На последното грижата ти е единствено да разсее топлината. Докато с DC/DC конверторите нещата са доста по сложни. Аз затови ти препопъчах готово решение (макар, че и то не е кой знае колко добро). Защото знам, че човекочасовете които ще вложи човек за да постигне нещо качествено, са много по скъпи. Но пък като се бориш сам, ще понаучиш нещо, което е още по-добре.

На конкретния ти въпрос - отговора е 42.

Както казва Цецо си има определени изисквания как да бъде направен един DC/DC.

Но на конкретния въпрос отговора не е баш 42

Значи импулсните са сравнително по-устойчиви на line response (рязка промяна на входа) и load response (рязка промяна на изхода). Причината е, че те прехвърлят енергията на порции, като една "порция" не може да изкриви изхода много.
Единственото, което задължително трябва да се спази е капацитета на изхода да е с един порядък по-голям от капацитета на прехвърлящия елемент. С това трябва да се внимава при по-старите чипове, които бачкат с големи индуктивности и ако сложиш малък кондензатор на изхода става фал. Но то обикновено в дейташита си пише каква индуктивност и какъв капацитет си трябва.
Ако това е спазено няма от какво да се притесняваш.... На всеки такт то си решава дали и колко да прехвърли. Тия дето са с PWM-режим смятат запълването, тия с PFM смятат интервал. Едните работят с променлива порция през фиксиран интервал, другите с фиксирана порция през променлив интервал, но както и да работят една-две "порции грешка" не са фатални ако кондензаторът не е сбъркан.

По друг начин казано всеки импулсен *задължително* трябва да има кондензатор на входа и кондензатор на изхода, иначе "импулсите" ти влизат отзад или отпред

Е те точно тия кондензатори те спасяват и при line/load response...

juzisound , шляпни евтино импулсно и след него аналогов стабилизатор: ще ти е мирна главата, ще спазиш всички изисквания и цената може да е дори по-малка

Едит: това се опитах да кажа в една друга тема за зареждане на акумулатори ама аз ли криво се изразих... Като искаш да си сигурен от старото аналогово по-добро нема!

Ами то на края май точно така ще стане...
Гледах го мислих го - не съм пробвал още импулсното даже... обаче:

1. Нарязах си на лазера едни по-така радиатори за 317-ката - сложих му паста и т.н. както си требе - не грее чак толкова вече.
2. Освен това - смених кондензаторите с такива за 105 градуса.
3. Като сложим и икономията от време и проби за развой на импулсното - то сумарната цена на лм317 + малко по-скъпи кондензатори + един алуминиев радиатор рязан спецялно за тая работа - май пак доста под импулсното ще съм като цена.

Е оти ручахме жабетата тогава?

Аз още изначало се чудех как аудиофил ще си позволи да ползва импулсно захранване. Това е ерес

Майтапа настрана - ако успееш да разсееш топлината, със сигурност линейното захранване ще ти е по-лесно, по-нискошумящо и въобще по малко ядове ще ти носи. Там си в свои води. Щом е за аудио, размера и консумацията не са от значение. Така, че ръгай големи радиатори и се моли еврокомисята да не пусне директива за максималната електрическа мощност на усилвателите.

Няма отказване. Голямо чоплене ме чопли това импулсно - и пак съм го зачекнал...
Как тъй ще остане неизпробвано и евентуално неразбрано. Няма начин!

Старите платки свършиха - и сега си направих нови, ама с 2 варианта на захранването. Старото линейно - за всеки случай - и новото импулсно. Опроводяването ми е като на картинката. Захранването идва от горе - от диодите. от там на кондензаторите С11 и С30 и от там в една от версииите на захранването. Не са ми дошли още кондензаторите с LOW ESR та пробвам с обикновенни. От долу съм оставил място за преди и след LM2575 за някакви големи танталови СМД кондензатори - ама като им гледам цените...

Та - какво показаха пробите. При средна и при пикова консумация - имам хубави нормални правоъгълни импулси на общото на бобината и диода. До колкото разбрах - там се гледа. Когато обаче няма консумация - или е много ниска - режим боотлоадер примерно дето няма никаква периферия включена, ми се получават някакви разтрептявания ПРЕДИ фронта отново да скочи горе. Разтрептяванията имат някак синусоиден характер и според степента на натовареност на захранването си остават започващи сякаш от едно и също място и леко нарастващи - до дето ги пресече импулса нагоре. Това пък на какво може да се дължи?
Иначе - по първи наблюдения - трептенето на изхода са малки и не зависят вече в голяма степен от изходния кондензатор. В момента съм с 330мФ, ама слагах и 1500 от компютърно дъно свален - дето може да се очаква че е LOW ESR - и с него същата работа.
Лошото е, че тези трептения ги има и след 5 -> 3.3 волта микрочипското чудо MCP1700. Верно в по малка степен - ама ги има.
Хубавотое , че не минават през ЛМките в аналоговата част. Верно - те взимат захранване от същия траф - ама с други диоди и други кондензатори...

Та въпроса е - от де се взимат разтрептяванията при ниска консумация?

За MCP-то - и от линеен да му дадеш захранването пак трепти - не го знам що така. LM-ката има разни картинки в чаршафа - виж ги там как са. Ако изглежда същото значи "е така"

Задължително на входа на LM трябва да има керамичен кондензатор, например 1206 1uF / 50V. Може и 0805, ама те имат по-високо ESR. LM25xx за аудио са ЛОШ избор - имат работна честота около 65 кHz и това няма начин да не даде интерференции с остатъците на носешата на DAC-a, независимо дали е 44.1 или 48 kHz. Друг въпрос е, че тези 65 кHz не са стабилни и се модулират с около 100 - 150 Hz като се променя напрежението на входа и/или товарът в изхода. Търси регулатор на 260 кHz - напр. LM26xx или друг с работна честота над 250 kHz.
По принцип инпулсните регулатори работят в два основни режима: continuous и discontinuous. Разликата е, че в първия режим на работа токът през бобината винаги тече, а във втория тече само в част от периода на работа. Наблюдаваните от тебе колебания се получават в discontinuous mode. По принцип не са много вредни за ефективността на конвертора, защото се случват в момент, когато ток на практика не тече и загубената енергия в тези колебания е нищожна. Те обаче могат да новедат до допълнителни смущения, които за твоя случай ще са гадни.
За да излезеш от "discontinuous mode" трябва да увеличиш индуктивността на бобината или да увеличиш минималния товарен ток.
Относно колебанията след LDO-то:
То вероятно е за малък ток, не повече от 50 - 100 mA. Смени го на TC2117-33. На входа му постави един RC филтър 6.8 ома | 1 микро 0805/0603 + 100 микро алуминиев. Друго решение е LM1117-3.3

Е сега се зачетох за LM2675 и какво да видя. Моя проблем - ама изрисуван 1:1.

Що не са го направили и в PDF-а за LM2575 кой ги знае. Вероятно щото са си мислили, че ще чета първо за LM2675.

Ясна е работата: continuous и discontinuous. Като по книга.