Вече минаха доста платки през ръцете ми, обаче все още срещам някои трудности. Напоследък взех да си правя платките съвсем професионални което ще рече, че им слагам полигони за екранизация. Които са забодени на маса, естествено. Проблемът е, че тези падове, които са на маса, са свързани с екранировката и съответно имат огромна площ на охлаждане. И флюса не ще да се лепи за тях. Бодвам малко с поялника, обаче флюса се залепя за крака на елемента и седи на топка на него и не ще да се залепи за пада. И колкото повече ръчкам с поялника, толкова по-зле стават нещата. Става въпрос за конвенционален монтаж. Как се решава проблема?

Nemam kirilica, I'm sory za shlokavicata
no proveri
tova ot faila.
taka niama da imash plutna med oloko pina koito zapoiavashno ste imash poligoni.
Tova e ot protel, no misla, 4e vsi4ki PCB soft go imat

В случаи на плътен полигон просто си дозагрей цялата област с горещ въздух... така става перфектно и най-лесно... Предполагам имаш духалка (ако не за СМД то поне сушоар за тъщи имаш, ма с последното внимавай много да не вдигнеш всичкото компонент от платката)...

Мухата е прав, но по-скоро е Polygon connect style, а не Power plane connect style (т.е. зависи точно какво ползваш и за кои точно падове става въпрос - пробвай да промениш и двете опции). Трябва да го промениш от Direct connect на Relief connect. Другия вариант е наистина да подгряваш платката и/или да си сложиш на поялника по-масивна човка и да вдигнеш малко температурата му .

Със шкурка.

Правило първо във физиката: "Не го насилвай, вземи по-голям чук". В случая - по мощен поялник.

Точно, майката му е добро почистване, добър флюс и подходящ (в случая по мощен) поялник

Около падовете задължитерно това от картинката , от страна спойки да няма полигон ,аз по навик ги права с опцията за диагонални мрежести полигони ама с настройка на "стъпката" < "дебелината на пистата" с малко проби се получават хубави островчета с достатъчно свободно от мед място около тях (понеже стъпката е по-голяма от клирънса) .
Иначе поенето си иска предварително подгряване преди посягането към тинола ...

Човката да има маса, да е натрупала топлина ,та да вкара жега ... Допирам поялото за няколко секунди, добавям тинол предварително бучнат във флюса , чакам да се разлее . Последно си правих човка от 16 мм2 мед(~ Ф 4мм), жица купих(1м е 3лв ) , аман от дЖелязни човки .

Мощност му е майката.

И достатъчно дебела медна човка, за да провежда топлината до точката на запояване.

Тъй де. Тук в пълна сила важи закона на Мечо Пух

За подобни цели държа един стар 50W поялник.
И малко опит, който старите колеги го знаят, но по-младите може би не.
Медна човка се износва бързо. В такива случаи много хора хващат пилата и пилят върха за да добие нужната дебелина и форма. Това е неправилно! За да не се износва бързо човката тя трябва да се изкове и после само да се дооформи с пила. Кованата мед е много по-слабо податлива на разтваряне в припоя.

Ами точно така изглеждат, даже снимка ще направя ако се сетя, ама въпреки това е зор.

На каква температура да пробвам?