Здравейте, имам следната задача. Налага ми се да измервам параметри на различни първични преобразователи, които ми дават величините в честотата. Кой вариант е по удачен да измервам честота с контролера или да сложа преобразователи честота-напрежение и тогава с АЦП то на контролера да си меря напрежение. Единия преобразовател ми дава честота в рамките на 6-8 kHz. Друг ще измерва скорост на вятъра което означава, че ще дава доста различни стойности и на различен интервал. Кой подход е по-правилен. Контролера ще бъде зает и с някаква комуникация (най вероятно I2C) както и още няколко проверки и някой дребни изчисления. Ако използвам ADC то все си мисля че ще го разтоваря от към процесорно време. Какво ми препоръчвате вие.

По принцип най-добре е директно измерване.

Ами то зависи и мнпого с какъв процесор ще го правиш Иначе каква скорост на измерване ти трябва (семпъла/секунда)? Аз съм правил с мерене на честoта ама беше малко по-висока (16-20 kHz) За някакво фиксирано от таймер време засичам показанието на друг таймер дето входа му е въпросната честота. Като процесорно време е по малко от ацп-то ама не може много бързо да се мери - на 10 семпъла/секунда ми се получават към 8.5 бита резолюция.

съвсем ясно че честота се мери по-точно от напрежение.

То и аз така съм се насочил да меря директно честотата, но исках да видя и други мнения. Иначе със сигурност грешката ще ми се увеличи доста веднъж от нелинейноста на преобразователя, веднъж от самото АЦП. Евентуално ще го ползвам като алтернатива с преобразуването понеже се касае за дипломна работа и повечето академици от университета искат да има формули и изчисления в дипломната. Макар, че за мен е супер малумно да искат такива неща, а в действителност да не оценяват сложността на останалата част, но ако стане дума, че няма формули ще натъпкам някакви такива идиотизми да отбивам номера. Както и да е за момента си действам с варианта мерим директно честотата. Поне е ниска честотата и няма да ме тормози.

Тогава работата е друга. Трябва да придадеш "академичен вид" на дипломната работа. Гледай да има поне едно диференциално уравнение, а схемата може и да е сбъркана.

Аз съм за честотата.

Не искам да те обърквам допълнително, обаче според мен е добре да помислиш и за измерване на период. Особено при меренето на вятър, където може да имаш ниски честоти.

Ако имаш The Art of Electronics (а би трябвало да я имаш ), виж стр. 1019-1024 (в английската версия, second edition). Там е обяснено добре за какво става дума.

Преди няколко години бях на една дипломна защита, където студентът представяше някакъв доста дървен честотомер, реализиран с ТТЛ-ки. Изпитващите го закопаха тотално с въпроса "честота или период". Май имаше отделни обхвати, обаче мереше само честота.

mountaineer имаш право. Не само в The Art of Electronics, но и във всички учебници по измерване дават, че ниски честоти се измерват чрез период. Схемата на класически цифров честотомер се обръща на обратно вместо електроната врата да се отваря от тактов генератор, започва да се отваря от входния импулс пък брояча брои импулси на генератор докато е отворена вратата.
Аз ще имам тези неща в предвид както и за точност трябва много точно да напиша нещата , че в комисията има 1 доцент, който именно с измервания се занимава макар, че е много бос, но може да зададе такива въпроси и аз ще се подготвя добре. Сега идеята е да направа системата да измерва други неща и като стигне до вятъра ще го мисля как да стане. Анемометъра си го права аз така, че може да взема и мерки за увеличаване на импулсите от него.
Миналата година бях на защита и като гледах колко са зле повечето. Именно дипломанти на доцента по измерване бяха адски неграмотни. Те почти всяка година този си спуска 1 и същи теми от които честотомер и всяка година правят схема с ТТЛ от 80г. Миналата година дипломанта не знаеше какво е динамична и статична индикация. Освен това и не каза, че има винаги грешка +/-1Hz която няма как да се избегне освен с мерене на период. Така, че ще се подготвя, но и много вероятно с мерене на период да става още не съм правил опити и мислил за вятъра как да стане.
Благодаря на всички отзовали се! Приемам още предложения и препоръки и всичко което прецените че може да е ценно за мен.

Това как го реши?

Няма преобразуване аналогов сигнал - дискретен. Честотата си е дискретен сигал и се мери лесно, докато при напрежението се налага преобразуване, оттам грешки, шумове, ограничение в скороста...

Честота / период се мери с референс - твоя кварц. Там грешката е под 0.25 ppm /"C за евтините кристали: $0.8. Ако мериш аналогова величина, грешката е не по-малка от грешката на референса. Най-добрите ( и най-скъпи ) са 0.5 ppm/"C за цени над $40.

Ясно, мерси. Грешката на един ценер от какъв порядък е?

зависи от ценера пък и отговора не е толкова прост.
нормален (за 20 стинки) може да го считаш 500ppm, че и повече.
е, има и ценери с 0.5ppm. руския такъв върви в момента 10,000руб единична цена (за отлежал поне 15 години).
а и самия компонент далеч не е всичко - трябва да е термо-стабилизиран (разбирай опечен), буфериран, натрениран и отлежал.

референс с <50ppm си е наука и трябва поне черен колан. всеки компонент в системата внася своята лепта и понякога се получава комулативен ефект (демек - не просто сумиране на нестабилности). ако се гони точност - просто слагаш някакъв готов, който да превишава с няколко порядъка твоята и готово. е, и цените растат с порядъци също.

отделно самото мерене на нестабилност/шум си е самостоятелна дисциплина от висшия пилотаж. a при <5ppm се намесва и физиката.
у нашенско еталона за напрежение е трансферен стандарт на fluke с 3 блока 7000, който веднъж в годината сравняват с някой чужбински истински еталон (май).
сърцето на този уред в същност са ... опечени ценери. дълготрайната стабилност би трябвало да я докарват до ~30ppm на година, но не съм търсил много сериозно резултатите им от сравненията.

ех, да не забравяме че стандартният еталон за напрежение е честота (ефект Josephson с точност 0.001 ppm)