Е то това е стандартната схема. Аз ползвам същата. Но изрови ако имаш нещо, интересно ще е да се види. То около светодида е ясно - генератор на ток с транзистор и операционнен усилвател. Едва ли някой е измислил нещо друго, а то и няма нужда...

Иначе мислил съм и за това, да не би тока в светодиода да съдържа тия боклуци. Ама то си е както каза един генератор на ток управляван от ЦАП...

Напоследък рядко чета форума пък и по принцип влизам да си почеша езика и да не забравя к'во беше туй електроника
Ама сега се заинатих да прочета почти цялата тема и Цецо:
1. Тия 3пФ са незначителни, сложи поне 10 но не съвсем: фотодиодът е с голям капацитет, раздели ги с поне 200 Ома. 100us отговарят на цели 10кХц - направи ги поне 1ms, де! И петте мегаома множко ми се виждат - като каза, че се шашка следобед да не би стаята да е югозападна?
2. Да си дойда на думата за синхронния детектор: демултиплексор (два аналогови ключа), два филтъра и тогава мерене. Не е като S&H който следва бързо входния сигнал. Филтрацията на входа на ОУ-то е за ВЧ смущенията които се детектират от активните елементи, т.е. за по-високи честоти - имам впредвид двестаомовия резистор и разните капацитети.

ПС: за да си сигурен в генератора на ток що не го елиминираш: светодиода през резистор към стабилизатор на напрежение и мери ден-два дали ще се отплесне.

Edit2: бях написал нещо за аналоговщината но според това излиза, че е по-добре да го изтрия.

@Цецо - колко DC-DC конвертора имаш на платката.

Само един. При това галванично изолиран.

ouch. Опитвал ли си да караш без него (т.е. външен, на метри отдалечен DC
източник, батерия, нещо такова)?

Опроводяването на такова нещо на една платка че и с 16 бита ADC е нещо,
което мене би ме озорило здраво. В анализаторите имам сума ти конвертори
и 14 бита ADC (лента няколко мегахерца наистина) и знам колко малка грешка
може да прати всичко на кино. А сигналът е предусилен извън мойта кутия...
(вече споменах за тия охладени FET-ове на входа, от мене идва захранването
за preamp-а - +/-12 и +/-24).
На каква честота цъка тоя конвертор?

Изпращам обещаната информация:
(Извинявам се за закъснението)

Освен схемите сканирах и част от сервизната документация, която също може да ти е полезна.

Прави ми впечатление, че АЦП-то им е 20 битово ...

Виждал съм и други по-стари модели с 14 битово АЦП, но като цяло - принципа на работа е един и същ.

Мерси колега. Добре е да знае човек какво са направили другите преди него.

Така на пръв поглед, правят това, което и аз с тази разлика, че си възстановяват сигнала със семпъл енд холд и чак след това го семплират. И аз го правех навремето така, ама за 6 отделни канала ми се видя излишно разточителство на чаркове и реших да мина само с един S/H (тоя в АЦП-то). Може би е било грешка... А може и да не е. Единственото предимство на този подход е, че могат да се сложат нормални антиалалайзинг филтри. Но аз все още не съм убеден, че те са проблем в моя случай, защото както казах, подобни проблеми имах и стария вариант на схемата, а той си беше едноканален и си има такива филтри както си му е реда...

Ей го тук, за който му е интересно е сервизното упътване на тоя уред в по-удобен формат :
http://www.frankshospitalworkshop.com/e ... manual.pdf

По принцип на тоя сайт могат да се намерят доста описания на различни медицински уреди:
http://www.frankshospitalworkshop.com/equipment.html

Ей, супер саит. Мерси!

Абе я дайте малко акъл. Опитвам се да схвана какво са сътворили в този апарат от схемите по горе, ама нещо ми убягва.

Значи иде реч за усилвателя на фотодиода, последната картинка. Там горе в дясно е трансимпедансния усилвател (IC40). До тук добре. После има едни ключове (IC41), те не са интересни. След това обаче има един филтър - C90/R56 - който според описанието би трябвало да изрязва паразитната околна светлина. Ако предположим, че тя е постоянна, би трябвало да формира нискочестотна компонента, добре... има логика тоя сериен капацитет и аз до тоя извод съм стигнал. Ама имат една верига за бърз разряд на капацитета с транзистора Q15. И в описанието пишат, че тоя транзистор го запушват (демек филтъра работи) само за времето в което светодиода свети. Иначе транзистора е наситен, кондензатора е замасен. В pdf на Димитър има едни графики и времето, за което светодиода свети и тоя сигнал държи запушен въпросния транзистор е 40us (аз ползвам 100us). Обаче тоя филтър като го гледам 100nF/100k, тия 40us не са му никаква преграда. Ако всеки път разреждат кондензатора между импулсите - какъв е смисъла от този филтър въобще? Всеки импулс ще си минава през него с все постоянната съставка сумирана върху полезната. Демек според мен това няма да изрязва никаква постоянна съставка. Всъщност нищо няма да изрязва. Според мен така обяснено това няма смисъл. Или това което пишат, не е баш така в действителност (съвсем нормално като за сервизен мануал) или аз нещо не схващам, а?

П.С. Рек що не скъсаш темата на две, то отдавна не говорим за DC/DC конвертора.

Според мен това е някаква кръпка да се елиминират смущенията от превключването на ключовете. Явно се иска тооочност щом има ключ към маса.
Пък нали писах за синхронния детектор: ако сигналът е лош да не стига до аналоговщината.

Едит: Ама Рек, ако това е за в "Програмиране" в "Електроника, Електротехника и Механика" ще опустее

На времето ги бях разнищил тези схеми, но беше преди години ...

Та погледни на тази част от схемата като на верига за изрязване на постояннотоковото ниво на фотоприемника в следствие на паразитната околна светлина. Ето как според мен работи:
При изгасени светодиоди (и двата)- транзистора Q15 е отпушен, аналоговия ключ към маса преди кондензатора (пинове 10 и 11)е отворен, а този към изхода на фотоприемниковия усилвател е затворен (пинове 6 и 7). Така на изхода (пин 1) на ОУ IC40 има постоянно ниво определено от паразитно проникналата светлина към фотоприемника.
Това постоянно ниво зарежда кондензатора С90 и се "запомня" в него.
Преди някой от светодиодите да се "светне" - транзистора се запушва.
Като се "светне" някой от светодиодите - върху резистора R56 ще се появи пад на напрежение, който се дължи САМО на светлината на светодиода попаднала върху фотоприемника - изключвайки фоновата паразитна околна светлина.

Та според мен - това е идеята... Не го гледай като "филтър", а като система за "изключване" на фоновата осветеност от измерването.
Според мен - и в твоята схема трябва да имаш подобна система.
Можеш да избегнеш всичко това, ако използваш многораздядно АЦП (да имаш голям динамичен обхват на измерванията)...
В конкретното устройство - АЦП-то май беше е 20битови и това елиминиране на светлинния фон е "хардуерно" реализирано с въпросната схема.

Мда погледнато така, вече изглежда по-приемливо. Мерси за идеята. То по принцип не е само постоянно токовата съставна на сигнала, самия фотодиод се подпира малко за да е далеч от нулата, което си е пак DC съставна.

Аз по принцип не виждам особен смисъл от тази тяхна схема, особенно както са сложили и 20 бита конвертор. За какво им е такава точност, незнам. Вероятно за да се продава за няколко хиляди долара....

Аз съм с 16 битов, ама на следващия вариант на платката, може да помисля за такава схемичка. Сега DC-то го вадя цифрово, но така губя битове. Що пък не.

Макар, че при мен може и да има проблем. За да работи тази схема, трябва да се осигури достатъчно място между импулсите... Ама при мен са 3 комплекта, а при тях е само 1...

Какъв е медицинския смисъл на тия уредчета с две думи?

Измерване на кислородното насищане на кръвта. Сатурация (SPO2). Виждал си го във всяка болница, една щипка дето се слага на пръста.

При мен е малко по различно, допълнително се гонят се определени моменти в кривата на кръвонапълването на съдовете, по които се съди за определени патологии. Но още е по- скоро в сферата на пожелателното.