може. само с 486 обаче

намираш си стари кешови памети (64К х 16 бита или по-големи), слагаш два прома за боот, 8250 за серийна порта, някакъв елементарен адресен декодер и си готов. ако няма кешови памети, може да сложиш обикновени статични, но трябва да вмъкваш чикли за изчакване при обръщение към РАМ-а. то така или иначе трябва да го правиш за РОМ-а, та това няма да те затрудни много (фатка: прави се елементарно с един преместващ регистър и джъмпер)

ако искаш повече памет ще трябва да си направиш контролер на паметта за DRAM. на първо замисляне не мога да ти кажа дали 486 може да се подкара с SDRAM, забравил съм му вече циклите, но може и да може примери за такива контролери, направени с xilinx, колкото щеш. обаче ще трябва да научиш да пишеш на VHDL... и на асемблер за х86, което си е особено голямо самоизтезание - ще се срещнеш с едни необясними неща (към настоящия момент) като реален режим, виртуален, защитен и т.н. докато го накараш животното да ти напише 'hello world' бая зор ще видиш. а докато го накараш да почне да прави нещо смислено, може да остарееш.

предимството е, че х86 архитектурата ще ти светне отвсякъде и (вероятно) няма да има тайни. тогава може да направиш втората стъпка - да си вържеш Р6 процесор. но трябва да намериш някой да ти плаща за удоволствието. сумарно документацията на Р4 е над 3500 стр, без описанието на чипсетове.

все пак човек израства толкова, колкото са мечтите му

Дедо Боре, не е така! Има контролери с вътрешен RAM без FLASH, които след Reset си изтеглят фърмуера от един SPI флаш чип и след това тръгва от там. Предимството е, че бичи на няколко стотин мегахерца ( има версии на 1 гига ). Flash с такова време за достъп няма. Апо въпроса за 486 - има и много по-лесен начин : едно старо дъно. Всичко му е там, а може да бутне от карта на някой слот. С ISA е елементарно, PCI е по-добре, но по-трудно. А що периферийки може да си накачи ( ако му се играе )!

за микроконтролерите си прав, и аз ползвам такива.
моите разсъждения бяха за х80 и по-специално за 486
на реконструктора винаги му се въртят разни конструкторки идеи та трябва да го наблюдаваме и подпомагаме, когато е необходимо.

ДедоБоре, кажи някой такъв!!! Има ли такива, дето да се намират в БГ ?

Аз пък ще си позволя да върна темата ето тук

Работя с една развойна платка "собствено производство" на която има един LPC2214.
Та този LPC2214 има изведена шина за свързване на външна памет която може да е 8, 16 или 32 битова.
Разбира се възможно е свързването на четири 8 битови памети към шината конфигурирана като 32 битова.
Има четири чип селекта тоест имаш четири банки памет. Адресната шина е 24 битова.
Можеш да boot-ваш от първата банка(PHILIPS имат и такива чипове без вътрешна FLASH памет)
На тази шина вътре в микроконтролера има External Memory Controler който има грижата за всичко. Конфигурира се с WAIT states в зависимост от бързината на външната памет.
Олимекс предлагат развойни платки с LPC със свързана външна памет.

Продължавам с въпросите, макар и да са по-скоро за Академията:

1.имаше една embedded серия на интел, тя не е ли по-подходяща за направи-си-РС-у-дома?
Въпросът на Реконструктора от началото на темата ми се струва резонен, още повече, че напоследък се пускат доста много едноплаткови машинки на база х86. Самият аз съм се замислял за направата на дънна платка за стари процесори 186, 286,386 до 486(щото от пентиум нататък програмирането е ад)... обачеее...

2...обааачеее...след като обмислях известно време идеята преди време се отказах и се пренасочих към по-съвременни чипове: оттук и въпросът ми - има ли контролери с повечко "външно достъпна" памет. Димитър казва, че бих могъл да се зарина с такива - много хубаво, обаче аз съм доста неориентиран, та въпросът ми е: към кой да се насоча и откъде даго намеря? предполагам, че има всякакви класове, от най-примитивни до много сложни - само че като не знам къде да ги търся, ще ми е много полезно една кратка справка

3.малко по-горе запознатите с темата дадоха и един друг вариянт: <<Има контролери с вътрешен RAM без FLASH, които след Reset си изтеглят фърмуера от един SPI флаш чип и след това тръгва от там.>> bateAz, дали няма да споделиш с нас някой модел?

4.LPC2214 изглежда интересно чипче... мисля да се насоча към нещо аналогично след като се инфорирам още малко... ВСЪЩНОСТ ще правя машинка която и се налага да има около 20Мо данни, проблемът е, че не мога да я вържа към РС като външна база данни... а другият проблем е, че ми се налага да имам достъп до данните "на разбъркано" и още не знам дали разните му там флаш карти позволяват достъп до произволен адрес... вторият момент е бързодействието, защото в някои ситуации ще се иска машинката да реагира доста бързо, та затова си мислех за нещо като голям 4/8/16Мо RAM[/url]

...

Виж на сайта на аналните девици www.analog.com за BlackFin : всички са такива.

EDIT : Въпросът с доставката обаче е много калпав - май няма. Все пак питай Панчо.

Тия процесори не са никак лоши. И даже май са истински DSP-та, за разлика от много други, които само са обявени като такива. Аналните девици имат ли представител в БГ?

Панчо, май фамилията му беше Чомаков. Фирма К1, ама за тлф ще почакаш.

ТЛФ кво е?

тлф е 'телефон'. Имам му визитка, ама е в къщи, а в момента съм на работа.

K1 Електроник
http://www.k1-bg.com/

добавям: всички ARM9 на CIRRUS и ATMEL
дали ги има в БГ? хммм... не знам

Нов съм в микроконтролерите, обаче с процесорите съм по-така...
Та: ако се използва готова дънна платка, няма нужда от изчакващи тактове при четене и други такива, защото това се проверява на системно ниво.
Идейно е, вместо банки с памет, да се използва "набор" от регистрови схеми, които са с достатъчно бърз достъп. Ако не ме лъже паметта, 486 използва EDO или BEDO, с достъп около 80-100 наносекунди. Като началните адреси могат да се направят с някакъв EEPROM, където да се запише програмата. Само не ми е ясно, дали може да "емулираме" харвардска архитектура, т.к. адресирането (дори и да се пише на асемблер) е различно от това при контролерите.
А иначе за начинаещи най-подходящ е 8088. Работата е там, че той за разлика от 8086(който е по-разпространен) няма мултиплексиране на изводите, а просто използва 8 битови думи.