Обикновено си имат подсистема за управление на паметта, бате, която е един як pool. Пада як reusage.

ахам... модни тенденции или мързел?
има хора, които няма да преоткрият колелото, и ти обясняват колко много по-бързо се изчертавало кръгче, ако се рисува като многоъгълник. и колко по-хубаво излеждало при по-голям брой ъгли (разбирай шестоъгълни колела ще друсат по-малко от квадратни... което по същество е вярно )


ся фана бика за рогата!
то "алгоритъм за алокиране и освобождаване на памет" е написъл чичко Кнут още през 1967 и той не е лош. въпроса е на реализацията, и то най-вече в контекста на работа на това което алокира/деалокира - дали е юзерска програма, драйвер или зареждаем модул, към каква памет се стреми, ще минава ли това нещо през мапера (виртуална <-> физическа памет), има ли странициране и евентуално ще може ли да се вируализира тази памет. като прибавш и фрагментация нещата стават много дебели.

та ще ми е интересно от какво си толкова впечатлен от алгоритъма? ако имаш някой линк с бенчмаркове и/или изследвания, или поне как се тества "алокатор"?

Всички имат право, но никой не е достатъчно изчерпателен, според мен.
Основно предимство на серийната връзка са ниските капацитети. Не случайно в последните АТА има 40 допълнителни проводника за маса. Но и те не помогнаха.
Освен това, записа вътре в самия диск е последователен. Това само по себеси означава, че се изисква оперативно време, необходимо на харда за да преобразува данните.
Но най-голяма роля май все още играе буфера. Последните тестове които гледах бяха отдвна, между 8 и 2 МВ буфер. Ами разликата не беше изненадваща. Мога да го обясня с формулки, ама сега не ми се пише.

хе?
това, че данните на диска са последователни (сигурен ли си, че не се пишат по няколко глави едновременоо за по-голяма скорост?), по никакъв начин не влияе на обмена с хоста. по простата причина, че всичко минава през кеша.

колкото до кеша, разликата в производителноста при стиминг приложения е колосална. той и самия диск е оптимизиран за такова пълнене на кеша. малко е по-сложно при запис, не всички дискове поддържат write-through. обаче ако диска работи на сърсърна машина, на която са се закачили 5 юзера, върви DB-сървър с повече операции и др. подобни, файдата от кеша намалява значително. не че няма, но вече не е така очевидна. разбира се, ако кеша е 40GB на 40GB диск, ще има огрона полза, поне при четене. обаче команда за инвалидиране на кеша сигурно ще върви десетки минути

за капицетите си прав донякъде - и единия и другия вид кабел имат капацитети, естествено. обаче да направиш връзка на 1.5GHz е по-трудно отколкото да компенсираш паралелни капацитети на 100MHz, вервай ми!. и на двете линии има спайс модели, симулирай малко и ще видиш разликата дори в симулатора. а като опреш до жици и платка...

Караш ме да се замисля за кеша. Може и да си прав, само не ми е ясно, как точно се четат данните от него, преди да се запишат. А това е сериозен пропуск от моя страна

пример:
кеша е в режим delayed-write или write-back.
хоста праща сектор за запис на диска.
диска го приема в кеша и веднага връща статус 'записан'
хоста веднага чете същия сектор и сравнява записаното. кеш-логиката дава 'hit' и връща данните от кеша. проверката излиза.

в този момент пада захранването. диска се рестартира, кеша се нулира. хоста чете въпросния сектор и не си намира записаното. някои модели дискове използват натрупаната енергия, за да дозапишат критичните данни, но ако кеша е много голям и има много за писане, данните обикновно се загубват.

в този режим на кеша, данните не се записват веднага, с което се дава възможност на кеш-логиката да оптимизира. това е свързано с механиката на диска и опашките от заявки за обмен. в SCSI дисковете опашката от заявки може да по-дълга от 2 и заявките може да не се изпълняват по реда на постъпване, а например да се изпълняват в посоката на движение на главите. работа на драйвера е да се оправя с тези детайли кое и как да препраща на диска, в зависимост от възможностите му

основната разлика между дисковете е не толкова във хардуера, още по-малко в желязото, а във фърмуера. просто масовите евтини модели ги претупват, те и без друго ще се сменят след година. трябва да стане някаква голяма изцепка, като злополучната серия на IBM GXP60, за да направят нова официална версия на фърмуера.