Абе и аз освен с онези кюстендилските, с други не съм брал ядове. Все пак внимавам де, запоявам на ръка с малко тинол, с масивна човка и на ниска температура, на 270 с олово и на 300 с безоловен.
Не обичам високите температури. Стресира компонентите, тинола по човката се окислява бързо, а и флюса прегаря за отрицателно време.

То става с ниска температура, ама наистина си трябва дебела човка. Ама пък с дебелата човка, ядове при малкия растер. То не е една беля.

Добре бе, кви човки за производство с 1206? Една фурна от 150-ина лева
върши прекрасно работа и е по-евтина от свестен поялинк всъщност.
А там на 240C човек става всичко и притесненията за температурен стрес
на кондензаторите отпадат. То аз винаги се притеснявам баш за това ама
за разните BGA-та, памети и подобни дето трудно се сменят, ама досега
слава богу все напразно съм им се притеснявал толкова години (не че
съм спрял де ).

Абе не бе, то за производство е ясно - над 10 броя всичко е на машината. За прототипи иде реч. Или за нещо дето е в 2-5 броя дето няма кой да учи машината да плейсва, да вади стенсили и т.н.

Ама знаем, че то прототипите обиконвенно са тия дето обикалят света и носят парите.... Произовдството е просто осребряване на чека

Ами то аз и единични бройки отдавна не правя с поялника. Ако спестя стенсила (всеки
път се псувам като направя така) само е по-трудно мацането ама го докарвам
някак. А за 5+ броя стенсил си струва със сигурност.

И в двата случая обаче с паста (свястна!) и във фурната е хем по-лесно ("плейсване",
а бе не му ли викахме "поставяне" на това ) на ръка с пинсетата е по-бързо от
запояване, бая по-бързо е всъщност.
Та ако платката е SMD доминирана (то други няма вече на практика) да се подреди
и опече (навярно два пъти, първо долната после и горната страна) пести доста
време и усилия дори за една платка.

Ами не съм го ошлайфал процеса, ама някой ден и това ще стане.

Извинявам се, че се намесвам в темата, но мисля, че опитът ви ще е полезен
за "насищане на елементи в малки серии".
За мен ще е много ценно споделяне на опита в тази задача! /и не само за мен/
Защо не отворите нова тема - за насищането /то за платките вече ми се струва прекалено любителско/

И пак се връщаме на въпроса - някой мераклия да "напише" контролер за температурата на който да могат да се задават профили?

Това http://www.43oh.com/forum/viewtopic.php?f=9&t=2035 върши ли работа?

Кви бяха тия схеми и регулатори бе, пълна смешка е да прави човек терморегулатори
за единични бройки.
Един инфрачервен термометър за контрол и няколко опита да се види кое колко и как
стигат.
В мойта фурна става така: подредената платка я слагам във фурната, която вече регулира
някъде към 200C (нейни си, това няма нужда да е точно).
Слагам я на средния етаж, което прави 100-150мм от горния реотан; ползвам една
чиния от стара микровълнова печка като носител. Като я сложа вътре задавам максимума
от термостата та да не спира реотанът да регулира и за 5-10 минути платката стига
240C; през 2-3 минути контролирам с термометъра ама то човек свиква и се вижда
кога е опечена. И като прехвърли с малко 240 - което значи, че е била към минута
достатъчно близко до 240 - я вадя барабар с чинията и я сервирам за вечеря .

А за подреждането няма какво да споделям, нищо неочевидно. Частите трябва да са
добре сортирани по кутийки да не се губи човек в търсене, едно от най-важните неща
е да не се сменят местата та човек да знае кое къде е. Което не е проблем с тия
сглобяемите кутийки дето ползвам аз де.

Фурната е Ариели от около 150 лева...

Я не се прави на ударен, ами отвори една тема и напиши ферман с обяснения и снимков материал да видим кое как става на практика! И без това сега нямаш много работа - не правиш осцилоскоп, явно не можеш...

Може и да остана без работа на оня свят, на тоя май мога да остана без всичко друго но
не и без работа.... (виж, без храна като нищо мога да се окажа, тя работата гарантира
само заетост ).
Кво повече да обяснявам, то стига така. Първата платка я пекох сума пъти наистина преди 1-12
години докато уцеля, трябва да се мине през това предполагам. Тя работи месец-два
и умря, прекъснаха метализации и т.н. (кво няма да прекъснат, от 30-ина печения
беше почнала да се разлепя... ).
За осцилослкопа се сещам само като ме подсетят. То аз и хиперпространствен двигател
бих искал да направя ама не знам как. Не че като знам как да направя осцилоскоп
съм почнал да го правя де . Копая си каквото трябва което не винаги е каквото
ми се ще (ако и да докарвам прилично съотношение, колкото да не загубя желание за живот
предполагам ).

Нямах точно това предвид, но все пак нещо се написа по въпроса...


С какво ги преглъщаш тия многокраки чипове бре?

слушайте какво ви е написал tgi един reflow профил е долу горе това което той е описал.

аз само бих добавил:

1. настройте фурната на 150-160C и я оставете да загрее докато стигне температурата
2. поставете във вече загряната фурна платката и вдигнете температурата на макс, тя така или иначе е инертен процес и ще и трябва 1-2 минути докато качи
3. наблюдавайте елементите през прозорчето в момента който пастата започне да топи започнете да броите до 30 и вадете

оловната паста се топи на 183C безоловната на 225C важно е за да стане качествена спойката да стои поне 30 секунди втечнена но не повече от 40-45 секунди

имайте предвид че и след като извадите платака тя не истива веднага а и трябват няколко секунди за да падне температурата под 183-225C

ползвайте ръкавици когат вадите платките от фурната и внимавайте да не ги клатите много да не ви изпадат елементите защото калая ще е още втечнен и не може да държи елементите

Числата на Заека са по-близко до истината от моите като ги гледам сега (демек
описват по-добре и това, което аз правя от моите дето ги бях писал).
Може би само нагряването нагоре не става за 1-2 минути при мене,
отиват 5-10 (по-скоро 5 де).

Това за _внимателното_ изваждане трудно може да се надцени, особено "добре"
се вижда защо ако човек дори леко чукне платката в нещо при изваждането
и - тотално разпълзяване, и това го имах веднъж. Леки поклащания не са проблем,
повърхностното напрежение ги държи - обаче едно чукване и замина тя .