Такова разхищение на месо, аман бе

ами нали това казах - практиката е по-важна от закона. ако практиката е да се възвеличава святостта на човешкия живот, съдията винаги ще намери начин да те изкара виновен. ако практиката е "кво ти пука за някакъв крадец", колкто и да е толерастки закона, съдията ще си затвори очите. преди 100 години дуелите са били забранени от закона, но са се практикували, и съдиите не са налагали наказания за убийството. винаги има несъответствия между закона и практиката, и почти винаги практиката побеждава. казарма не сте ли ходили? не сте ли сдавали/приемали караулно с 1000 липси?

Ами аз не случайно зададох казуса, ама до тук нищо смислено. А това е ситуация, в която може да изпадне всеки. И можете да замените патлака с дъската за разфасоване и начукване на пържоли, брадвичката, която ползвате за целта, сатъра, че даже и обувалката (имам една такава, лята от месинг, достатъчно тежка и с остри ръбове, която стои много близо до входната врата). И нападателя предава богу дух, защото аз не съм професионалист, за да преценя точното място и силата на удара за да го успя, а не да го усмъртя, а и на страха очите са големи.
Аз мисля, че няма член в закона, който да ме спаси от пандиза! Ако го ударя на магистралата с колата, защото е изскочил от храстите ще се размина с условна присъда, но ако това се случи в дома, лежането ще е ефективно.

Неизбежна самоотбрана, казваш, а аз да питам: може ли да не е "само", а да отбраняваш някой друг?

Да, може:
Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Ако си се изплашил, има превишение на неизбежната отбрана, но не те наказват и не го лежиш. Обаче може да те осъдят да платиш обезщетение на наследниците по гражданско дело, задето си го усмъртил. Точно така стана в крайна сметка с Лисичков.

По тази логика и да не го усмъртя, а само да му пукна черепа или да му строша някой крайник, той пък ще ме осъди за нанесена средна телесна повреда. Има такива случаи от съдебната практика. И какво ми гарантира, че ако не го ликвидирам, той няма да ликвидира мен, за да не го улича - за взлом, за нападение с цел въоръжен грабеж и всичко, което още може да му пришие прокуратурата?

Ами ще трябва да си убедителен в съда.
В крайна сметка идеята е да го потрошиш само колкото е необходимо, без да се увличаш. Тогава няма превишение.

Въпрос на интелигентни адвокати и адекватно държание в съда. Винаги може да се пледира действие в състояние на афект. Нощем, изплашил си се за себе си и семейството и т.н.

Проблема тук е по-скоро, законно ли ти е оръжието и имаш ли право да го държиш у вас. И как си действал след това. Ако си повикал веднага линейки, полицаи и съдействаш, послед в съда имаш що годе приличен адвокат и не си убил сина на някоя височаеща особа, вероятността да се измъкнеш без затвор е почти 100%. Виж условно е вероятно да си го отнесеш.

Пак ти казвам, проблема няма да е в това, че ще го лежиш. Проблема ще ти е да изчистиш мозъка от стените и да продължиш да живееш в тази къща с хората станали свидетели на това!

Ако ще го стреляш, гърми го от пъпа надолу. Вероятността да го убиеш е по-малка, а обездвижването - гарантирано.

Огнестрелното оръжие си е опасна работа, ако човек не действа професионално с него. Да не говорим, че голяма част от притежаващите го, даже и не стрелят редовно, та не е чудно ако се самопрострелят докато го зареждат. Според мен срещу среднощни апаши има много по-ефективни защити - като почнеш от най-обикновен дезодорант комбиниран с ключ за гуми, минеш през електрошок, паник бутон. Едно елементарно решение точно в описаната от теб ситуация е да имаш алармена система, която просто да задействаш. Гарантирам ти, че като се разквичи над главата му, ще си обере крушите без да има нужда да се лее кръв.

А най-добре си вземи куче

Според закона неизбежната отбрана е увреждащо и причиняващо вреди действие, но не е наказуемо. Т.е. правомерно е да се отбраняваш и да защитаваш собствените си интереси и имуществото си. Стига наистина да си в условията на неизбежна отбрана и да няма превишаване пределите и. Т.е. действията ти трябва да са само колкото да спре нападението. А 46 ал. 1 от ЗЗД те пази от обезщетения за вредите, които си причинил. Т.е. ако си нападнат и си се отбранявал не могат да те подведат под отговорност и не могат да искат от теб обезщетения.

Ама вие наистина ли вярвате в справедливостта на съда????
Слезте на земята, че това ще ви изиграе лоша шега!

хаха, лупус, ти слез на земята, ти си тоя който вярва в справедливостта, иначе нямаше да слагаш уточнението "на съда"
аз никога не съм ползвал съд, и откровено да си кажа смятам цялата идея за "справедлив" съд за безмерно наивна. но наблюденията ми са че точно тия дето го раздават големите циници и обясняват как съда за нищо не става, имат завишена склонност да водят дела. защо водят дела щом не вярват в съда? защото всъщност вярват, и точно за това му се ядосват, не съвпада с идеала им. ако човек наистина не вярва в нещо, не проявява емоционална реакция към дефектите му, тъй че тия дето реват против докторите, против съда, против какво ли не, те се нуждаят най-много от приземяване и реализъм.

Що за инфантилно схващане, че воденето на дела е свързано с търсенето на справедливост??? Съда винаги е бил и ще си остане инструмент за постигане на някаква цел - било то спечелване на някакви облаги, било то репресия с помощта на закона спрямо противника или измъкване от ударите на закона, когато си потърпевшия. Колкото до проявите на цинизъм, в повечето случай подчертано демонстративен, според мен ти си ненадминат в този форум. което говори за доста интересни моменти от психиката ти. Но да не се впускаме в психоанализ, идеята на темата е друга.

В съда абсолютна справедливост няма. Има отсъждане и то винаги е лошо (несправедливо) за едната страна и добро (справедливо) за другата. А изкривеното понятие справедливост идва от това, на коя страна симпатизира обществото или ти в частност. Т.е. ако съвпада с обществените нагласи - се води справедливо...уж.

То навремето справедливо е било хората да ги разкъсват лъвове на арената, а нарочените за вещици - изгаряни. Събирали са се по площадите да люпят семки докато справедливо бесят някого...

Т.е. според мен не е въпроса дали вярваш в справедливостта на съда, а дали вярваш, че съда ще отсъди в твоя полза. Това е важното.

Т.е. ако очакваш да ти ръкопляскат ако пръснеш главата на среднощен апаш - не в БГ няма да стане, напротив, ще ти съкратят живота по съдилища (но затвор е малко вероятно). В Америка е друго нещо, там може и потупване по рамото да получиш.

Точно това определя кое е справедливо и кое не. Моралните качества, симпатиите и като цяло настройката на обществото. Друг е въпросът защо БГ законодателството не отговаря на морала на обществото. То всъщност самото определение "не отговаря" е неточно, напоследък си мисля, че е в няква квантова суперпозиция - намира се във всички възможни състояния: от напълно морално, до тотално изродено. При това, в един-единствен случайно взет БГ мозък. Причината за това е проста, но темата - дълга.


Хм, не съм убеден. Хората ще ти се кефят, определено. И когато те осъдят (което е най-вероятно да стане, не се самозаблуждавайте), ще мрънкат против съда.

Има достатъчно примери - но не съм чул досега някой да лежи ефективно за убийство при самоотбрана или охрана на имот. Условни присъди мисля, че има.