Има ли някаква подходяща литература за измервания на H-мост. Конкретно става дума за мост с гейтови трансформатори. Как може да се свали формата на гейтовите импулси (особено) на горните транзистори?

със скоп с изолирани канали? или подходящ комплект изолиращи усилватели.
виж, ако искаш да мериш и тоците, броя на каналите нанбъбва, а уредите на които можеш да направиш измерването намалява до пръстите на едната ръка.

какво конкретно те затруднява?

Абе случи се следното:
Оживявах една схема, която и преди съм пускал, с малки промени в тази част на платката. Моста го бях захранил не с нормалните 400V, а с около 100V. В един момент нещо изплющя (даже не разбрах откъде дойде звука). Като резултат: управляващата инт. схема изгоря. За драйверите преди трансформаторите не знам, самите mosfet-и изглеждат читави.

Проблемът е, че довършвам чужда работа и нямам много мегдан за промени.

Утре ще постна няколко осцилограми какво се получава на първичната страна на трафовете.

Нещо не си дадох мира и поразтърсих за изолационни усилватели. Те са доста нискочестотни- макс. 200kHz (на практика <100кХц). То на мен честотата на превключване ми е почти толкова.
Може би комбинация видео ОУ и някакъв бърз линеен оптрон с подходяща компенсация...

Можеш да си скалъпиш сам "изолатор", ама не знам какво ще ти се получи. Горе долу на принципа на тия дето се продават. Генерираш си един триъгълник, и с бърз ОУ генерираш ШИМ, който подаваш на бърз (сигнален) оптрон. От другата страна RC. Само дето ще има леко изместване по фаза заради RC-то... Последно гледах че има доста видове оптрони над 10 мегабита във Фарнел. По подобен начин работят на TI изолатори, само че предават сигнала с кондензатор. Имаха някаква 500kHz характеристика но не помня дали не беше честотата на която прехвърля сигнала...

Е пусни го пак с 100V изолирано захранване и си мери с обикновен скоп, какъв е проблема? Е не можеш да гледаш едновременно горно рамо и нещо друго, ама това е един прост мост, какво толкоз има да му се гледа? Имам предвид, че таймингите и нивата на управление явно са ОК, след като преди това си е работил.

В краен случай за синхронизация можеш да пуснеш нещо през оптрон.

А можеш да пуснеш моста да щрака и без високо напрежение или нещо малко - 5-12V и да си мериш колкото искаш.

Иначе можеш да си спретнеш сам какъвто искаш изолационен усилвател (с модулатор/демудолатор), ама струва ли си труда? Мен ако питаш карай по заобиколния път, тоя мост не е толкова сложна техника, та да купуваш/правиш изолационни усилватели и други гимнастики.

Добре ще е наистина ако може да се следят гейтовото напрежение и гейтовия ток на транзисторите при "номинално" захранващо напрежение (при значително по-ниско напрежение нещата се променят значително). Идеята на Цецо до някъде ще ти свърши работа.

По скоро се замислих за това как да се направи високочестотен (да кажем 5-10мХз) изолиран усилвател?

В някои осцилоскопи галваничната изолация на каналите е на цифровите сигнали след буферната памет за канала. Т.е. имаме обособен канален модул, който съдържа входен усилвател, АЦП, някаква логика клатеща АЦП-то и пишеща в паметта и Памет. Изолацията е на "изхода" на каналния модул - на интерфейса на каналния модул с "дисплейната" част през който се изчита буферната памет, а там сигналите са цифрови, не са в реално време и честотата им може да е относително ниска.

По-интересен е въпроса с направата на изолиран усилвател, но без преобразуване както предлага Cekins, а директно. Нещо аналогово като с "аналогови" оптрони или с "трансформаторна" изолация ...

Дам, аз това имах предвид с "линейни оптрони" , но идеята на Cekins ми се струва по-лесна за реализация. Ще помисля тези дни, даже може да потърся някакъв "референс дизайн".

Уффф. Колко съм ровил ако знаеш... Най-голям зор ще е да се докара "хубав" триъгълник. Но по принцип тексаските са така но разделят с кондензатор. На Avago разделят с оптрон - цялата тая карантия вкарана в един чип, обаче са малко нискочестотни за съжаление. Това за аналоговите оптрони и аз съм го мислил - за малки сигнали може и да стане, ама аз работя по една шибания дето е от 0 до 600 волта мерене. И досещай се какъв ще е тоя токоограничаващ резистор дето ще е на светодиода !?!?

Не, не. Моята идея за "лиенйните оптрони" беше да се използва генератор на ток (с ОУ) , като токът да е функция на входното напрежение.

Иначе къде бил ключа от палатката:
Ucc3895 иска плавно (колко точно още не знам) покачване на захранващото напрежение. Ако се захрани твърде бързо, гори. Това до сега не ми се беше случвало ...

Щом е с трафове на гейтовете изолацията си я имаш готова. Просто мериш на първичните намотки на гейтовите трафчета. А в същност щом е работил и нещо си променил тръгни по обратния път и виж как промяната е довела до Пушека.
ПС то дори е една намотка според ПДФ гледам

Напрежението в първичната страна на гейтовия трансформатор:
С жълто: на изхода OUTA
Със синьо: на изхода OUTB

Това е схемата:


Гейтовия трансформатор има индуктивност на разсейване около 1uH.
Драйверната схема UCC27424 може да отдаде 4А.

В питанката се пита: защо, дa му се не види, фронтовете са толкова плавни (транзисторите се отпушват за около 1us).

А ти как разбра кога се отпушват и запушват транзисторите? Имаш ли такава времедиаграма?

Иначе аз продължавам да не виждам, какво те спира да набучиш осцилоскопа на гейта на транзистора. И ще видиш, какво аджеба му подаваш на тоя транзистор. Вероятно и там фронта ще е замазан, което може да се дължи на гейтов капацитет например + 30те ома + активното съпротивление на намотката. Или трафа не издържа. То друго няма какво да е.

Ама да гадаеш така на сляпо си е тъпо според мен. Ако просто си гледаш 1 канал в гейта на транзистора, ще е по-ясна картинката. Ако толкова държиш да гледаш синхронно, тури и един оптрон за сихронизация по управляващия импулс. На универсална платка, за 10 мин. работа е, захрани го с батерийка.

Между другото ползвам подобни схеми непрекъснато само, че с IGBT. И времената за отпушване са някъде там в микросекундите. Гейтовия капацитет си казва думата, трафа не може да се сравнява с изхода на специализиран драйвер. Това е положението.

Ако искаш да стане по - бързо, най-доброто решение е с трафа да си правиш напрежението, зареждаш си един хубав капацитет, а с един оптрон да щракаш гейта. От това по бързо и изолирано не съм измислил засега.

Аз практикувам и друго, но то е приложимо само в отделни приложения - ако имаш вариант да замасиш общо моста и управлението на долните рамена. Тогава долните ги драйвиш директно от чипа, те ти осигуряват бързо превключване, а с горните си правиш бавна обвивка. Но тогава не можеш да намалиш времето между фазите и в доста случаи е неприемливо.

Аз съм се загледал сега по ей тези : http://bg.farnell.com/avago-technologie ... =lookahead

За съжаление тестването им ще е след не по-малко от месец, та няма скоро да мога да дам отзиви. Иначе звучи много примамливо - един излиран DC-DC и този оптрон.

Ето времедиаграма директно на гейта:



IGBT-то е друга бира. Те работят на ниска честота(ок. 20kHz) и включване за 1-2 микросекунди при тях не е проблем. Тук обаче честотата е почти 100kHz.