http://www.cars.bg/u768732
Honda Civic 1.6 РЕЗАЧКА
лимузина, употребяван автомобил 1,750 ЛЕВА

Май 1997
103,254 км
Газ/Бензин
Ръчни
90 к.с.
4/5 врати
Бордо металик
Особености и Екстри

Комфорт: Климатик, Климатроник, Кожен салон, Ел.стъкла, Ел.огледала, Стерео уредба, Алуминиеви джанти
Сигурност: ABS, ESP, Ксенонови фарове, ASR/Тракшън контрол, Аларма, Имобилайзер, Центр. заключване, Застраховка
Друго: Серво управление, Бордови компютър, Сервизна книжка, Гаранция, Тунинг
Евростандарт: EURO 4
Допълнителна информация

хондата е сивик японска зглопка - най-доброто от японската техника. Най хубавия модел хонда с наи здравиа мотор с 16 вентила. Супер здрав икономичен съшевремено практичен и бърз автомобил. Перфектна семеина четери врата кола в коятоа се возят прекрасно четерима вазрасти хора с багаж. Ниакои казват че япоснките коли били с скъпи части били ниски и неставали за наште патищта ,е Аз мога да им кажа че грешат!!!!!! Тая кола я имам от пет години и досега никога нищичко по никакав повод не сам сменувал и правил по нея !!!! Дори да се счупи нещто има много хватки и пинизи с които стига човек да иска ще я направи например - каретата стават и от москич АЛЕКО а те са без пари ,каренцето на воланя става от лада самара или спутник а такова каренце струва седем лева НОВО !!!!!! задните спирачки с леко припилване на шмиргелче стават идеално от волцваген голф двойка а тикива налклатки са по петнаисет лева в магазина. смяната на маслото ми е дваисетина лева - аз ползувам само масло приста заштото е с доказани качества и е направена тук в балгария а не некъде по турция руманиа или в друга менте фабрика. А на газ не гори ништо - извънграцко пада на 4 и половина до мкасимум на максумумите до 5 литеа газчица а грацко е къде 6 и половин литра газ. За какво говорим ваобште - които не е карал хонда той незнае че това са наи хубавите коли !!!!! Отделно като се има напредвид как варви.... не става с описание трябва да се пробва тя просто ви кара да я карате барзо. Само ште ви кажа че когито я купих 2007 година си отидох на село лятото да се саберем целата рода (аз съм от село Сумер по принцип ако има хора от Сумер да се чустват поздравени от на бай Кольо синигера малкото момче Момчил - ттова сама аз) и брат ми понеже караше тогав опел омега с който се биеше в гардите че е много луксозна и варвела много и не знам си там какво и ми вика - еи брат мии какво си купил тая хонда ште те бия с моита омега както те биех некога на кральо портарьо - аз му казвам добре бе бати аре се пробваме да видик кои ше бие (аз по принцип нали не си падам да карам бразо но брат ми Миши ми дигна нервите) и се дръпнахме. Лелееееее после като слезнахме от кулитеи мишо се фана за главата почна да си плуе опела нали се сештате че го накарайх да си приказва сам самичан на него си. кво да ви разправям. Тя простио си варви таа кола много е барза и требе да се внимава. А наи хубавото е че си се возим целото семейстево луксозно в нея с кеф с багаж. Дори когато с бати МИШО СЕ САСтезавааме у багажнуика имах една кофа с бетон детъо преди гонката бех взел от цветан крастанкин понеже лето берше и исках да излея втора полоча на кащата. Е както се састезаваме с бати искам да ви кажа ако шете верваите крастъя се и момчил да не се казвам с тая газ кофата не се беше разлела в багажникла все едно се беше варзана и не покатнатъа. Не само че колата е барза но и стабилна луксозна и отгорерто на всичко хубава. Не е и ниска аз всяко лято ходя по язовирите по рекитеда къцам риба фъргам и сврекме обичам си да сам усред природата прсото си ме тегли там и никога досеги не сам зачобразвал отдоли пода на колата у камани или мрасотия докато пресичам примерно реката за да стигна от единия брег до другиа. порсто колата и е хубава който я вземе ше се отчува и отвози с нея. Жал ми е да я продам ма не се кара понеже нсаското си купих от англиа един джип че ми трябва да тегля ремарке и затва искам да я продам хондичката а сина ми евлампи казва ТАТИ аз догодина като уммам бал няма ли да ми я дадеш таа кола на мен - аз му казвам - ей аз на твоите години като завъартших осми клас имах сичко на сичко два нацуга - един за очилиште и насред града а другиа за игра у махалата ти искаш кола да ти дам - бегтай от тука бе келеш скапан му викам. Като пиочне да работи и да праи пари тогива кола до тогагва НЕЕЕЕ !!!! Отделно че он ощше нема книшка викам му докато изкараш курсоветъе таа хонда само ще стои и ше клеяса от стоене пак и той като сам му я давал на село да я кара ей много газ дава. Значи тва млаядото пшоколение им дай само андреа джееесеми от модерните и да дават гас ми то не става така. Ше се прибие като едното ништо с таа кола, тя си е направена за истински шофиори не са келеши дет тепарва ехееее коло имат да се учат и колко леб да изедат докат станат добри карачи. Ма иди го обясни на маиа му Силва таая само го глези и го е направила на "тате даи пари мамо направи ми сандвич с лиутеница и сиренье иче требе да ода на дискотека и галатин" - некога не беше така ма и колите не беха такива. Като се сетя некога на москвича какви ядове са брал манииииииииии ми аз се родих с хондата бе ей нема такава кола. не случайно ората са си ко казали че е тхе повер оф дреамс сирече - силата на мечтите. Ми аз някога сам си мечтал като имах москвич да имам спортнка и барза кола - застава исках ма таака и неможах да се дореда ма хондата си дучака редо. Хондата е прфектнвеа само тебявеа да се оправи радятореа на климатроника че е леко спукан иначе е пеффектно. Духа студено кво да ви кажа ма си не е достатачка требе си посилно да духа студ ма и без друго тва не енужно само да настине човек не е си работа. Ако решите да ма тарсите много ви молиа телефона ми е вревменно спрян заштото не сам го плаштал и ше мнинаван на вивател и понеже си има процедури дет требе да си чакат чакането дотогоава ми пишете на електроната пошта там винагио човек има нали сина ми е вканация и по цел ден седи феисбуко и скурето и си приказвал с приятелки тва онова кво да ви разправям. Аз на неговите години немах време да сиу прибера насело у наз а работейх в ЗЗМ-то у монтана и се иззкарваха пари ма ако работиш, а тия зета та го сасипаа и го затвотиха завода и вече нема работа хиода по англиа та бера краставици ма поне има пари. Та така ако искате ми пишете ако не искате не ми пишете аз не могада ви канакрам на сила ма даси знаете че тая кола на тая пара нема да намеита . ГУмите са нови вида спорт летни джанти си има всичко си има колата и газова уредба си има...... кво повече да искаш от живота освен една млада булка така позаскунана ако ме разбирате ма нема се занимаваме че силва ше ме клепе. Колата е с тунинг !!!!!!!!!!!! Кво друго да се сета да ви кажа..... ми де да знам,. пишете питаите не се срамувайте в тоя живот сас срамеж ливост не се праюви ништо да знаете !!!!!!!!!!!!! каквото повикало такова се обадило. Има си и антифриз нов сам сипал преди две години бе перфектна нема да ви я фала вие сами ще се обедите че колата си е муцка кифла поничка ей ако можеше ди да готви не бих да дал за ништо на тоа свет !!!!!!!!!!!!!!!!!!! Ръчнио скорости 6 броя (5 напреди и една задна) елелектрифиьирани стакла има ма задните нешто не работят не знам зашто сигурно некоа маймунка се е прецакала не знам не разбирам не искам да пипам че ми омразна вече от таяа кола само нея да права. Карам си джципа и не ме интертесува пвоече. Иначе в гараж я варда да не оттчепат емблемите отги миналото лето бех у софиа и там успеа да ми изчепат емблемите техните раце аз да таковам нали се сештате да не опутребвявам цинизми все пка може и млади хора да четат не може да простерем не сме си на село все пак. Ако има нещо питайте не ме жалерте ЕЙ чухте ли кво ви казвам - неам да ме жалите ! Кументар на цената само на место като се видим да видите ква убава кола вик давам язе па вие да се сетите че нема смисал да се отбие от цената ртяа е перфектна просто тая кола е перфгектна ей ! КАкто си прецените !!!!!!!!!!!!!!!!! Поздрави Момчил !!!!!!!!!!!!!!!

Из дневника на един сомалийски пират

01.03
Жега и суша. Днес умря от глад и последната ми камила. Не знам как е при вас,
но тук, в Сомалия, в подобна ситуация има само два изхода – да се молиш на
Аллах или да се обесиш на най – близката палма. Между нас казано, резултатът ще
бъде един и същ.
Отскоро обаче се появи нов поминък – пиратството.

02.03
Отидох при чичо Абдула, който е един от пионерите в бизнеса. Заедно с другия ми
чичо Махмуд имат малка надуваема лодка и от време навреме ходят да пленят по
някой и друг кораб – търговски или танкер, каквото излезе. Освен това Абдула
единствен в региона знае стотина чужди думи, без които просто няма как да стане
работата.
....Дълго го молих, падах в краката му – накрая човекът се съгласи. Вика –
добре, Али, след три дни да си готов.

05.03.
Днес излязохме на брега и аз като най – млад член на екипажа надух лодката.
Седяхме там два часа, но нищо не се появи на хоризонта. Лодката почна да спада,
та периодично я донадувах – и така, докато накрая в далечината изплува силуета
на голям кораб. Метнахме се бързо в лодката и загребахме към него.

Стигнахме до кораба и чичо Абдула почна да вика, за да ни забележат – бордът
беше по – висок и от най – големите палми. Накрая един моряк ни видя и почна да
се смее.
„Ние – пайрътс – изкрещя чичо на развален английски – спуска веднага стълба!”
Морякът почна да се смее още по – силно.
„Нот лаф! Вика капитан!”
Морякът се превиваше от смях и се държеше, за да не падне през борда. Накрая
обаче се успокои, махна с ръка и изчезна.
Понеже бях съвсем нов, уплаших се да не слезе някой да ни набие, но другия ми
чичо ме потупа по рамото окуражително. Каза също, че Аллах си знаел работата.

След малко се появи капитанът в парадна униформа. Спуснаха стълба и ние се
качихме по нея.
„Уелкъм, господа пирати – леко се поклони той – Лет’с го.” И ни заведе в
каютата си.
Там те започнаха оживено да спорят с Абдула. В един момент спряха и чичо
преведе:
„Казва, че в касата има само сто хиляди долара. Получил е разрешение от
собственика да ни ги даде като откуп. Естествено, половината са за самия него.”
Капитанът усмихнато кимна.
„Ами добре – съгласи се Махмуд – но да даде и малко цигари и кока – кола.”
След половин час слязохме от кораба с петдесет хиляди долара в брой и малка
чанта с подаръци. Пиратството почна да ми харесва.

06.03.
Получих малък дял от парите. Чичо обясни, че по – голямата част отивали в едни
хора, които не можели да направят нищо срещу местното пиратство.

17.03.
Днес атакувахме холандски кораб. Той беше по – нисък, така че успяхме да се
качим сами на борда. Там се стелеше гъст дим с особена миризма.
Всички моряци ходеха унесено и дори не ни забелязаха. Единственият, който успя
да ни упъти откъде да вземем парите, много ни се зарадва, нарече ни „симпатяги”
и ни предупреди: „маке лав, нот уор”. Ние обещахме.

02.04.
Днес нападнахме един турски кораб. Пак беше висок, но още като ни видяха,
моряците сами спуснаха стълбата. Качихме се, а те ни заобиколиха, почнаха да
засукват мустаци и да викат: „Чок гюзел!”* Май отдавна не бяха виждали земя, но
нямаше време да попитам – двамата ми чичовци веднага скочиха обратно през борда,
а аз едва успях да ги последвам. До лодката плувахме, сякаш ни гонят акули, а
моряците от кораба ни изпращаха въздушни целувки.
Прибрахме се без откуп, но невредими.

10.04.
Днес завладяхме един български кораб. И той беше висок, но стълбата така си
висеше – очевидно някой го беше домързяло да я прибере. Моряците играеха табла
и изобщо не ни обърнаха внимание.Чичо Абдула загуби половин час, докато намери
някого, който да говори английски поне колкото самия него.
Накрая все пак се срещнахме с капитана. Като ни видя, той много се уплаши. Аз
не знаех, че сме станали толкова страшни, но после се оказа, че корабът
превозвал нещо, което изобщо нямал право да товари, сега ако се вдигнело шум,
всички отивали в затвора, а някои хора щели много да се разсърдят - с две думи,
вайка се цял час. После се свърза с шефовете на техния търговски флот – пак
същата работа – тоя, дето отговарял за пиратските нападения, излязъл в отпуск,
колежката му била отскоро и нищо не знаела, третият бил от другия отдел... абе
по едно време ни се прииска да хвърлим някого в морето. Обаче моряците
изглеждаха доста яки, а и бяха изпили вече няколко каси бира, така че
благоразумно изчакахме.
Накрая се оказа, че нямало пари. Затова вместо откуп ни дадоха двадесет декара
земя близо до техния Слънчев бряг – казаха, че струвала повече от злато. Дори
изпратиха документ за нея по факса.
Взехме го и си тръгнахме.

11.04.
Чичо Абдула даде документа на едни хора да продадат земята ни в България и да
ни пратят парите. Оказа се обаче, че тя току – що била заменена за три декара
чукари в района на някакъв Ивайловград, които не стрували нищо. Обясниха ни, че
това там било обичайна практика.
Като чу това, чичо дълго псува на сомалийски.

20.04.
Днес атакувахме един руски кораб – по - точно, качихме се, докато екипажът се
черпеше. Моряците много ни се зарадваха и ни сипаха по едно. Чичо Абдула
обясни, че ние сме мюсюлмани и нашата религия не ни позволява алкохол. Тогава
капитанът го погледна много внимателно, попита ни дали го уважаваме и стисна
ножа, с който режеше киселите краставички. Решихме, че Аллах ще ни прости.

21.04.
Все още сме на руския кораб. Капитанът ни дръпна настрани и обясни, че това, с
откупа, било смешно. От друга страна обаче - ако ние, като едни свирепи пирати,
го принудим да счупи печата на трюма, където превозвали няколко хиляди кашона с
водка.....
Чичо отново обясни, че нашата религия...
„Абе знаете ли къде да върви вашата религия ?” – избухна изведнъж капитанът –
„Вие мен уважавате ли ме или не?”
Съгласихме се, че сме много свирепи пирати.

22.04.
Там сме си, на руския кораб. Опитваме се да си спомни кои сме и какво правим
тук. Май трябваше и да поставяме някакви искания...

25.04.
Лежим на сянка. Аллах е милостив и ще ни прости, но главоболието кога ще
мине...?

15.05.
Днес нападнахме малка луксозна яхта. Тоест, „нападнахме” е малко силно казано –
щом ни видяха, собственикът кимна на охраната си, те ни качиха на борда и ни
спукаха от бой. Накрая ни накараха да измием кръвта си от палубата, а преди да
ни изхвърлят в морето, собственикът обясни, че ако ни види наоколо още
веднъж...

25.05
Със спечелените пари си купих стадо камили и казах на чичо, че морето вече не
ми понася. Впрочем, той май беше решил същото и за себе си.

...Абе това, пиратският живот, не е за всеки – само рискове и изпитания.Друго
си е да си седиш на сянка, да гледаш как пасат камилите и да пишеш в
дневника....