С една дума пак отиваме до доверието. Само, че доверието може се разруши не само изведнъж, заради някакво събитие, но и постепенно - например от непрекъснато растящия външен и вътрешен дълг. Растящият дълг между впрочем крепи донякъде и голямото потребление в САЩ. В такава ситуация, като има напрежение и по-дребен проблем може да преобърне каруцата.

Миро, по първото изречение - това как ти си продаваш стоката няма нищо общо с търговията между две държави, така че примера ти въобще не е удачен.
По второто - китайците нямат друг избор освен да работят в долари. Когато продаваш на нацията, която има 40% от световната консумация, просто нямаш друг избор.
Аз направо не мога да повярвам, че отказваш да разбереш простата истина, че когато САЩ купуват, някой трябва да акумулира долари. Дори и китайците да не искат да вземат долари, а евро то някой трябва да продава еврата за долари, т.е. пак долари ще излизат от САЩ, т.е. пак света ще е наводнен с долари. Това ми беше тезата, свързана с това защо долара е световна резервна валута и защо докато САЩ са най-големия консуматор (плюс другите 3-4 неща, които изброих, но това за консуматора е може би най-важното), това ще е все така. От там насетне всички теории дето ми ги развиваш може и да са вярни по някакъв начин и сами за себе си, но нямат много връзка с тая теза . Ако другите държави нямат доверие в САЩ то това автоматично ще ги свали от позицията на най-голям консуматор, а от там ще изчезне и нуждата да се търгува в долари. Съответно има много страни, към които има супер голямо доверие, но понеже икономиките им са малки като процент от световната и съответно и консумацията им е такава, то техните валути няма как да са световни резервни, защото не е изпълнено условието за количеството на валутата, която тая страна може да достави по света (купувайки стоки, друг начин няма) .
Основен недостатък пък на акумулираните валутни резерви (тези на Китай примерно, дето са на стойност няколко трлн. долара) е че не могат да бъдат просто похарчени, защото се нарушава търговския баланс, а всички баланси накрая трябва да са нулирани. Та китайците могат да ползват тия пари само за три неща - да си плащат техния държавен дълг, да ги дават на заем на САЩ или пък да купуват суровини, които да внасят в Китай и да ги продават за юани, които да отиват пак по сметката на търговския им баланс. Това последното е и една от причините цените на суровините да са в долари. Това също е и една от причините китайците да купуват и складират суровини като луди и съответно да им вдигат цените на международните пазари. И понеже пък не могат да си харчат резерва ей така за кеф (примерно за изграждане на вътрешна ифраструктура) и понеже трябва да поддържат растежа от 10-на процента на година, то и тяхната печатница за юани бачка на почти същите обороти, като тази на ФЕД и съответно вътрешната им задлъжнялост е в небесата, защото пък тия юани отиват на баланса на централната им банка, а централните банки не могат просто да раздават пари - те ги дават на заем, дори и като ги печатат. Т.е. от всичко това следва едно много неприатно нещо за Китай и то се казва огромен дисбаланс в икономиката, защото ако спрат да изнасят безработицата ще отиде в небето, ако пък спрат да печатат и свръхинвестират в инфраструктурата си растежа им ще се скапе, което пак ще доведе до висока безработица и колапс в икономиката. Та те имат два пътя пред тях да си балансират икономиката (защото нито вътрешното свръхинвестиране е устойчиво в дълъг план, нито пък безкрайното увеличаване на американския дълг) и двата пътя минават през много болезнени неща за китайците. Същото нещо в голяма стешен важи и за Германия и прасенцата в Европа - от една страна те стигнаха лимита на дълга си (на където и САЩ са се запътили, но поне имат още доста време) и германците не могат да им дават повече пари на заем, от друга страна пък ако спрат това ще означава колапс в германската икономика. Затова и сега в ЕС се чудят какви еквилибристики да измислят за да поритат канчето още малко напред и затова обявиха вчера, че ЕЦБ почва безлимитно купуване на бонове от закъсалите прасенца.
Както виждаш нещата за балансите в международната търговия не са толкова сложни и се подчиняват на проста математика. То и затова участниците в тоя процес нямат много ибор какво да могат да правят. Това са били и едни от причините германците да натискат за създаването на ЕС, защото когато валутата е обща, тогава отпадат много от ограниченията на модела САЩ-Китай .

Що се учудваш, нали знаеш че аз трудно приемам разни теории. По-скоро ще е чудно, ако взема да повярвам в тая твоя теория за консумацията

Между другото аз не мисля, че търговията е някаква супер сложна наука. Щом аз съм успял лично да направя продажби в около 40 държави, значи не е голяма философия. Все пак аз не съм кой знае колко добър търговец
Нещата са простички. За да има сделка и двете страни трябва да са навити. И повярвай ми, много е трудно да намериш будала, който да ти дава нещо срещу невалидни чекове или други хартийки ей тъй само щото си голям консуматор.
И пак между другото, САЩ са втория по големина търговски партньор на Китай. Държат едва 18% от износа. Най-големият е EU с 20%, цитирам по памет данните за 2010. Ако имаше някаква логика по твоята теория Китай трябваше да трупат значителни резерви в евро. Да, ама не. Едва 20% от резервите им се калкулират в евро, срещу 65% долари.
Може би Европа трябва да почне да консумира още повече, за да вземат Китайците да инвестират в евро. Що ли не съм убеден в това Аз си мисля, че ако увеличим дефицита не само няма да убедим такайците, даже напротив. Справка виж Гърция и останалите от групичката...
Истината е проста, американците консумират много наистина, но имат ценни хартийки с които да си плащат сметките. Ако по някаква причина хартийките им се обезценят ще консумират само дедовия... Като пак ще повторя, ценността на хартийките изобщо не се определя от консумацията им, даже напротив - въпреки консумацията, хартийките си остават ценни. Или поне по-ценни от другите хартийки, без значение дали другите консумират повече или по-малко.
Аз викам да вземем да оставим лопатите, а?

Да не отварям нова тема, искам само някой смислен отговор:
Таралясника с който смятам да се връщам в БГ е 1200 кубика и ми харчи малко над 10 л. на 100км на градско-градско. Това много ли е или малко?
Има ремонт по него и се чудя колко пари да похарча, че затова. Иначе е надежден и съм му свикнал и не ми се сменя.

Миро, никъде не съм написал, че всеки консуматор може да направи валутата си световна резервна валута, нито че това е единственото условие да стане тя такава. Казах, че това е едно от най-важните условия. Гърция е никой в класацията на консуматорите, защо въобще постоянно я намесваш. Тя е около 2% от европейската икономика и смятай какъв процент от световната.
А това, че Китай акумулира повече долари от колкото евро въпреки че ЕС е (беше до преди година, вече не е до колкото знам) най-големия му партньор има много просто обясняние - не са само САЩ, които купуват нещата от Китай с долари. Нали се сещаш, че България не купува стоките от Китай с левове . Та престани да ми вадиш изречения от контекста и да ми даваш примери за обратното, защото нещата просто не са така, както ги представяш. Говорим за най-големия консуматор и защо валутата му е резервна, а не за всички консуматори и че техните валути също са такива. Даже примера ти с ЕС трябва да покаже на Цецо, че твърдението му как и еврото било световна резервна валута просто не е вярно. Та концентрирай се на цялата картинка, не само на единия ъгъл от нея . Ти като търгуваш с 40 страни от всикчки тях националните им валути ли вземаш в замяна на стоките си или търгуваш само в долари и/или евра ?

Толкова си е нормално според мен. То зависи и от градското де, но под 9 няма начин да падне. Поне и моята кошница толкова лапа. А и всички предишни кошници дето съм търкалял. Ако и на дълго пада до 5-6 хич не я пипай. Според мен файда от генерални ремонти и ръчкане няма. Най-добре става с генерална смяна

Те тука се оплете като пиле в калчища, ама мен вече не ми е интересно да споря

Не съм имал имал проблеми с валутите. Бих взел всичко, което в края на деня мога да осребря. Смисълът на въпросът ти не е какво се използва на практика, а спрямо коя валута се реферира. И аз, както и повечето дребни търговци по света продавах по цени в долари. Включително и плащанията ми от Европа повечето минаваха през долари.
Само в началото ползвах евро, но после прецених че е по-добре в долари. Причината няма нищо общо с твоята теория, изобщо не съм гледал кой какво консумира... Въпрос на услуги и качество. Примерно превод от САЩ идва за по-малко от 24ч. докато от Европа 3-4 дена. Сега може да са ускорили ама аз вече не работя. Друг важно за мен беше разплащането с кредитни карти. Като ми трябваше акаунт всички оферти бяха от щатите и естествено долари. Даже нямам идея дали има подобна услуга в Европа. Повечето кеш трансфери разни там вестърн юниъни и тем подобни също предлагаха по-добри условия в долари.
Та така като теглиш чертата изборът в повечето случаи се свежда до долари. Пак казвам, въпрос на качество на финансови услуги, бързина и т.н.

Щом казваш .