Re: новини от производителите на МЦУ-та...
Рек, нека да ти обясня някои основни неща така както аз ги знам, пък после ти може да кажеш какво изпускам
Значи има различни модели архитектури. Разлики много, но дали дадена разлика е предимство или недостатък зависи от целите/приложението. Целта може да е универсален компютър или някаква специализирана сметачка.
При универсалните се гледа броя операции в секунда. Като под "операция" се разбира осреднена стойност на всички базови елементарни операции (аритметики, логически, контрол - сравнения/цикли и т.н). В случая с мултицета за версиите без плаваща запетая братушките казват 1 операция/клок на ядро. Нищо интересно.
Добавянето на 6 броя FPU вдига флопсовете много, но мипсовете за средностатичиски задачи не се вдигат чак толкова.
При специализираните сметачки се гледа това, което е важно за конретния тип приложения. Ако е математика гледаме математиките, ако е друго - друго.
Сега, по-интересните архитектури сортирани по производителност за специализирани цели са:
1) асинхронните ядра - това са примерно чиповете в големите рутери. Аз мисля поствах линк за един с 10 порта по 100Gbit/s всеки, демек 1 терабит си ги рутира като пич, а на пакет закъснението беше нещо от порядъка на наносекунда. Подобна производителност с никакви мандахерци не може да се постигне. Разбира се, това е доста специализирано животно, но като цяло си е компютър и се програмира не е ASIC.
2) CISC и VLIW - и на двете може да се правят всякакви специализирани неща. Може да сложиш не 6, ами 6000 сметки в една инструкция и да ги изпълняваш на клок. Не е никакъв проблем, някои го правят, примерно аз съм бачкал с PixelMagic дето в една струкция правяха фурие на 8х8 матрица на клок. Други като х86 не го правят, щото целта им не е да са толкова специализирани.
3) RISC - тук целта е простота, затова и операциите са по една максимум две в инструкция. Характерното е, че всички инструкции са свързани с регистри. От тук идва и проблема да се изпълняват много инструкции. Ако няколко инструкции ползват едни и същи регистри става мазало. Затова и суперскаларното изпълнение бачка, само ако няма конфликт с регистрите.
4) Стекови, функционални процесори и "мутицета". Термините са различни, но идеята една - резултатът от една операция/инструкция може да се ползва като операнд на друга. Предимствата в случая са, че може да се правят много и сложни сметки (изрази) без да са нужни временни регистри.. (проблема на tqi)
Предимството, на което наблягат руснаците е възможността за паралелна обработка в рамките на един израз. Това предимство обаче важи само в рамките на един израз.
Напрактика обаче няма никакво съществено предимство. Един израз изглежда точно като една дълга дума (VLIW) и работи по същия начин. Няма значение дали ще направиш CISC/VLIW с 6 АЛУ-та или мултицет с 6 клетки. Резултът е един и същ - и в двата случая може да направиш един и същ брой сметки според броя на АЛУ-тата.
Просто без причина не се слагат много сметалки на куп. Ако имаш причина - ОК, ама иначе сметалките стоят и харчат ток докато ти правиш цикли и други глупости.
Практиката е RISC за всичко универсално плюс GPU-та за тежката артилерия. И включваш само това дето ти трябва. Или пък както е цинка - две ядра куртекс А9 @1ГХц+ ФПГА дето е вързано към кеша и директно може да си измисляш и добавяш инструкции в кода и да ги обработваш в ФПГА-то. А там пък имаш до към 400 май бяха хард-коднати DSP блока, отделно софтуерно може си направиш всичко (ако искаш и няколко мултицетчета)...
.
ОК, не е и нужно - ако любопитството ми стигне дотам ще си го прочета сам