DimKo,
добре дошъл!

сега с голямата резолюция нещата стават по-ясни. вероятността да е ИМКО-1 според мен клони към 100%
дейта кодовете съвпадат с геоложката епоха, чиповете за които си спомням - също. помня, че ми дадоха навремето схема, аз почнах да събирам чаркове, но имаше ненамираеми чипове (вероятно видео чипа). много скоро след това се запознах със следващото ИМКО и ми мина мерака за първото.

липсващия чип вероятно е 8255 или 8256.

промовете са 2708 и за да ги прочетеш ти трябва програматор, който ги поддържа. за съжаление няма да е лесно да намериш такъв, защото тия промове искат -5, -12, +5, +12 дори за четене само. за програмиране ти трябва още едно +27 (май), има значение кое след кое се включва и маха, програмирането беше като някакво влакче в увеселителен парк - всичи напрежения се клатят нагоре-надолу... повечето програматори не могат да ги осигурят тия напрежения накуп и затова поддържат чипове от 2716 нагоре.

по онова време обаче, 2708 и програматори за него бяха доста разпространени, дори и аз си бях издялкал един. с ключета за адреси и данни

ДедоБоре,
Добре заварил!

Липсващият чип е идентифициран: AY-5-1013A - UART

С четенето на EPROM-ите има грижи, наистина. Това с последователното включване на напреженията го четох и ТУК. Чудя се доколко е реално проблем, но за по-сигурно смятам да го спазя. В ИМКО-вското захранване единствените потенциално-забавящи елементи изглеждат да са кондензаторите: 22000uF на +5V и по 5000uF на +/-12V

Проблема с последователността на включване при 2708 го има. На ония години като ученик и аз си бях дялкал програматор с ключета за адреси и данни, но не спазвайки последователността изгорих първите няколко. При включване, ако нямаше -5 (мисля не съм сигурен), на някое от другите захранвания направо му светваше жичката и изгаряше - виждаше се добре през прозорчето.

В крайна сметка направих четец-самоделка, с Ардуино и 4040 брояч за адресите. +5V и +12V от компютъра, -5V от батерия, включвани и изключвани в правилната последователност (вкл. -5V -> +5V -> +12V, изкл. в обратен ред). Фойерверки нямаше
Резултатите: ИМКО EPROM dumps (Intel hex формат)

С единия чип, D2708, нямаше проблеми - няколкото прочитания дадоха идентични резултати. Другият чип, обаче - MSM3758, даде разлики при всяко от 9-те прочитания. Дори в рамките на едно четене, някои от адресите са давали нестабилни данни (програмата чете данните на всеки адрес по три пъти). Смятам да драсна едно скриптче, което да изкара малко статистика от дъмповете, да се види кои адреси как се различават и кои са техните най-вероятните стойности. Не трябва да забравяме и че ЕПРОМ-ите са стояли без лепенки неясно колко дълго време - дори и в дъмпа на D2708 може да има разлики спрямо оригиналното съдържание.

И с лепенки и без лепенки - все тая. Гаранцията за записа е 10 години. Да не е и по-малко за тая памет.

А бе няма как записът да е повреден така, че на всяко четене да дава различен резултат.

Я не му отваря изходните буфери с четарката си я кой знае какво, просто не е съвсем
като 2708 сигурно.

Вече бях тръгнал да пренаписвам четенето да ползва ADC-то, когато се сетих, че ... не съм сложил филтриращи кондензатори
Един при 4040-то, един при EPROM-a и нещата заспаха! Четири еднакви прочитания, без грешки.

ДедоБоре , този заоблен "секси стайлинг" на пистите програма ли го е правила или някой калиграф с четчица? Тоя вид писти имат ли някакво предимство пред начупените линии , които масово се ползват сега ?

За такива платки е въпроса:
http://img341.imageshack.us/img341/9160/img5631a.jpg

На ръка са правени с тиксо - http://www.youtube.com/watch?v=sZfWjofLtyw
По добри са от колкото начупените линии. При завой част от сигнала се отразява и се скофтява. Максимално правите и максимално плавните писти са най-добри.

който го радват тия "меките" писти, може и сам да си прави такива платки: http://eda.eremex.com/products/topor/

направи следната постановка (на платка):
предавател, дълга писта, която си сменя дебелината и приемник
захрани предавателя с импулсен източник и гледай със добър скоп какво става на входа на предавателя.
за всеки преход тънко/дебело се появява отскок, който е пропорционален на разликата в дебелината на пистата.
и колкото е по-висока честотата и стръмността на фронта, толкова ще е по-голям отскока.

от там нататък си прави изводите за прави ъгли, ъгли на 40 градуса или заоблени. добре, че съвременните кадове сами си правят акордеоните, че иначе не знам какво щяхме да правим

на времето обаче това не е било причината, а просто технологията е била такава - с лента да се опъват писти. филмчето е много готино, благодаря.
по времето на ИМКО обаче платките ги правеха вече по фото- метод, не баш като филмчето. това касае само частта за ецване, иначе проектирането си беше горе-долу същото, без тази шикозна гумичка с моторче и прахосмукачка. това за платките, правени с лепенка.

за платките с линии се ползваше плотер в режим на сваляне на координати. на мястото на молива се слагаше прозрачна лупичка с кръстче. със джойстика се докарва до мястото от където има чупка в линията и се свалят координатите, и така се обхожда цялата писта. изключителни пипкава работа но имаше една силвия в циит, дето сваляше едва ли не всички платки по онова време. след като свалят координатите ги прекарваха през някаква програма да ги обработи/закръгли и се правеха файловете за фотоплотера и дрила.

Скоро намирах в разни вехти неща подобни самозалепващи лепенки на Бищоп - контактни площадки, такива за ИС и няколко дебелини "писти" за работа в мащаб 2:1. И още работят - т.е. лепят си както трябва...

След известна пауза, през последния месец ми остана повече време да се позанимавам отново с ИМКО-то. Започнах с оправяне на дребните проблеми по платката - висящия кабел на видеото, едно счупено съпротивление, два изтръгнати кондензатора и т.н. Направих кабел за клавиатурата. Накрая, след доста гледане и мерене за окъсени пътечки, се престраших и го включих

Нямаше фойерверки, нито магически пушек, а дори изкара и някакво изображение: ВИДЕО. (по време на видеото два пъти правя ресет от клавиатурата). Като цяло - гонят се някакви символи по екрана, но нищо общо с това, което можеше да се очаква от кода в EPROM dump-овете.

Първото ми предположение беше за проблем във видео частта на платката - видео-процесора SFF96364, символния генератор RO-3-2513, видео-паметта или някой от логическите чипове около тях. Принципната схема на работа на всички тях не ми беше напълно ясна в онзи момент, което усложняваше нещата. След това се оказа, че 20-те MHz на осцилоскопа, който ползвах, са малко на ръба - няколко дена мислех, че във видео-паметта никога нищо не се записва, защото осцилоскопът не успяваше да "хване" няколкото единични импулса на сигнала за четене/запис.

В крайна сметка, след няколко вечери ръчкане по всевъзможни сигнали, не успях да открия проблем с видеото - изглеждаше, че то показва това, което му насипят в паметта. Следващият заподозрян беше RAM паметта. Сглобих една джаджа, която върти адреси до 1024, пише данни в чипа памет и ги чете обратно. Всичките осем чипа на платката издържаха тестването.

Понеже нямам логически анализатор, с който да видя какво се случва по шините за адреси и данни, нито заместващи чипове за основните от "чипсета" (8080 + 8228 + 8224), последното което измислих беше да подменя оригиналния EPROM на адрес 0 с EEPROM с мой код. Две от IO-тата на платката излизат на конектор-петица и изглеждаха подходящи за тест - необвързани с видеото и лесни за наблюдение. Няколко реда в on-line 8080 асемблер, които да редуват 0x00 и 0xFF на IO-тата, много висящи жици, но имаше резултат! Идеални правоъгълни импулси, с очакваната честота.

Пробвах да пиша и символи по екрана - в началото един от 4-5 не излизаше (по неясна причина), но след като добавих закъснения от по няколко милисекунди, нещата се оправиха - дори и специалните команди като 'изчистване на екрана' работят:


За съжаление, всичките ми опити да подкарам по-съществени парчета от оригиналния код за момента завършват безуспешно. Дори началните редове текст не успяват да се покажат, което ме навежда на мисълта, че може би в EPROM-ите са омазани някои инструкции свързани с работа с дисплея. Друг вариант е кодът да е тясно обвързан с наличието на клавиатура, а моята е с няколко окъсени клавиша и в неясно общо състояние. За момента тествам без нея, ремонтът й предстои.

Та сега се чудя откъде да подхвана дебъгването на оригиналния код... или направо да пиша нов монитор (т'ва второто в рамките на шегата)

пирев, аз срещу хората копирали правците нямам нищо против, но тези дето величаят българската компютърна индустрия от онова време са ми смешни. да, това са копия, не оригинални разработки. разбира са това че са копия е добро бизнес решение, имаш готов софтуер, но не е научно или техническо постижение.

копирали, измисляли... няма значение, щом са правили някакви продукти. сега какво правят?
аз това мисля че го бях поствал преди, но ето пак извадка от уикипедията:



дори да допуснем, че тия данни са някак преувеличени, все-пак компютърната индустрия по времето на ИМКО-то е давала хляб на масата на около 10% от общото работещо население на страната. това никак не е малко, предвид на факта, че доста от тия хора сега са или навън или безработни...