Странно ми е, шотът от твоя екран на мен направо ми бърка в очите, отвратителен е, чудя се как го търпиш.

Принципно truetype шрифтовете описват буквите чрез някакви сплайни, като после работа на растеризиращия алгоритъм е да ги приведе в bitmap. Та както казва sparkybg - ако е TTF, обикновено изглежда зле, когато се рендерира бинарно. Принципно филтрирането при рендериране малко или много наистина "замазва" изгледа на шрифта, но далеч не работи по този начин, както работи една чертожна програма, например. На практика всички съвременни шрифтове (който хванеш - Arial, Verdana, Tahoma, Times...), освен споменатите сплайни, съдържат и много hinting информация, което общо взето са изрични инструкции как да се изчертае буквата при даден размер. Един вид, шрифт 18-ка, ако го смалиш на 2 във фотошоп, ще изглежда различно от същия шрифт, ренден като 9-ка. Като във втория случай, дизайнерите на шрифта са си изпочупили ръчиците да оптимизират фонта за четимост при 9-ка, като са променяли леко формата на всяка буква за повече ергономия Всъщност, точно за това им свалям шапка на Microsoft - страшно много труд хвърлят за да им изглежда добре TrueType шрифтовете на всякакви размери, а това колко играчка си е си знаят само те

Та все пак то си е въпрос на предпочитания, но както ти казвам, странно ми е, че риташ срещу целия прогрес в изчертаването на красиви шрифтове от последните 20-30 години

Има и нещо друго - тук доста хора обяснявате, как е лошо пикселът да е малък. Може би наистина е така под Windows, който исторически е зачукан с пиксел-базирано GUI и си влачи всички недостатъци от това. Демек - ако смените 100 dpi монитор със 150 dpi - всички диалогчета и текстчетата в тях стават много по-малки, и по-мъчно четими. Изобщо, идиомът да се прави GUI от вида - "тука искам бутон 56х20 пиксела, с горен-ляв ъгъл 5, 205 от началото на диалога, с ей този текст" си е толкова мощно дефектен, че не знам дали Windows-истите напълно осъзнават колко назад са в това отношение За пример, в една добре-организирана откъм абстрактни размери среда като GNOME/KDE, всичко се специфицира със сайзери, евентуално с пропорции между отделните сайзери, и сайзерите после се навързват йерархично в едно дърво от размери, constraint-и и spacer-и. Като резултат, можеш да променяш големината на системния шрифт по време на работа и виждаш как всичко си се преоразмерява и изчертава като слънце. Отделно, дори най-зачуканото диалогче на еди-коя си програмка обикновено не е фиксиран джам, ами може да се разпъва/свива. При наличие на sizers нямаш оправдание да правиш non-resizeable диалози просто.

Файдата от цялото това нещо е, че ако като мен си фен на високите dpi-та (нарочно си взех лаптоп 15.4" с 1920х1200 монитор), всичко си изглежда като слънце. Като отваря GNOME-стия калкулатор, той си излиза горе-долу със същия размер, както би излязъл на 15" 1024х768 монитор (от към милиметри върху екрана). Само дето в прозореца му влизат доста повече пиксели и всичкия текст е готино рендериран с еквивалента на cleartype (който е леко различен откъм алгоритъм явно, не "шаренее" толкова) и си ползвам всичките ползи от по-високата разделителна. По-ситен пиксел = по-четим текст, да живее прогреса. Да не говорим, че в GNOME можеш да му кажеш колко искаш да си мисли, че ти е dpi-то, и да си смалиш/уголемиш всичко пропорционално, според личните ти предпочитания.

Използването на пикселизирани шрифтове на LCD ми се вижда убийствено, айде по-го разбирам на CRT, където самия екран смекчава донякъде двоичните преходи 1->0, ама на LCD дето всичко му е кристално остро... просто

Ами как го търпя, както съм го търпял последните 26-7 години, предполагам.
Откак го правих.

И не затова е по-добър за гледане - вади ти очите просто защото ти предоставя
повече информация за четене вместо замазани пейзажи за гледане. Това е, което
го прави далеч по-добър за програмиране от размазаните шрифтове. Е, сега като си
гледам картинката трябва да кажа, че цветовете не съм и ги подбрал особено добре,
тоя дебъгер го писах за месец преди година някъде и трябваше да бързам та за красотите
не остана много време. Но аз като програмирам гледам да съм ефикасен по отношение
на крайната цел, това е за мое ползване, не за продан.

sparkybg, и в твоите снимки (тия дето са няколко наведнъж) се вижда, че дебелината
на линиите понякога не е цяло число пиксели, разгледай вертикалните линии.

Като цяло тия размазани шрифтове са прицелени в consumer сектора, не към програмистите.

Аз като видя разфокусирани краища и почвам подсъзнателно да търся как да ги оправя.
Как може някому това да изглежда добре ми е непонятно - освен ако става дума за
портретна фотография или нещо от рода.

Що се отнася до графични среди като gnome, те първо да заработят свястно после
да мислят за шрифтовете. Тия на MS поне работят.
В DPS има и "текст" (който е на база пиксели), и графичен текст, който покрива
всичко останало но няма приложение в програмирането. И да, графичната среда
и в DPS-а работи (не като тая мазня в линукса, ми там едни прозорци не могат да се
теглят на живо последно като проверих).

Вече не е. В Windows 7 e DPI базиран, и написани читаво дърти програми, ползващи читави контроли, вървят съвсем безгрижно. Бедата е че повечето не са написани като хората.
Например, написано добре приложение на архаичния VB6 си върви безгрижно под WIN 7 със 125% увеличение.

Хавата е същата като с болшинството WEB страници. Има даже цели UI-та, че се и продават добре, при които като зададеш на броузера 125% увеличение, артефактите по страницата са толкова много и толкова гадни, че направо не е истина. Народа все още масово ди работи на 96DPI и на 100% скейл, и даже не си дава сметка какво се случва извън това, нито пък си прави труда да направи нещо по въпроса. А има какво. С малко повече играчка да схванеш някои номера, после писането е същото, но страницата изглежда както трябва, независимо колко я скейлваш.

Пиксела е достатъчно малък (0.233мм), а монитора толкова голям, че го гледаш от например 50 сантиметра, от което разстояние текста изгежда като все едно четеш книга.

Отделно дето, ако в сердата, в която работа, си избера шрифт без интерполация, такава изобщо няма да се случи, например, шрифт "Terminal":


...само дето, като седна пред такова се чувствам все едно бачкам на Правец 8Д. Та и това, като всичко останало, е въпрос на свикване. ClearType има и настройка с няколко параметъра, с която можеш да си нагласиш шрифтовете да изглеждат така, както на теб ти харесва (по-контрастни/по-замазани, по-тънки/по-дебели, да махнеш аберацията, ако такава се вижда, и т.н.), тъй че реално имаш контрол над замазването, което впрочем, на модерен монитор, е в пъти по-малко от някогашните CRT-та, дори и най-добрите, и при появата на LCD-тата това беше проблем, поне за мен, защото всичко ми беше прекалено ръбато.

Е аз не очаквам да е станало невъзможно да пуснеш шрифт без размазване, тоя последният
си е чист. Дори за съвременните програмисти дето мислят в категории от "обект" и/или "функция" нагоре
това си е бая задача .

Но при пиксел 0.23 моят шрифт би бил по-удачен, тоя дето си го пуснал е въз едър (т.е. губи
се голяма част от файдата на големия екран). Моят е 8 на 12 пиксела, фиксирано - което в
програмирането има и допълнителни предимства (фиксираното де). Е има и цена, примерно
буквата i пак заема 8 пиксела но предпочитам да ми е подравнено всичко (веднага се вижда
изпусната буква/цифра в едно под друго неща и т.н.) та тая цена си я плащам с готовност.
Един ред на твоите 2560 пиксела би ми бил 320 символа, ехеей (контролерът на машината ми
не би се справил обаче с такъв монитор ... ).

Това е 12 пункта. Има и 10, има и 8, има и 6.
А за фиксираната ширина, има си и шрифтове с такава, дори имащи интерполация. И се програмира предимно на тях. Например в Windows такъв е Courier New. Просто имаш избор.

Шрифт 8 пункта обаче на тоя монитор излиза прекалено дребен, за да е комфортен за програмиране, а и четене въобще. Би бил що-годе адекватен на 30 инчов монитор със същата резолюция.
Аз програмирам на 10-12 пункта, обикновено. Менюта и прочие са ми с увеличение 125% (120DPI), и това ми осигурява хем достатъчно едри шрифтове по интерфейса, хем достатъчно място в работното поле, независимо дали ще е SolidWorks, Visual studio, Алтиум, или нещо друго.

Лошото е друго - сега като седна на нормален средностатистически монитор, ми е гадно. Ако не е 16x9 ми се вижда отвратително квадратен и неестествен. А в началото беше обратното. Та, дупе знае 2 и 200.

А за мене беше обратното, откак минах на LCD (95-96-а някъде) се почувствах като
новороден, разфокусираните точки по CRT-тата винаги са ми пречели. Но и аз винаги съм
гонел просто повече информация на екрана свързана с работата, преливанията и
подобни импресионизми ги оставям на художниците .



За мене би бил много добре предполагам, сега ми е 0.25 пикселът - не е голяма разликата от твоите
0.23. бихх станал малко по-ефикасен от сега, по-малко ще цъкам айде тоя айде оня прозорец - ако
и машината ми да реагира винаги мигновено.

Ааа, и аз бих предпочел оттук натам (1280 на 1024) точките ми да отиват в 16 на 9, мога
при по-малко пиксели да отворя един до друг два шел прозореца без да застъпват (обикновено
ги държа около 800 на 600, понякога ги посплесквам вертикално но под 640 хоризонтално
рядко ми влизат в работа). Може и скоро да пробвам да подкарам 1920 на 1080, де да видим
ще стигна ли и до това идните месец-два.

TrueType и ClearType нямат общо. Второто е просто увеличена монохромна резолюция по едната ос (обикновено по X) заради конструкцията на LCD триплетите, за сметка на цветната информация.

От поне 5 години ползвам навсякъде ЕИЗО флекс скан S2x00. това са S-PVA 1600x1200 талавизори с добър (и еднакъв в двете посоки) ъгъл.
понеже ги ползвам винаги по двойки, пък и съм кьорав по особен начин, това се оказа важно за мен, за да мога да седя дълго пред екрана, понякога и без цайсите. сложени един до друг представляват внушителна площ и местенето на погледа и фокуса с астегматини очила е малко неудобно.
може и да има по-добри вече, но на мен са ми напълно комфортни. даже се чудя къде да завинтя трети, че понякога и тези двата са ми малко.

при рендването на каквото и да било възниква проблем при преминаването в реалната мрежа от пиксели. примерно, ако трябва да се прекара линия с дебелина един пиксел, ако е точно в центъра на пикселната мрежа, тя наистина ще е един пиксел. но ако е малко в страни, ще застъпи и съседния пиксел и ще стане 2 пиксела.

при рендването на шрифтове се налага да се вземат специални мерки при малките размери (защото там разликите в закръгленията са най-видими). в постскрипт шрифтовете това се нарича 'хинтове' и дава указание на рендера как да се държи. няма да навлизам в детайли. в трютейп шрифтовете няма хинтове и рендера се налага да се прави с повече изкуствен интелект. единия от подходите при не-монохромен диспей е пиксела да има градиент в зависимост от "тежината" или колко застъпва реалната линия от кутийката на пиксела. много опростено казано. тази техника е приложима обаче при по-голяма резолюция и респективно пикселна плътност. може би на някой му харесва, но аз твърдо ползвам екранни шрифтове, които са тунинговани ръчно.

размер на шрифта в пунктове означва следното: 72 пункта (pt) е буква, висока 1 инч. т.е. 10pt буква трябва да е приблизително 3.5мм. в същност правилото е малко по-сложно (от базовата линия до горния край на кръгла скоба), но е достатъчно да се премери приблизително.

снимките са на бял екран (от форума). вижда се как шрифта е с един пиксел дебелина. на черния екран снимката е по-лоша. нямам статив в къщи и от ръка се получава това...

Е аз вече без очилата (+1.5) виждам шрифтовете - и моите - все като тия размазаните,
със или без hint-ове .

Но явно мониторите са все още с достатъчно едър пиксел, ей го и твоят браузър с някакъв
нормален шрифт както и моят.


Размазаните шрифтове са направени така за да имитират печатна страница - очевидно
за такава цел се прави така. Това, че хората са почнали да го пренасят в програмирането
"защото е по-реалистично" е една от многото смешки, последното, от което човек се
нуждае като програмира е реализъм в показване на несъвършенствата на хартията/мастилото.
Предполагам става така при по-новите в бранша от нас защото като оптиват за първи
път какъв шрифт да сложат и т.н - опции, които ние нямахме на времето - се спират на
това, което изглежда най-красиво и така си остава, после и като навик. Някой по-упорит
дето програмира яко би стигнал и до намиране на работа за всички пиксели без размазване
ама колко са тия.

То и аз не съм първа младост. Само дето, точно това (малък пискел + интерполация) съвсем съзнателно си го исках още преди да го проима.

...а беше време, в което 320x200 върху 14 инчов CRT монитор ми се виждаха върха на съвършенството.

Да, правят се опити да се замаже положението, като със старите приложения е понякога се оправя, но никога няма гаранция Но занапред би трябвало да е окей.



Ами зависи какво ти е удобно. На теб anti-alias-натите шрифтове ти се струват като излишна изгъзица и "eye candy", нещо, без което можеш спокойно да минеш. Но пък за друг този изглед му е по-комфортен, и работи по-ефикасно така (по-малко му се умарят очите). Аз не гледам на компютъра толкова спартански. Липсата на комфорт не ме прави по-ефикасен.



Глупости! Чисто технически, това е комфорт, като той не ти струва нищо - компютъра въобще не се товари измеримо в ренденето им. Това не е да ти е 3D ренднат десктопа, да ти се върти в кубче и да бичи OpenGL за всеки draw call



Интересно ми е защо мислиш така. Работя професинално, на работа и вкъщи, под Линукс, от кажи-речи 9 години. Gnome не само работи, ами често подпира GUI-то на M$ като функционалност и възможности.



Правя разлика между двете. TrueType го споменах само като технология, която поддържа hinting. А ClearType, или по-скоро Gnome аналогът му, е рендеринг алгоритъма, който ползвам. Между другото, фонт рендера си има доста настройки, които да се разбъркат според вкуса на потребителя. Във XP бяха малко по-постнички, но в новите Windows-и си бяха на място, както е и в Gnome. Имаш цъкалка дали да се ползва въобще филтриране, после настройка за силата му, настройка за hinting-а, и дали да се прави subpixel рендериране на LCD-тата. За последното даже има избор какъв е pattern-а на субпикселите, щото се срещат и панели, които или не са R-G-B, или не са хоризонтално подредени...

Ей го горното на моя монитор. Разликата с изключрени глезотии е че в единия случай просто не се виждат пиксели. Разлика в четимостта няма абсолютно инкаква:

Въобще не става дума за натоварването на машината, то е пренебрежимо малко при редактиране
на текст както и да го прави човек.
Става дума за използвана площ от екрана, това, че на тебе не ти трябва повече не значи, че
никому не е влязла в работа .

"Удобство" и "красота" при работа имат смисъл само ако правят работещия по-ефикасен.
Как видимо разфокусирана картина е по-красива от рязка такава ми остава непонятно
но познавам поне още един човек (извън форума) който мисли та явно има и такъв
модел очи/видеопроцесор в главата.

В програмирането "повече информация в директна наличност" значи по-ефикасно програмиране,
това би трябвало да е очевидно.



Ами какво да мисля за нещо претендиращо да е "прозорци" което дори няма дърпане на
размера "на живо" (последно преди година някъде като проверих показваха сенки на новия
размер и като пусне човек копчето вече обновяваха, не можеха да обновяват в движение).
Ако и да са почнали са бая години и след MS, и след DPS (т.е. мене). Да не говорим, че за човек
писал такова нещо веднага личи кое къде им запъва, че и позабива понякога, а бе
нещо там е и може да свърши работа при липса на друго ама е някъде на нивото на
windows 95 в най-добрия случай тоя гном.