Бе и на мен поезията не ми тръпка , но понякога човек намира нещо написано ,което ...

Димчо Дебелянов
ЕДИН УБИТ

Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Това, че авторът е загинал на фронта прави произведението едно от най-силно въздействащите, които съм чел. Аз лично вярвам, че това е много повече от литература.
А относно Ботев и тероризма... както искат да я определят тази дума, когато за първи път четох негови произведения, не намерих нищо особено в тях. Сега съм на мнение, че портретът му заедно с тези на много други известни и неизвестни личности от този период на историята ни трябва да стоят окачени, по училища, административни сгради, студиа на телевизионни предавания. И че в училищата вместо да се преподават анализи на литературни съчинения, часовете трябва да се използват за четене на самите произведения и факти и случки от живота на авторите. За мен това би имало много по-голяма стойност отколкото някоя литературка (колкото и да е добра) да ми разяснява какво искал да каже автора с тези си думи. Каквото е искал да каже, човекът го е казал. Останалото опира до личното възприятие на читателя. А за мен един стих или разказ има много по-голяма стойност, когато се опитам да си представя в какви времена е живял авторът му.

Много си прав. Че едно време не стига че само анализирахме, ами и все изкарвахме примерно възрожденските автори че все са си мислели за социализъм и така са си писали произведенията. Пълен смях.
А хората наистина са казали каквото искат и после всичко е въпрос на приемане от читателя. И аз едно време в училище си мислех че "Записки по българските възстания" е супер скучна и неприятна книга, но сега се смея с глас като я чета, и ми е много интересна. И още много български книги препрочитам по този начин сега. Ама никой вече не ме кара да търся под вола теле и да доказвам, че Захари Стоянов е бил социалист например, или че бай ганьовщината не била национална черта, а само присъща на дребната буржоазия като класа...

Бреййййй - много нежни души имало тук бе

Не помня кой го е писал, ама става дума май за Боцев, Ночев, Пенков или моя милост. Ама хубаво си беше на първия чин де, откъм вратата, като бие звънеца първи излизам, а като закъснея и даскала е вътре в стаята, скръцне вратата, доде да се обърне да види кой е и аз съм седнал. Ами ти закъсняваш, ми не е вярно, как ще закъснявам, един от друг курс отвори и пак затвори вратата

А бе на това стихотворение за хляба и олиото, Ставрев беше измислил една възрожденска версия, ама не си я спомням, беше много серт. Ама най ме кефише бай Стоил Пенков, като се качеше на някой чин и извади 3-тома, посветени на Априлския пленум, и почнеше да чете с гласа на Тодор Живков. Ей, напикавал съм се да се смея. Че и директора ( бай Рашков ) като го видя, първо го слуша 1-2 минути какво чете, после взе да му се кара, след това взе да се хили барабар с нас, накрая му каза че много добре го имитирал, ама да не го имитирал повече в техникума, щото било елитно учебно заведение.

@Димитре, ами бай Стоил Пенков в университета не Ви ли четеше от съчиненията на другаря Тодор Живков ? Значи Шкумбата ряпа да яде, щото се напъва да го докара като Живков, докато бай Стоил от ряз почваше да говори с гласа на Живков.

Търся си за личната библиотека 33 ( тридесет и трите ! ) тома избрани съчинения на другаря Тодор Живков, както и 3-те тома автобиография на същия другар, по случай 70-тата му годишнина, луксозно издание 1981г. А някой да знае колко са му неизбраните съчинения ?

Не знам защо, на мен в главата са ми влезнали големите руски поети Лермонтов и Пушкин, може би защото ни караха в часовете по руски език да учим стиховете им наизуст. Примерно с моя кумец, кат седнем и ударим по 1 ракия в повече и е пълнолуние ( т.е. дошла ни е музата ), почваме да рецитираме Бородино на Лермонтов и наште женуря знаят, че почнем ли да рецитираме Бородино сме направили двамата топла спойка и ша завърши зле работата. Веднъж в една квартира в Созопол, едни руснаци щяха да ни бият, щото с него се прибирахме в квартирата по-малките часове, след което излизахме на терасата да си допиваме и почвахме да рецитираме на руски. Съседите се оказаха руснаци и си мислеха, че нарочно го правим.
На трезво обаче знам само първия куплет: