Всъщност, всички маршрути на Килиманджаро са откъм Танзания, даже и северния (Ронгай) дето почва от границата с Кения. Освен това всичките са туристически, освен една вариация на маршрут от запад (Western Breach). Даже и там не е баш катерене, а както казват англичаните "scramble". По най-популярния маршрут има хижи, по останалите се спи на палатка. Гидовете са задължителни.

Относно понасянето на височината - това зависи от много неща. На Килиманджаро освен ускорен пулс и леко главоболие нищо друго не усетих. Освен това видях доста по-малко пострадали от височината, отколкото в Алпите. Това предполагам, че е заради две неща - 1) на Килиманджаро е по-топло и 2) гидовете го дават яваш-яваш. Почивката и пиенето на течности са доста важни.

Глей ти к'ви болести имало!!! А аз се чудех защо бившият ми шеф лудваше като се качим на планината, пък то има-няма 1500.