Чета за кодове с помощта на които може да се откриват и донякъде коригират грешки при преноса на информация (кодове за четност, 2от5 кодове, кодове на Хаминг и т.н.) на теория звучи доста интересно и практически приложимо. Използват ли се подобни методи (особено ми е интересно кода за четност и 2от5 кода) и ако да на кой бихте заложили, когато става въпрос за пренос на малко количество информация, скоростта не е фактор, търси се надеждност.

Ами ако връзката е двупосочна не ти трябва наи вероятно. Направи си едно протоколче и въведи една CRC проверка. Ако има грешка повтаряш. И аз скоро четох за разни такива методи ама за нещата с които съм се сблъсквал досега не са добро и надежно решение.
Стигнах до заключението че са подходящи са поток от данни от типа аудио или видеоканал и други подобни приложения.

В старите "минимашини" оперативната памет беше така направена - с корекция на грешка.
Правеха ги в завод Електроника.
Аз лично си мисля, че CRC16 или CRC32 е достатъчно надеждно за откриване на грешка.
Ако, разбира се, е позволено да се повтори предаването на пакета.

Ползват се на много места, всеки по сериозен сървр има хардуерна корекция на грешки в паметта, много от сериозната промишлена апаратура също е с таква памет. Когато предаваш данни също се позлва. CRC не е много надеждно, зависи от пакета. Лично а съм правил хардуерен модул за кодиране с код на Грей, сигурно още си работи, за едни уплътнители, и както може д с едосетят някои като по млад и неусвоил микроконтролерите го направих само с логика .. дискретна логика, по голямо от епром нямах

Тони а кодът на Грей има ли нещо общо с коригирането на грешки? За откриването предполагам, че се използва фактът, че всяко следващо число се различава от предходното по промяната на само един бит, но това не ми вдъхва много доверие, вероятността да възникне грешка и тя да не бъде открита ми се струва не малка. Или пропускам нещо?

Спомням си, че в тази RAM памет на VAX минимашина вместо 32 бита дума се ползваше 37.
Имаше корекция на единична и откриване на двойна грешка. Разбира се - хардуерно е всичко.
Няма с PIC да го правят я (и да има корекция на коректора и ERATA на последния).....
Мисля, че бе с код на Хеминг, но не съм убеден вече - мина четвърт век оттогава:))
Тогава си имаше и принципни схеми - пълна документация.....

Значи тези кодове на Хеминг имат приложение все пак. Трябва да им хвърля още едно око тогава, че от това дето четох не ми стана много ясно как функционират

Ще взема да ровна по директориите, това съмго правил преди 7 години сигурно, имам г на архив, но не зам дали дискоете съм ги взел или съм ги ставил в БГ, ще погледн, ако имам ще постна синтеза на логиката и как точно работеше.

Тони благодаря