ми то ако има достатъчно много тригери да щракат по едно и също време, тока е достатъчен, че да излъчи през захранването. там спасение няма...
оригиналния 8051 дизайн беше някакъв безумен конвейр на 12 стъпки. дефакто процесор наклочен с 12MHZ изпълнява NOP за 1uS.
в клонингите никой не знае какво осъвременяване на простотията е настъпило, така че първата работа е да се премери проца с някаква по-сложна програмка.

Съмнявам се да е заради деленето. В крайна сметка една камара тригери щракат синхронно, още няколко в делителя е капка в морето.
И друг път е ставало въпрос, на 8051 му е проблем безумния пинаут със захранване и маса в двата противоположни края на корпуса. Както и да местиш филтриращия кондензатор по платката, винаги остава няколкосантиметров контур на захранването да излъчва.

741 ме изпревари (спах допреди малко) с възражението, че няколкото щраканки от
делителя са капка в морето.

А ако захранването е опроводено по такъв безумен начин ясно е кого трябва да сочим
с пръст.
Нормалните процесори имат маса и захранване на съседни топчета/крака, едно 0603
директно на топчетата решава въпроса извън чипа.

Какви са последиците от това, че при такова опроводяване телчетата от чипа до краката
са нещо като успоредни и близо един до друг? Някой с по-RF-чава нагласа на мисленето
от мене ще може да го каже и насън сигурно да ми спести умуването .

Двата тока са с противоположни посоки и си убиват взаимно полетата. Колкото са по-близо, толкова по-пълно е канцелирането.

А за соченето с пръст - какво да ги сочиш, като по времето, когато е правен,(началото или средата на 80-те) всички чипове така се захранваха. Фронтовете бяха с 2-3 порядъка по-полегати и не беше проблем.

Е така е де, 74xx се хранят по диагонала до ден днешен, нали пазят пинаута .
Но процесорите на Моторола в DIP-40 не бяха баш толкова зле, бяха през 7-8
крака от една страна (бая голяма тухла за кондензатор помежду им е имал
на ум който го е правил но сякаш беше мислено в тая посока).

Това за полетата и моят не-RF-чав мозък го съобрази, но не ми е ясно от какъв
порядък са разстоянията между жиците вътре в чипа или по-скоро размерът на
влиянието ми, айде разстоянието може човек и на око да прецени какво може да е
ама как се държат полетата в дадена ситуация навярно е лесна задача за RF човек с опит.

Ако знаеш аз през какви съмнения минах тогава.... Естествено, първите предположения бяха за излъчване през захранването и през портовете, лошо развързване и т.н. Постепенно елиминирах всички тези причини, правих разни малки сонди, с които установих, че излъчването е буквално от центъра на чипа. Установих, че ширината и разпределението на спектралните съставки съответства на много кратки по време импулси с много стръмни фронтове. Явно е, че по някаква причина има делене на 6 на честотата на кварца. Не знам как е направено това делене, но изглежда, че от него се получават въпросните къси импулси - може би при "съкращаването " на делителя от 8 на 6, но това е само хипотеза. Факт е, че не присъстваха други спектрални съставки , резултат от делене например на 2 , 4, 8, 12. Повече не се борих с този проблем, и без друго малко след това сменихме процесора. Това е по-скоро изключение, не съм забелязал подобно излъчване от друг процесор. При това, беше много силно изразено при 40 - пиновата версия 89C5x , без значение от корпуса, и доста по-слабо изразено при 89C2051.

Това доказва, че проблемът не е в деленето.
1/6 от осцилатора е честотата на шината, смущенията явно са от нея, а не от делителя.
2051 няма външна шина и изведен ALE сигнал, предполагам заради това е по-тих. Впрочем, при последните модификации на версиите с външна шина е предвидена възможност да се изключва ALE-то, когато се работи само с вътрешната памет, сигурно са имали причина да го направят

И аз това имах предвид - че не се дължат на "класическо " делене. Въпросът е откъде се вземат и за какво евентуално се използват в процесор на 24 MHz толкова къси импулси - няколко наносекунди. Аз предполагам, че просто са нещо паразитно.

Аз ползвам MSP430. На времето сравнявахме вече коментирания 8051 ( даже беше 8031 + външен бъс ), 6502 + външен бъс, PIC18LF??? и MSP430F149 на спектроанализатор. Освен че консумираше най-малко, тексасецът беше безумно тих ( на фона на останалите ). Имаше един кварц на 8.0 MHz и това му беше излъчването. Ако търсите тих процесор - MSP430 е добър кандидат.

Споменах ги заради един техен документ. Мисля че беше апп за SAM7S, ама не мога да го изкопая сега. Нито на сайта им, нито в гугъл...

Общо взето вътре беше обяснено как да се сметне PLL филтъра, който при тях е изведен навън... как да се избере множители и т.н. Ценното в документа беше, че в кондензиран вид бяха дали както теорията, така и практическите проблеми. В смисъл изборът на настройки изобщо не беше тривиален. Примерно не е все едно дали ще умножиш по 10 или 20, въпреки че след делението се получава една и съща честота. Сега не си спомням всичко, беше преди повече от 5 години ама бяха един куп компромиси. Ако искаш да не шуми през захранването можеше да се настрои филтъра да реже повече, ама ако реже много пък се увеличаваше времето за локване, даже може и да не локне, т.е. да го скапеш... Та общо взето малко с налучкване ставаше - смяташ за един множител/честота, гледаш какво се получава. Променяш филтри и пак смяташ. После повтаряш всичко за друга честота и така...
В случая Dimitar едва ли трябва да смята каквото и да е било, по-скоро ще му е полезен един такъв документ със смляна информация... Аз утре ще проверя на стария ми комп дали няма да го изкопая.

Преди малко свършихме сертификацията за емисиите и паснахме от първия път без никакви грижи (явно вече много съм задобрял ), та нямах шанс за никакви експерименти с кристала и PLL-а. На всички кратни честоти на клока сме поне с 15dB под лимитите така, че нямаше никакви проблеми с PLL-а. Обаче си правих експеримент като изведох клока от PLL на крак на процесора и се закачих със скопа и гледах FFT на сигнала. Между различните варианти нямаше абсолютно никаква разлика и всички хамоници бяха със същите амплитуди при различните кристали. Единствено видях разлика като пусках и спирах честотния модулатор. С него хармониците "бягаха" постоянно малко наляво и надясно и като че ли амплитудите бяха надолу с 3-5dB. Това ако може въобще да се вярва на тая постановка със скопа, че не ми се правеше целия тоя експеримент със спектралния анализатор. Та в крайна сметка го оставих както си беше - 8MHz кристал, с PLL на 80MHz и бъс на 40MHz и включен честотен модулатор.

e, браво, явно наистина си надобрял

ако имаш време, премери го и с анализатота, FFT-то е малко бошлаф работа.

ама запой един кламер за сондата и не я допирай никъде.

Аз имам такава сонда за подслушване (дето прилича на едно малко кръгче с дръжка) та направо ще я сложа над чипа с едно тиксо, ама само да ми остане време, че то е проблема .

ПП. Сега ни облъчват с 200 волта на метър поле от 30MHz до 18GHz и ще свися тук в лаба поне още 4 дена като прани гащи .

За сертификацията на емисиите -
Ама при вас девелоперите не ги ли тестват заедно с дивайсите?
Е, отделен тест на ракия, бира, вино и жени... Тука е така...

Тук в тоя лаб само ядене ни купуват .